Не едно дете се е тръшкало в къщи, викало и плакало е: „Всички имат …., само аз нямам“.

Рекламата и модата са социална епидемия. Те са като вируси, от тях не можеш да изолираш детето си. За да запазите детето си от опасното влияние е необходимо да приложите твърдите си принципи, които сте си изградили за себе си.

Ако вие сте против нещо, което иска вашето дете, спрете това още от началото, но ако разберете, че детето ви е право, а вие сте сбъркали, кажете му.

Ако вие признаете грешката си, ще направите крачка напред.

Един любител на залаганията измислил вечно печеливша игра за него.

Условията на играта били такива. Той написва на лист хартия някакво събитие, което ще се случи или няма да стане през следващите пет минути.

Бележката се оставяла на масата, така че неговият събеседник да не може да я прочете.

Опонентът трябвало да напише на лист хартия думата „да“, ако мисли, че оказаното събитие ще се случи или „не“ в противен случай.

След пет минути бележките се откривали. Ако опонента е отгатнал, получавал 100 долара, а ако не, давал на хитрия участник в дебата един долар.

По какъв начин любителят на залози е успявал да спечели всички игри?

Може да не сте любител на залозите, но ви предлагам да откриете как все пак е успявал да спечели не една, не две, а всички игри.

Навярно повечето от вас са прекалено умни, но не им достига хитрост?!

Е, не се изнервяйте, ето ви и …..

Отговор: Любителят на залози написвал на листа: „Вие ще напишете „Не““. В този случай ако противникът е написал“да“, то последният е сбъркал и ще плати един долар. Ако на бележката му е написано“не“, той също губи. При всеки от случаите любителят на залози правилно предсказвал събитието и печелел играта.

Често под възпитание разбираме „мъмрене“, налагане свои вкусове, изисквания, задачи, планове и мечти. Навярно сте чували подобна фраза: „Възпитах го такъв, какъвто трябваше да бъде, аз зная какво трябва да знае и какво е нужно да прави“.

Възпитанието е по-скоро помощ при развитието. Родители, които отглеждат детето си, могат да се сравняват с градинари, които помагат на растението да порасте. Работата на градинаря е да осигури вода, достатъчно светлина, като плеви около него и да наторява почвата наоколо. Той създава условие за развитие на растението, а не го дърпа за върха.

Диалогът помага на родителят да разбере детето си.

Какво означава да разбереш детето си? Това е преди всичко да познаваш нуждите му и да ги взимаш под внимание.

Потребностите се изменят не само с възрастта, но и индивидуално, в зависимост от пътя, по които върви детето. Ето защо в диалога е важно да чуете детето си, за да разберете: защо не слуша, отказва да прави някои неща или се държи грубо.

Грубата интерпретация на думата „възпитание“ е, когато без да изслушаме детето и то не слуша, го караме насила да направи нещо. Когато говори грубо, поправяме го без да се интересуваме за причината. Или ако детето е обидено му казваме: „Няма защо да се обиждаш от това, сам си си виновен“. Такова възпитание не приемам……

Мъжът на съседната седалка четеше вестник. Захари се обърна към него и се представи.

– Здравейте, аз съм Захари.

Мъжът го погледна, сгъна вестника си, протегна ръка и каза:

– Приятно ми Андрей.

– Дано по-бързо ни пуснат да потеглим, – загрижено каза Захари.

– Важна среща ли имате? – попита Андрей.

– Да, интервю за работа.

– Сигурно отдавна търсите работа – каза Андрей съчувствено – и това интервю ще реши проблемите ви.

Захари се засмя и махна с ръка;

– О, съвсем не. Имам работа, но една друга фирма ми предложи нова.

Андрей го изгледа въпросително.

– Това е дълга история, – започна да уточнява Захари, – Сега съм в отпуска. И от една агенция за набиране на специализирани кадри ми се обадиха, за това съм тук. Не си търся работа, ……тя сама ме намери.

– Не сте ли доволен от досегашната си работа? – попита Андрей.

– Не, не мога да кажа такова нещо, но си мисля, че на новото място ще се почувствам по-добре.

– А кое ви кара да мислите, че на новата работа ще се почувствате по-добре?

– Не знам, – каза смутено Захари.  – Просто имам такова усещане.

Андрей се усмихна.

– Разберете ме правилно, – каза Андрей, – съвсем не искам да ви се присмивам. Просто хората си мислят, че ще бъдат щастливи на друго място, а не на това, на което са в момента. Сменят работата си, развеждат се и смятат, че новото място и положение ще им донесе нещо по-хубаво. Те не разбират, че причината за появата на това или онова е в тях. Нашето щастие не зависи от външни сили, а от това, което е в нас. Щастието е състояние и е въпрос на личен избор.

– Мислите ли, че определена професия може да направи човека щастлив? – попита Захари. – Аз си мисля, че ще бъда много нещастен, ако цял ден се ровя в числата като счетоводител.

– Възможно е някои професии да са по-привлекателни от други, – каза Андрей, – но някой обичат числата и биха се радвали да работят с тях. Мисля, че ако човек си върши работата, както трябва, ще се чувства щастлив.

– Да, виждал съм шофьори, пазачи, продавачи, …… които са си вършили работата с желание, – каза Захари, – дори те са по-щастливи от бизнесмени, които печелят милиони.

– Убеден съм, че щастието не идва от това, което правим, а от отношението ни към него. Именно това, което мислим за работата си, подходът към нея ни прави щастливи – натърти Андрей.

– Защо си мислите, че тази възможност за работа, не е подходяща за мен? – попита Захари. – Ами ако това е Божия план за мен?

– Не твърдя, че знам Божиите планове, – засмя се Андрей, – но човек не трябва да превръща стремежа си към щастие за пътепоказател в живота си. Това, че обичаш да правиш нещо, не означава, че то непременно трябва да се превърне в твоя професия. Някои от любимите си занимания можеш да оставиш за свободното си време, като хоби.

– А сега как да разбера, дали да напусна работата си и да отида на новото място или да не го правя? – попита объркан Захари.

– Научих едно,  че човек не трябва да прибързва, – каза Андрей. – Бъдещото винаги изглежда по-привлекателно от настоящето, защото в него има повече фантазия, отколкото реалност.

– Какво да правя тогава?

– Не избирай да отидеш там, където ще бъдеш щастлив, а където ще научиш най-много и ще развиеш  целия си потенциал. Ако си стигнал до максимума в сегашната си работа, тогава се премести на новото място, но не се отказвай от работата си, заради трудностите. В живота доста често се сблъскваме с неща, които не са приятни, но именно предизвикателствата ни правят по-силни.

Съобщиха, че самолетът им няма да излети днес и че ще могат да летят чак утре. Пътниците бяха приканени да си заверят билетите.

Захари усилено мислеше и разсъждаваше над думите на Андрей и колкото по-близо приближаваше гишето на летището, за да завери билет си,  толкова повече осъзнаваше, че той може да направи още много неща в сегашната си работа и да промени положението си …..

Можем ли да бъдем в униние? Само по две причини. Ако ние не сме повярвали в Бога или сме повярвали, но живеем в грях, само по тези поводи можем да изпаднем в униние, депресия, ….

В останалите случаи имаме винаги възможност да отправяме молитви към Бога с благодарение.

А относно нашите нужди, трудности и изпитания, ние можем да упражняват своята вяра и доверие във всемогъществото и любовта на Бога.

„Уповайте на Бога“. Колкото и невъзможна да ни изглежда ситуацията, ние трябва да уповаваме на Бога.

На Своето Си време Господ ще ни изпрати помощ. Той има свои източници, не бива да Го ограничаваме. Бог има хиляди начини и различни пътища, за да ни се притече на помощ.

Нашата работа се състои само в това, да изложим своето положение на Господа и като дете да излеем пред Него сърцето си.

Повече молитва, повече упражнение във вяра, по-търпеливи в чакане, а в последствие ще бъдем благословени и ще имаме Божието благоволение.