Не се опитвайте да измъкнете нещо преждевременно. Нека да го достигнем чрез работа, така че да допринесе за развитието ни.

Бъдете търпеливи. Едно от разочарованията в живота ни е, че Божия график рядко съвпада с нашия. Ние често бързаме. Тогава се чувстваме разочаровани от привидно бавния напредък в живота си.

Не забравяйте, че Бог никога не бърза. Той ще използва целия ни живот, за да ни подготви за ролята, която е предвидил за нас.

Бог използва един дълъг процес, за развитие на характера, особено на лидерите. Той 80 години подготвяше Моисей, от които 40 бяха в пустинята.

Душите ни се изграждат чрез борби, бури и време на страдания. Бъдете търпеливи в този процес.

Не се обезкуражавайте. Не изпадайте в депресия, само защото Бог не е действал достатъчно бързо.

Тези неща, които планирате няма да се случат веднага. Бавно, постепенно, със сигурност, всичко ще бъде изпълнено на времето си. Ако всичко изглежда много бавно, не се отчайвайте, защото тези неща непременно ще се сбъднат. Просто бъдете търпеливи!

Не забравяйте колко далеч сте стигнали и колко далеч трябва да отидете. Вие не сте там, където искате да бъде, но сте там, където трябва да послужите.

Бог не е приключил с нас все още. Нека да продължим напред. Дори охлювът достигнал целта си чрез постоянство!

Бойци от групировките на „Ислямската държава“ са призовали свои подръжници по време на Рамазана да увеличат, броя на атаките си срещу християни и мюсюлмани, които не подкрепят екстремистите.

В аудиозапис, разпространен в Интернет, техен представител Абу Мухамед ал-Аднани е призовал джихадистите да превърнат Рамадана във „време на страдание, за неверниците, шиити и вероотстъпници“, призовавайки да се направят повече атаки към Ирак, Сирия и Либия.

Той се е обърнал към арабското население на Леванта – Сирия, Ливан, Израел, Йордания, Палестина, Египет, Турция и др., а също и Саудитска Арабия, като ги подтикнал да въстанат срещу „лидерите на тираните“.

Невъзможно е да се прекратят раздорите и кавгите там, където няма любов.

Църквата преди всичко влияе на промяната в човешкото сърце. Израстването е стремеж на всеки вярващ. Църквата е мост между възможното и невъзможното.

Човешкото сърце, в което е започнало злото, предизвиква в света масово страдание на околните.
Когато позволим да действа Божият Дух и се покорим на Неговата воля, в нас се заражда добро и заобикалящата ни действителност се променя в следствие на любовта.

Невъзможно е да се прекратят войните, пререканията и раздорите в света, поради ненавистта и омразата, които царуват в него.

Победата на доброто над злото става в сърцето на човека и то чрез молитва.

Колкото са по-чисти сърцата ни, колкото повече любов имаме един към друг, толкова по-лесно ще се прекратят военните стълкновение, караници, раздори и противопоставяния един срещу друг. Тогава по-лесно ще се установят мир и добри отношение между хората.

Много се обръщат към Бога в страх или по време на страдание, но когато минат трудните моменти, те отново се връщат към живот, който няма нищо общо с вярата. Живеят така, все едно няма Бог.
За някои вярата е синоним на „религия“. Те търсят тишината и спокойствието в храма. Много от тях още от детството си са участвали в религиозни ритуали, където всичко им се е струвало загадъчно и тайнствено. Но това е само повърхностно възприемане на нещата. „Религията“ може да осъществи някой прекрасни преживявания, но това не е същността на вярата.
Има хора, които смятат, че религията е полезна и необходима за нацията, обществото, семейството, за болните и умиращите, за да се поддържа морал, с други думи всичко се свежда до „ползата“.
Веднъж една жена ме посъветва как да изкореня злото от децата си със следните думи: „Кажете им, че Бог вижда всичко. Те ще се уплашат и повече няма да правят така“.
Но всичко това по-горе не може да се възприеме за вяра.
Вярата е осъществяване на очакваното, увереност в невидимото. Тя е стремеж, привличане към желаното, предчувствие за съвсем различно, отколкото е то, очакване за това, за което си струва да живееш.
Вярата в християнството не е резултат от разсъждения и проверка, нито мимолетно емоционално преживяване, но среща с най-голямото човешко очакване, което е невидимо за човека, но към което човек се стреми.
„А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат“.

Детето развива мускулите си, когато ги тренира. Мускулите стават силни само, когато срещнат съпротивление и извършват работа.
По същия начин, според Библията, ние укрепваме духовно, упражнявайки се и когато използваме „духовните си мускули“, за да преодолеем трудностите в живота.
Това особено е вярно при страдание и мъка, защото чрез тях Бог ни укрепява духовно. Библията казва, че Бог допуска страдание, за да ни възпита, очисти и формира характера ни.
В последното си предсмъртно есе писателят К. С. Луис пише: „Ние нямаме право на щастие, само ангажимент да изпълним дълга си“.
Понякога под дълг, определен от Бога, се подразбира страдание. Ако това се случи, помоли Бог да те обучи чрез това страдание.
Спомнете си думите на псалмопевеца: „Блажен е оня човек, когото Ти, Господи, вразумяваш“.