Никой не може да отрече, че всеки преминал през болка и страдания, умее да утешава страдащите. Такъв най-добре знае, какво е да страдаш  и по-добре от другите разбира, какво преживява страдащия – физически, емоционално и духовно.

Благодарение на това, че е имал подобни преживявания, той може да съчувства и състрадава на тези, които са претърпели нещастие.

Бедите ни могат да бъдат тежки, но те могат да ни научат на много и да ни позволят да помогнем на други хора попаднали в подобна ситуация.

Нашето отношение към страданията не трябва да се ограничава само до това „да стиснем зъби и да търпим“, надявайки се всичко скоро да свърши.

Нашата цел е чрез това, което ни е достигнало, да научим някой, който на свой ред да може „да увещава и назидава … другите“.

Хрянът има специфичен силен вкус, който не се харесва от много хора, но полезните вещества в това кореноплодно растение са безпорни.

В миналото хората са поставяли листа от пресен хран върху абцеси за бързо оздравяване. При отоци на шийните жлези са правели компреси с хран и ряпа, взети в различни количества и настъргани на ренде.

При главоболие и отравяне са мирисали настърган хрян. Той е бил смятан за едно от най-добрите противоскорбутни средства. Сварявали са настърган хрян в квас от захарно звекло и са правили гаргара в устата по 4 пъти на ден.

Хрянът е богат на много полезни вещества. Корените му съдържат синапено масло, захар, скорбинова киселина, богати са на минерални соли на калий, натрия, сярата, калция, фосфора, магнезия, хлора, желязото, медта,  и органичните съединения.

От хрян се добива алилсинапеното масло, което се съдържа в листата и корените. Това масло има мощно бактерицидно действие, убива много видове микроби, буквално за няколко минути.

В корените на хряна има и лизоцим,това е белтъчно вещество действащо като антибиотик. У здравия човек лицозимът се съдържа в слюнката, в лигавицата на устата и очите. При болестни състояния обаче това вещество се разрушава и хрянът помага за възстановяването на запасите от него.

Хрянът добре повлиява при простуда и грип, в такива случаи е добре да се поема пресен сок от корените му с добавка на мед,

Хрянът благоприятства лечението на заболявания на дихателните пътищата. Дъфченето на парче хрян унищожава бактериите, които предизвикват кариес.

Хрянът убива бактериите и при болести на стомашно-чревния тракт. Компреси с хрян действат отлично и при болести на ставите.

При високо кръвно налягане, виене на свят и болки в гърдите се прилага следната рецепта: В половин литър вода се слагат две супени лъжици мед, 2 супени лъжици оцет и 20 скалидки чесън. Сместта ври на бавен огън в продължение на половин час. Кисне един час и се прецежда. Вземат се по 2 супени лъжици 3 пъти на ден преди ядене.

Коренът на хряна се използва като зеленчук или смлян като подправка и е бил използван за горчива подправка в ястието за Пасха в някои еврейски общности.

Хрянът, понякога смесен със сметана, се сервира с печено или варено говеждо месо или кренвирши, както и с пушена риба.

Използва се в някои видове горчица. В България се сервира настърган в оцет към свинска пача.

Прекомерната употреба на хрян не се препоръчва, защото дразни лигавицата на стомаха и червата и понякога може да предизвика дори нервно разтройство.

Корените на хряна почти нямат аромат. Когато се нарежат или настържат обаче дразнят синусите и очите. След като се настърже, ако не се използва веднага или смеси с оцет, коренът потъмнява и става неприятно горчив, ако се изложи на въздух и топлина.

При варене ароматът на хряна се загубва и затова той трябва да се прибавя в ястията накрая.

Може би умът ви през цялото време е зает с нещо. Рисувате, изграждате модели или скицирате схеми на изобретения ден и нощ, но не стигате до края и нещата остават незавършени.
Така вашата картина не стига до галерията, а проектите и изобретенията ви не попадат пред очите на хората. Така до никъде няма да стигнете, защото всяка работа ви е непоносимо „скучна“.
Когато имате възможност да започнете да припечелвате нещо на най-обикновенна работа, вие смятате, че това за вас е просто ужас.
– Колко по-малко талантливи хора от мен, са получили работа, която толкова съм искал, – каква бунтарят. – Всичко зависи от връзките.
Ако погледнете по-внимателно, ще забележите хора, които се нуждаят от усъвършенстване, но те не се впускат, за да го достигнат.
Айнщайн не се е стемял да избегне скучната работа. Геният спокойно се отнася към обикновената работа. Айнщайн е работил в патентно бюра за заплата и съвсем не е смятал това за унизително.
Бунтарят е против рутината, така той губи шанса си да постигне мечтата си.

Книгата , която е написана от кралица Виктория, когато тя е била на 10-годишна възраст – 1829 г., ще бъде издадена в Обединеното кралство.
Пълното заглавие на изданието е „Приключенията на Алиса Лейзелс написани от Александрина Виктория на възраст десет години в три четвърти“. В нея се разказва историята на 12-годишно момиче, който  баща му, след брака си, изпратил в училище-интернат.
В предговора към книгата е цитиран Жаклин Уилсън, известния писател: „Ако Виктория не е трябвало да бъде кралица, тя щеше да се превърне в изключителен писател.“ Джак Колис Харви, издателят, добавя, че в литературния свят, кралица Виктория е известна със своите дневници, които е водила още в тийнейджърска възраст. Дневниците били публикувани и са станали бестселъри в Обединеното кралство.
Кралица Виктория е пребивавала на английския трон в периода 1837-1901 г., повече от всеки друг британска монарх. Викторианската епоха е период на политически, културен, стопански, военен и научен разцвета на Великобритания и Британската империя като цяло.

Лени Рифенштал несъмнено принадлежи на този орден. Толкова пъти, тя се е „възраждала от пепелта“. Друг човек на нейно място просто би умрял.
Когато официално ѝ забранили да се занимава с творчество, тя заминала за Судан и рискувайки, със много страх, снимала там филм за нубийците. Материалът не я удовлетворил и тя направила фотоалбум за красотата на телата на чернокожите, което отново предизвикало скандал около името ѝ. В това, че тя снимала негри, видели нациска мотивировка.
В началото на 70-те заедно с приятелят си водолаза Хорст започнала да се гмурка в дълбините на океана. Той бил с 40 години по-млад от нея. Двамата с Хорст наели малка къщичка на Малдивите, където тя е направила повече от 2000 гмуркания. В резултат на това Лени създала своя пореден филм за тайните на Индийския океан, наречен „Впечатления под водата“. Тези, които са го видели, казват, че е много зрелищен, с неописуеми красоти от океанското дъно.
Във водата Лени не чувствала болка, която непрекъснато съпътствувала нейното осакатено тяло. На сушата тя имала с какво да се занимава. Когато се изморявала, лягала си, в затоплено легло от грейки. Спяла по два часа и отново заставала пред компютъра.
Стогодишнината си тя отбелязала с голям размах. В хотел на брега на Штарнбергерзе били поканени повече от сто гости. На вечерта били предложени пушена риба, птица със сос от трюфели и шампанско.  Пред гостите Лени Рифенщал излязла с доста предизвикателна рокля.