Седяха край масата, всеки потънал в своите мисли и проблеми.

– Тошо, – въздъхна Надя, – интересно ми е защо дядо ти по бащина линия са го кръстили Чапрашанов, а не Чапрашъков или Чапрашиков?

Мъжът вдигна глава и погледна жената безизразно:

– Че каква е разликата?

Жената беше въодушевена, от своето откритие и настъпателно продължи:

– Нали чапрашък или чапрашик означава объркан.

– Не объркан, а заплетен, – недоволно измърмори Тошо.

– Е, добре де, заплетен да е …, – Надя продължи въпросително да гледа мъжа си.

– Ами тогава сама си отговори. Вероятно дядо ми се е заплел в някакви далавери.

Надя се засмя силно и пискливо.

– Не се смей, – скара ѝ се той.

– Защо, – погледна го право в очите жената. – Моят чичо се казваше Чекеджеков.

Тодор ококори очи:

– Сериозно ли?

– Ами да, – продължи весело Надя.  – Само че чекеджек означава още и теглич на турски, а моите братовчеди се срамуваха от нея и я смениха с бащиното си име. Така станаха Петрови

Тошо се засмя:

– А знаеш ли какво означава кьопоолу?

– Вид ядене с печен патладжан, – бързо като ученичка отговори Надето.

– Ама и с чушки, чесън и т. н. Скълцано и посипано с оцет , сол и олио. Само, че на това ядене само ние българите му викаме така. Всъщност кьополу означава кучи син, подлец.

Двамата се спогледаха и се засмяха. Каква излезе тя, едно казваш, а останалите друго разбират?!

Това е още една технология, която ни освобождава от ползването на очила при работа с компютърни монитори. В случая не става дума за проблем със зрението на потребителя, а за стереоскопичен ефект. За да се постигне това, преди да е трябвало да се използва специален аксесоар.
Но през последните години, все по-често започнаха да се появяват устройства, за които стереоскопични очила не са били необходими. Става дума за смартфони, телевизори и, разбира се компютърни монитори.
Тази технология се основава на факта, че една специална камера, вградена в екрана следи позицията на очите на потребителя, който седи пред компютъра. Тя прилага за всяко око отделно изображение. Заедно те ​​създават триизмерен образ.
Все пак, това е възможно само за екрани с висока степен на детайлност. Ето защо автостереоскопичните монитори са много повече, отколкото обикновените.

Албиносите са хора, които в организма си нямат тъмен пигмент. Това е генетично заболяване, от което понякога боледуват роднини.
В Индия живее най-голямото до днес семейство от албиноси. Баща, майка, шест деца, мъжът на по-голямата дъщеря и едно дете, общо 10 човека. В Книгата на рекордите на Гинес са записани като семейство Пулан – рекордьори.
В обществото не ги приемат добре, присмиват им се и ги презират. Всички индийци имат мургава кожа и кафяви очи, а тези са синеоки, с бяла кожа, а още и с бели коси.
Малко са тези, които вярват, че те по кръв са индийци. Съседите им ги наричат „англичаните“.
При всички албиноси зрението е слабо. Освен това те трябва да пазят кожата си от слънце.

Шейх Адмад Адван, който се е представил за мюсюлмански учен, живеещ в Йордания, е написал на своята лична страница в Фейсбук, че няма такова  понятие като „Палестина“ в Корана. Аллах е предназначил Святата земя за децата на Израел до Съдния ден (Коран, Сура 5 – „Трапеза“, стих 21) и „Ние направихме децата на Израел наследници на земята“ (оран, Сура 26 „Поети“, стих 59).
„Аз говоря на тези, които нарушават Книгата на своя Господ – Корана: откъде взехте названието „Палестина“, лъжци проклети, когато Аллах я нарече „Свята земя“ и я завеща на децата на Израил до Съдния ден. Не съществува в Корана такова понятие, като „Палестина“. Вашите претенции за земята на Израел са лъжа и представляват обида към Корана, евреите и тяхната земя. За това нищо няма да получите и Аллах ще ви изтощи и унизи, защото Аллах е Този, Който ги защитава (евреите)“.
Шейха добавя:
„Палестинците са убийци на деца, възрастни хора и жени. Първо те нападат евреите, а след това използват децата, старците и жените като човешки щит и се крият зад тях без жал към децата си, сякаш не са техни. И това правят с цел да покажат на общественото мнение, че евреите изкат да убият децата им. Това видях със собствените си очи през 70-те, когато те атакуваха йорданската армия, която ги защитаваше и укриваше. Вместо да кажат благодаря на армията, те поставиха децата си пред нея, за да накарат света да повярва, че убиваме децата им. Такива са привичките и обичаите им, тяхната злоба, камените сърца спрямо децата им, лъжите им спрямо общественото мнение, за да получат неговата подкрепа“.
Следва да отбележим, че посоченият по-горе шейха е посетил Израел и се е срещнал с еврейски религиозни учени. Сайта „Израел на арабски език“ е провел с него интервю, където той е казал, че причината за неговата отвореност към еврейския народ „произхожда от моето признание на неговия суверенитет в моята земя и моята вяра в Корана, който разказва и подчертава това на много места, думите на Аллах „О, народ (т.е. децата на Израел), влез в Святата земя, която Аллах е определил за теб“ (Коран, Сура 5 „Трапеза“, стих 21) и думите му: „Ние направихме децата на Израел наследници на земята“ (Коран, Сура 26 – „Поети“ стих 59) и много други стихове.
Адван добавя: „Евреите са мирни хора, които обичат света, които не са враждебно настроени къ него и не са агресори, но ако ги нападнат, те ще се защитават, причинявайки колкото се може по-малко загуби на атакуващите. Това е голяма чест за тях, че Аллах ги е избрал в света, т.е. от народите до Съдния ден. Аз съм разяснил причините за избора на Аллах в моите книги и брошури. Когато Аллах ги е избирал, не е направил това от вежливост и Той не е бил несправедлив към другите народи, а просто, защото те го залужават“.

Това е рядко природно явление.
В Далечния Изток се намира Тюленов остров. Там е намерено едно необичайно новородено. То е албинос.
Има необичайна рижа окраска и сини очи.
Изглежда майката го е отхвърлила, а съплемениците му са го изгонили от общноста си.
Когато хората го намерили, то било само. Мъничето имало тъжни очи.
Първоначално го нарекли „най-самотния тюлен в света“, но сега това име не му подхожда.
Намереното мъниче хората не захвърлили, а го изпратили в сочинския делфинариум.
Там тюленчето нарекли Нафаня. Сега то е много щастливо.