Валери бе малко момче, почти четиригодишно дете.

Той подритваше топката в къщи и без да иска удари полилея. В резултат на това падна един плафон на пода.

Валери разбирайки, че е направил нещо лошо, се скри под масата.

След като изчака малко и се увери, че никой няма да му се кара, излезе изпод масата, въздъхна и обобщи:

– Навярно и Бог не е успял да забележи …..

На 90 години Норма изгубила мъжа си, а няколко дни след това разбрала, че е болна от рак. Тя се отказала от операция и следващата я химиотерапия.

Вместо това решила да пътешества из САЩ.

– Какво лечение? – казала Норма. – Аз съм на 90 и вече си отивам.

И го направила.

Децата на Норма живеели в придвижващ се фургон и когато старицата споделил с тях своите планове, те я подкрепили.

Така 90 годишната жена се отправила на пътешествие. Тя нямала болки и не се чувствала дискомфортно. И ракът я освободил.

Когато докторът на Норма обвинили в безоотговорност, той отговорил:

– Тя е избрала свой метод на лечение. И той се оказа успешен.

Дребната весела бабичка пътувала по щатите, обогатявайки живота си с нови преживявания и впечатления.

Жената посетила много национални паркове в САЩ, видяла Скалистите планини и дори станала участник в една от индиянските церемонии! При нея дори нямало намек, че е паднала духом.

Норма ни дава много добър съвет:

– Каквото и да стане, просто продължавайте да живеете. Това не е чак толкова трудно, колкото изглежда.

Няма нищо по-лошо от това да чакаш момента, когато ще бъдеш готов.

Изглежда, никой никога няма да бъде готов, за да направи каквото и да е.

Няма такова състояние, когато си „готов“. Има само сега.

Сега трябва да се тръгне, да се скочи, ….

Не обичам рисковете, но смятам, че сега е най-доброто време да го направя……

Един бедняк отишъл веднъж при местния мъдрец го попитал:

– Защо съм толкова беден?

– Защото не практикуваш щедрост.

Бедният човек си мислел, че трябва да бъде много богат, за да практикува щедрост, за това попитал:

– Но как да практикувам щедрост, като нямам какво да дам на другите?

– Ти притежаваш пет неща с помощта, на които можеш да практикуваш щедрост, но ти не го правиш.

Беднякът бил изненадан:

– Покажи ми, кои са тези пет неща?

– С лицето си можеш да даряваш усмивка на хората. С очите си можеш да гледаш хората, с поглед изпълнен с любов и грижа. С устата си можеш да кажеш нещо добро за другите. Със сърцето си можеш да желаеш щастие на другите, но ти не правиш това. С тялото си можеш да правиш добро за другите. Ти си толкова богат, колкото сам си позволиш.

Наоколо гъмжеше от мъже, които пренасяха нещо в колички или на ръце. Приличаха на безброй мравки, които в неспирни колони се точеха към „съкровището“.

Един камион бе паркиран на тротоара. За него бе закачена верига. Другият ѝ край бе вързан за метална решетка преграждаща вратата на банката.

Моторът изръмжа и камионът потегли. Решетката подаде и се откърти. Мъже с брадви и лостове разбиха вратата. Тълпата като обезумяла се втурна в банката.

Някой се развика:

– Вътре е заредена бомба.

Хората се отдръпнаха назад, а тези, които бяха успели да влязат, тичешком напуснаха сградата.

– Сигурно някой е искал сам да обере парите, за това е дал фалшива тревога, – обади се женски глас от тълпата.

Изведнъж хората пак се юрнаха в банката, но скоро излязоха с празни ръце. Главите им бяха клюмнали, а в очите им се четеше отчаяние.

– Обрали са всичко, преди да избягат, – недоволно мърмореше някой.

– Негодници и крадци, това са те, – роптаеше белокос мъж.

Магазините, ресторантите, хотелите, обществените сгради, …., дори болниците не бяха подминати от мародерите.

Навсякъде се разнасяха компютри, телевизори, вентилатори, бюра, столове, огледала, скъпи сервизи, чинии, чаши, …

– Те ни откраднаха, свободата, парите и правото на избор, – ревеше едър мъж, като сочеше към една от правителствените сгради.

– Хората си мислят, че сега могат да вземат всичко, – махна с ръка един старец. – Сякаш това може да замени отнетото.

– Тези, които крадяха от народа, – извика младеж, целият зачервен и настървен, – се скриха и избягаха.

– Какво е един прашен компютър, срещу десет години отнет живот, – разсъждаваше мъж съсипан от мъченията и изтезанията в затвора.

– Накъде си помъкнал този телевизор, – скара се един едър мъж на слабичък младеж, който едва се движеше под товара си. – Нали гръмнаха електростанциите. Забрави ли, че и ток няма.

Някой се движеха като унесени, без нерви, без чувства, повлечени от общия поток на безумието. Други клатеха глава и премигваха само с очи.

Войната бе отровила хората и от тях изригваха тъмни желания и спотаени страсти. Бе се отворил адът на човешките емоции.

– Обещаваха ни да отворят вратите на свободата, но вместо тях открехнаха тези на хаоса, – каза с треперещ глас старец, целия в дрипи и рани по главата и ръцете……