През 2007 г. японски учени са установили под микроскоп работата на един от „молекулярните двигатели“ на живата клетка.

Протеинът миозин V се движел по актинова нишка, „влачейки“ към него прикрепен „товар“.

Всеки етап миозин V започва с това, че един от така наречените крак (задният) се отделя от спиралата на актина.

След това, вторият крак (по-горе), се навежда напред, а първият е свободен да се върти на „шарнир“, свързваща краката на молекулата дотогава, докато случайно не докосне актиновата спирала.

Крайният резултат на хаотичното движение на първия крак се оказва строго детерминиран благодарение на фиксираното положение на втория.

Екип от Делфийския технически университет са създали ново устройство за съхраняване на данни, което може да запази 500 терабайта информация на квадратен инч. Капацитетът на устройството за сега е 1 Kбайт.

В новия „твърд диск“, всеки бит данни е кодиран от движещи се един атом хлор върху подложка от медни атоми в една от двете позиции. В резултат на изместването на атом в матрицата при другите хлорни атоми се оформя „дупка“.

Ако атомът хлор е в най-горната позиция ( „дупка“ в долната част), това означава 1. Ако атомът е в долната част ( „дупка“ е горе) – 0. Информацията се кодира в двоичен код.

За да се демонстрира технологията, учените са записани на медната плоча лекцията от физик Ричард Фейнман, който през 1959 г. е заявил, че ако има възможност да изгради индивидуални атоми в определен ред, ще бъде в състояние да запази една единица информация на атом.

Всеки текст е закодиран на площ 96 х 126 нанометра. За записа учените са използвали сканиращ тунелен микроскоп. Специалистите обединили битовете в блок от 64 бита. Във всеки блок има маркер от такива „дупки“. Той работи като миниатюрен QR код, съдържащ информация за местоположението на блока на медна плоча и показващ дали продуктът е повреден или не.

Пингвините живеят предимно в Антарктика, където средната лятна температура е минус 30 ° C, а през зимата е минус 60-70 ° C.

Птиците гнездят на земята и ловят риба в океана, но не се превръщат в ледени висулки. Как го правят, учените едва сега са разбрали.

Устойчивостта на пингвините към студа се дължи на особената структура на перата им.

Специалисти в областта на околната среда, инженери и технолози от редица университети и лаборатории в Китай внимателно са проучили образци на пингвинови пера, а след това създали мембрана от нановлакна, притежаващи аналогични свойства.

За проучването учените са взели няколко пера от пингвините на Хумболт, гнездящи на бреговете на Чили и Перу, и добиващи храна в студените океански течения.

По време на експеримента изследователите са разрязали перата на малки части 4х4 мм и след предварителна подготовка ги поставили под електронен микроскоп, което им помогнало много внимателно да изучат структурата им.

Оказало се, че те са покрити с мрежа от брадавички, които имат зъбци и малки кукички. Такава структура отблъсква водата и освен това не позволява по тях да се полепят различни вещества.

Създадената мембрана от нановлакна, по подобие на перата на пингвините, може да се използва, за създаване на тъкан, която е устойчива на заледяване.

Революционно откритие в областта на личната хигиена е направил японският учен Казуо Ямагаши.

С помощта на изработената от него паста за зъби може бързо и безболезнено да се запълнят дупките и пукнатините в зъбите, а също и да се възстанови зъбният емайл без помощта на стоматолог.

По своя състава тя е сходна със зъбния емайл и може непосредствено да се нанесе върху пукнатината в зъба.

Материалът е получен от експерименти с хидроксил апатит – основният компонент на зъбите.

Първоначално, съдържащата се във веществото киселина малко по малко се разтваря в повърхността на наранения емайл.

След три минути пастата кристализира и изкуствения материал здраво е закрепен в структурата на естествения емайл. Освен това, веществото е добро антибактериално средство.

Тестовете проведени от японските стоматолози са показали, че изцелените чрез такава паста зъби с нищо не се различават от здравите. Разликата не се вижда дори и под микроскоп.

Коалата е удивително животно. Тя прилича на плюшено мече.
Между другото думата „коала’ на местния език на жителите в Австралия изначава – не пие. И това съвсем не е случайно.
Тези животни наистина почти не пият вода. На тях им е достатъчна влагата от евкалиптовите листа.
При тези животни се наблюдава още един интересен факт.
Професор Мачей Хенеберг, работещ в Аделаидския университет е доказал, че няма разлика между отпечатъците на коалата и човека. Даже сканиращ електронен микроскоп не може да открие разлики.
Не става дума, че лапата на животното е като човешка ръка. Структурата на кожната шарка, по-точно линиите върху нея при коалата са идентични на тези с човека.
Оказва се, че коалата е единственото животно, освен хората, което има индивидуални пръстови отпечатъци.