Архив за етикет: Адриан II

Най-важната цел на Кирил и Методий била постигната

manuscriptСлед горчивите си преживявания в Моравия и Венеция, причинени от фанатизма на латинското духовенство, Константин и Методий не можели да предвидят как ще бъдат посрещнати във вечния град.
Навярно дълго е мислил Константин Философ, какво да направи, за да осигури успеха на свято дело, което му е било по-скъпо от живота. Компромиси с вярата били немислими за него. Той не можел да приеме нито учението за изхождането на Св.Дух и от Сина  – Filioque, което римските мисионери през 866 г. вече усърдно насаждали в България и което Цариградският събор от 867 г. под председателството на. Фотий осъдил, нито учението за главенството на римския епископ и за неговата неограничена власт над цялата Христова църква, нито другите римокатолически нововъведения.
Константин е знаел за грандиозния двубой между двамата първи църковни орли Фотий и Николай, и сърцето се е свивало от болка и очакване какво ще намери в Рим – съчувствие или осъждане.
Дошла му идеята да използува за доброто на своето дело мощите на св. Климент Римски, които той открил през време на Хазарската си мисия и сега носел със себе си.
Светите мощи на велики Божии угодници са извиквали в Христовата църква голяма
почит. Но особено през средните векове придобиването на такива мощи се считало за дар от небето и за благоволение Божие към християните и града, където те са били донасяни на съхранение.
Естествено е, че особено уважение се е отдавало и на онези, чрез които светите мощи били откривани. Константин се стремял да омекоти чрез дара на тези мощи атмосферата в Рим, да измоли ръкополагане за своите ученици и да се добере до най-главното, до признание на славянските книги от папата.
Неговият план успял.
Адриан II, като чул какво съкровище носи в Рим многоизвестният вече славянски апостол, излязъл с духовенството и с цялото гражданство извън града да посрещне с тържествена процесия свещените останки на св. Климента. При пеенето на църковни песни и горенето на безбройно множество свещи светите мощи били внесени в
града. Бог извършил в тоя ден преславни чудеса.
Папата се отнесъл много благосклонно към братя. Не толкова поради съчувствие към
великото просветително дело сред славяните, колкото от църковно-политически съображения. Така приемникът на Николая и на неговата политика одобрил славянските богослужебни книги и ги положил в църквата „Св. Мария“. По тези книги тук се отслужила св. Литургия.
Първата и най-важна цел на мисионера била постигната. Триезичниците не можели вече да пречат да се проповядва и служи на славянски. И втората цел била осъществена.
Папата наредил епископите Формоза и Гондрих (Гаудерик) да ръкоположат славянските ученици доведени от светите братя – едни за свещеници, а други за анагности.
B три последователни дни се служило на славянски език в храмовете на св. Петра, на св. Петронила и на св. Андрея. След това извършена била славянска св. Литургия и над гроба на великия апостол на езичниците св. Павел, в която взели участие епископ Арсений, един от седемте главни епископи, кардинали, и знаменитият Анастасий Библиотекар.