Когато здравото житно зрънце попадне в земята, то се съкрушава от смъртта и дава стотици други като него. Такива примери има не само при растенията, но и  в духовния живот.

Бог употребява това, което е съкрушено или разбито.

Святият Дух избира и употребява за Божия слава тези, които чрез загуба на своето състояние са съкрушени. При тях е съкрушена волята, честолюбието и световната слава При тях се разбиват прекрасните идеали, привързаност и често физическо здраве.

Той избира тези, които са презрени, от всички забравени и безпомощни. Пророка казва, че „когато големи корести се разделиха“, участваха и „хромите“.

Разговарят двама автолюбители:

– Чу ли? Решили са да строят платени пътища. И те ще струват два пъти повече от безплатните.

– Как така? Малко ли им плащаме сега за винетки?

– На платените пътища няма да има КАТ.

Американците много високо ценят времето си.

– Ние сме роби на времето, – казват те.

Разглеждат го като нещо реално и материално. Те го отчитат като бюджет, икономисват го и го харчат, крадат и убиват го, съкращават и се отчитат за него, даже му определят цена.

Времето за тях е скъпо струващ товар.

Тъй като американците високо ценят времето, те много негодуват срещу тези, които го губят или без всякаква причина им го отнемат от тях лично.

Повечето американци си правят списък, в който уточняват кога и какво ще правят, по часове и минути. Във връзка с това, те се стараят максимално да го икономисат. Предпочитат да ползват факсове, телефони, електронна поща, а не лични срещи и контакти, които отнемат много по-малко време.

В другите страни такова водене на бизнес не се смята за приемливо.

В САЩ окончателното договаряне, по правило, се подписва лично.

Американецът се стреми да реши всеки възникнал проблем, колкото се може по -бързо, по-просто, да не кажем дори примитивно и не с бавни, но достъпни за тях начини.

В селска църква, свещеникът в началото на богослужението излизал на подиума отварял Библията, където му попадне и четял първото нещо, което се набиело на очите му. След това църквата се молела.

Веднъж в неделя той работел в обора и му оставало много малко време до службата.

Той бързо изтичал до дома си, набързо облякъл дрехите си и се втурнал към църквата.

Само защото вече закъснявал,  той неуспял да изми лицето си, а косата му приличала на птиче гнездо.

Свещеникът се изкачи на подиума, на случаен принцип отново отворил Библията и прочете на глас:

– Не бойте се, аз съм ….

Малко момче се оказало в църква, която била построена в чест на падналите войници.

На стената на църквата имало множество барелефи в памет на загиналите войни.

Момчето попитало свещеника:

– Какво е написано там?

– Е, синко, това е в памет на загиналите по служба …

Момчето погледнало уплашено свещеника и попитало:

– На сутрешната или на вечерната …