Джон служеше по моретата от дванадесет годишна възраст. Баща му беше собственик на кораби, които плаваха по Средиземно море. Той често взимаше Джон със себе си в плаванията и го подготвяше да служи в Кралския военноморски флот.
Джон стана опитен моряк, но бе недисциплиниран. Презираше всяко началство. Гледаше през пръсти на нарушенията на другите моряци. Събираше се често с лоши приятели. И въпреки, че знанията и опита му даваха право да служи като офицер, поведението му бе причина за множество наказания и понижение в звание.
Джон беше на двадесет години, когато замина за Африка, привлечен от доходната търговия с роби. Когато стана на двадесет и една години той имаше свой кораб „Greyhound“, с който браздеше Атлантически океан. Този кораб му носеше печалби от търговията с роби.
Джон се надсмиваше:
– Морал, глупости. Живей , както ти харесва.
Злобно се шегуваше с вярващите. Съчиняваше анекдоти за книгата „Подражание на Христос“.
През една нощ вълните яростно удряха „Greyhound“. Те въртяха кораба, издигаха го на гребена на вълните и го спускаха надълбоко във водната бездната.
Събуждайки се от сън, Джон забеляза, че каютата бе залята от вода. Бордът на „Greyhound“ бе силно повреден. Такива разрушения бяха достатъчни, корабът да отиде на дъното.
– Безсмислено е, – казаха моряците. – Нищо не можем да се направи. Всички ще умрем.
И когато не бе останала никаква надежда, Джон застана на лицето си върху мократа палуба и се помоли:
– Господи, смили се над нас, дори и да не трябва да правиш това.
„Greyhound“ и екипажът се спасиха.
Джон не забрави Божията милост, оказана му в тази буря, насред Атлантическия океан.
Когато се върна в Англия Джон написа много песни. Той не само съчиняваше песни, но проповядваше и Божието слово.
Петдесет години Джон разказваше от амвона за Спасителят:
– Той идва при всеки, както дойде при мен по време на бурята……
Този търговец на роби, който бе преобразен чрез Бога бе Джон Нютон.
