Скоро изписаха Фиданка от болницата. Предстоеше ѝ дълъг период на възстановяване.

Бе претърпяла операция за отстраняване на рак на хранопровода и стомаха.

Тя премина с пръст по белега върху тялото си и въздъхна. Скорошните спомени не бяха много приятни.

Лекарите бяха взели част стомаха ѝ. В резултат на това бе останал голям назъбен белег. Той разкриваше само част от работа на медиците.

Фиданка тъжно се усмихна и каза на съпруга си:

– Белезите са преживяна болка от рака или начало на изцерение.

– Избери, твоите да бъдат начало на изцеление, – посъветва я той.

– Знаеш ли, докато бях в болницата, често се сещах за накуцването на Яков, – призна Фиданка.

– Защо именно той? – попита я изненадан съпругът ѝ. – Какво общо има това с теб?

– Това накуцване представляваше смъртта на стария му живот в измама и началото на новия му живот с Бога.

– Какво? – ококори очи младият мъж.

– Това е краят на Яков и началото на Израел. Неговото накуцване го накара да се облегне на Бога, Който започна да се движи мощно в и чрез него.

– Интересни мисли, – поклати глава съпругът.

Фиданка вдигна ръце и тържествено произнесе:

– Господи, белезите ми са знак на Твоята любов.

Дошли атеисти. Събрали хората и започнали да им говорят:

– Само най-тъмните и тесногръди хора вярват в Бога, но в действителност, Него Го няма! Хайде нека всички заедно да Му покажем в Небето юмрук, ето така!

Тогава от тълпата се чул гласът на една стара жена:

– Сине, тъй като Него Го няма, на кого ще показваме юмрук?

  – Много от нас са готови да наставляват Бога, вместо да Му се подчиняват, да приемат Неговото наставление и то да ги ръководи. Те  искат да оказват пътя на Господа, вместо да му се покорят и покорно да Го следват, където и да ги поведе – към по-добра родина.

– Говориш ми за друга Родина, където всички живеят заедно, като едно голямо семейство. Как да я намерим? Трябва ли много повече сълзи да проливаме? Тя не е ли там, където цъфтят портокалите и миртата расте сред разкошни долини?

– Не, не е там , сине Мой.

– Или там над палмите, където се появяват пернати глави и играе между листата златен лъч? Или там където блести водата в моретата и локвите, където в ароматни горички на яки криле пърхат ята от неизвестни птици, чийто пера с украсени в дивни цветове?

– Не , не там , детето Ми.

– Дали в миналите векове, в далечен край, където реките текат в златни русла? Или в огнени лъчи, сияещи от рубини и светещи елмази из подземните дълбини, или на брега, където кораловите бисери блестят? Там ли се намира тази Родина?

– Не, не е там дете…..Такава нетленната красота с очите си не бях видял. Толкова радостни песни до сега не бях слушал. Чудесата на тази страна не можеш да опишеш, те са като сън. Нито скръб, нито смърт няма да проникне там. Праха на времето, няма да докосне вечните ѝ чудеса. Зад границата на гроба,…. към висините на небето, тя е там, сине Мой!

Ако не си мъдър за себе си, пропиляваш знанията си.

Може ли на обущар да носи скъсани обувки?

Има ли полза от лекар, който е вечно болен?

Музикант, който не може да настрои инструмента спрямо гласа си не отговаря на очакванията.

А какво да кажем за етичния философ, който няма морал?

Онзи, който говори добре, но действа нечестно и задкулисно, няма да въздейства на слушателите си. Дори да проповядва добро на хората, те няма да му повярват. Такъв за каквото и да моли, дори Бога, няма да го получи.

Смъртта не е популярна тема за разговор, дори и сред вярващите. Много от тях дори се боят от нея.  Да те говорят за вечен живот, но когато дяволът се опитва да разтърси земния им живот чрез заболяване или друго нещастие, те започват да се паникьосват.

Защо? Защото не са се научили да гледат на смъртта с очите на Бога. Въпреки, че духът им е станал безсмъртен, те не са обновили своя ум по отношение на истината.

Ако бяха направили това, когато дяволът се опита да натисне бутона на паниката, те биха се разсмели и биха казали:

– Ти не можеш да ме изплашиш, дяволе. Аз съм мъртъв , доколкото това е необходимо.

И това вярно. Божието Слово казва, че новороденият отгоре, няма да види вече смърт. Исус ни замени в това. Той умря, за да не умрем ние. Възкръсна  и победи този у когото бе силата на смъртта, и освободи тези, които поради страх от смъртта, цял живот са били в робство.

Ако вие сте направили Исус Господ на живота си, за вас смърт няма. Това става веднага след като сте приели Христос в сърцето си. В този момент вашето старо естество, което е привикнало да греши и да се бунтува против Бога е умряло вече. Вашето тяло не е умряло, но духовният ви човек, истинската ви същност е умряла за сатана и делата му. Вие сте станали „ново създание“, безсмъртно, неспособно да умре.

Когато приключите земния си път, то вие няма да умрете, а просто ще свалите земната си обвивка и ще се пренесете на много по-славно място.

Обърнете се към Божието Слово и вижте как Бог гледа на смъртта. Изучете този въпрос. Когато започнете да осъзнавате реалността на своето безсмъртие, дяволът никога няма да може да ви изплаши със смърт.