Лоялността е качество, което недостига в нашето общество днес. Никой вече не е лоялен към нищо. Няма такова нещо като лоялност към марката. Хората не са лоялни към фирми, шефове или лидери. Те са лоялни само към себе си.
Това е станало традиционно качество. Но когато човек проявява рядкото старомодно качество като лоялност, той се открояват, а това е доста насърчаващо.
Лоялността е верност към Бога, когато се тества при неуредици във вашата работа.
Лесно е да бъдеш лоялен, когато всичко върви чудесно, но когато корабът потъва, тогава реално се разкрива твоята истинска верност. И понеже Бог е по-заинтересовани от вашия характер, отколкото от кариерата ви, вашата лоялност ще бъде тествана. Ако по време на бури, Той разбере до колко може да ти има доверие, може да ти даде по-голяма отговорност.
Сега това лоялност ли е? Получаваш красивата жена на шефа си. Мислиш ли, че тя ще кажа на съпруга си? Шегуваш ли се? Никой няма да знае. Щом има торта и вие трябва да ядете от нея. Нима можеш да бъдеш на отговорен пост и да нямаш флирт. Това е страхотно. Нищо лошо няма да ти се случи.
Сигурна съм, че вашият шеф е несъвършен, защото всеки човек е несъвършен. Сигурна съм, че не винаги сте съгласни с шефа си и че той греши.
Не отхвърляй лоялността си към шефа. Той ти се е доверил, когато е застанал над теб.
Бог гледа на твоята лоялност и я насърчава.

На територията на кенийски колеж банда въоръжени мъже, убивали и залавяли заложници.
Според министъра на вътрешните работи на Кения, най-малко 15 души са били убити на територията на Garissa University College. Други 550 са изчезнали. Общо на територията на колежа са били около 815 студенти.
За нападението е поела отговорност сомалийската групировка Ал Шабаб. Според информационната агенция Франс-Прес, атакуващи  били разделили по религиозен признак учащите се. Мюсюлманите били освободени, а християните били задържани като заложници.
Според последните данни, 50 студенти са били освободени, 65 души са били хоспитализирани. Девет часа след нападението в кампуса още се чували изстрели и експлозии. Кенийските войски са изчистили три от четирите сгради и общежития, и са заобиколили терористи в последната сграда.
Един от нападателите е бил арестуван, когато се е опитал да напусне университета. Колко са били екстремисти все още не е известно.

Хората започнаха да излизат от киното. Лицата на повечето бяха пожълтели и гледаха неспокойно. Те бяха потресени от филма, който беше свършил преди малко. Той не бе свързан със реални събития, а с едно предполагаемо бъдеще. В него видяха сринат любимия си град, но сега дишаха спокойно, виждайки че всичко е на мястото си.

– Несъмнено такъв ужас, макар и измислен, ще ни накара да ценят този шумен град не мислите ли? – попита Фистов, среден на ръст, леко закръгленият собственик на предпиятие за детски играчки.

– Е, само един посредствен ум може да разсъждава така, – каза Чочо без да го погледне.

Мигновенно се възцари мълчание. Фистов изпепели с поглед Чочо.

– Какво намеквате младежо? – обърна се той към Чочо.

Чочо зарея поглед нагоре, сякаш го интересуваха планинските върхове, които бяха източили ръст в далечината.

– Това не е приказка или някаква фантасмагория, – каза младежът с безгрижен тон, сякаш не разбираше, че с думите си бе засегнал бизнесмена. – едва ли ще забравите кадрите, които сте гледали преди малко. Помислете, ако това се случи с нашия град, мислите ли, че това не ви засяга?

Фистов застана смаян:

– Какво мога да направя? Това може и никога да не се случи.

Чочо го погледна, а на устните му се изписа подигравателна усмивка:

– За да не случи такова нещо, трябва да го предотвратите, – каза съвсем серизно Чочо.

– И как ще стане това? – Фролов подскочи като ужилен.

– Нали бъдещето е последица от миналото? попита Чочо.

– Не мога да разбера, какво целите, – студено каза Фролов.

– Кълновете на това разрушение, се намират тук, – обясни Чочо, сочейки наоколо с ръка. – От нас зависи да предотвратим това, което ще се случи в бъдещето. Ние сме отговорни за него.

– Но това е нелепо, – възраси Фролов, – Ако нещо е предопределено да стане как ще се промени?

– Съдбата си е съдба….., – недоверчиво поклати глава Чочо. – Наистина ли предпочитате да прехвърлите отговорността за вашите действия на някой друг?

– Мисля, че бихме могли да избегнем тези разрушения, които гледахме във филма, – намеси се дребно старче с рунтави мустаци. – Ето, господин Фролов произвежда играчки. Много е важно какви са те и как ще се отразят на възпитанието на децата ни.

– Така е, – съгласи се Васка, – ако още от сега държат автомати, пушки и саби и наушким си играят на война, какво ще стане утре с тях? Дали някои от тях няма да си спретне утре, като възрастен, някоя война или унищожение на хора и селища, просто така за удоволствие?

Хората от оформилата се група наведоха глави. Всеки от тях разбираше, че не може безгрижно да се отнася към днешните събития, защото всяко от тях е залог за добро или ужасяващо бъдеще.

Стояха пред нея и я оглеждаха. Нищо не подсказваше, че това може да се движи, още по-малко да те пренесе в някое друго измерение.

– Приятелят ми се качи на това чудо, натисна лоста и се изпари пред очите ми. Скоро машината се върна сама, но приятелят ми го нямаше, само парцали от дрехите му, опръскани с кръв, бяха останали на седалката, – каза Давидов, възрастен човек, с побелели коси и немощни крака.

– И повече не видяхте приятеля си? – попита плахо Лили, момиче с рижа коса и много лунички около носа.

– Не! – отговори Давидов.

Възцари се гробно мълчание.

Днес тя с двамата си приятели Андрей и Христо, посетиха загадъчния мъж, който живееше в една изоставена къща на тяхната улица. Дворът пред къщата беше обрасъл с треволяк и бурени, дори пътеката, водеща до входната вратата бе покрита с буйна и висока трева.

– А вие след това имахте ли смелост да я изпробвате? – набра смелост да се обади Христо.

– Да, – каза смутено мъжът, – но на малки разстояния, не повече от 4-5 години назад в миналото и 3-4 напред в бъдещето. Боях се от последствията, които можеха да доведат това мое пътуване във времето. Не ми липсва приключенски дух, но всичко това ми идваше много. Бях решил да я унищожа.

– Да я унищожите? – извика Андрей. – Защо?

– Видях какво се случи с моя приятел….

– Но причината за неговото изчезване може да е нещастен случай, – прекъсна го Христо.

– А защо не я покажете на другите хора? – попита Лили.

– Ако можехме да пътуваме назад  в миналото си и да поправяме грешките си, това няма ли да ни направи по-безотговорни? – възрастният човек се задъха.

– Но ако тази машина се употребява само за добри дела, защо трябва да се унищожава? – обади се Андрей.

– Ами ако се подам на изкушението, не само да се върна в миналото да поправя грешката си, но и да си отмъстя на някого, – примижа от ужас Лили.

– Или да отидеш в бъдещето и да откраднеш някое изобретение, за да подобриш настоящето, – засмя се Христо.

– Но ние не знаем за добро или зло ще я използват хората, – тъжно каза Андрей.

– Както виждате тази машина се е превърнало в доста тежко бреме за мен, – каза с дълбока въздишка Давидов.

Младежите прекрасно разбираха, че използването на такава машина е свързано с голяма отговорност, но съвсем не искаха тя да бъде унищожена.

– Но ако с нея може да се спаси човешки живот …., – каза Лили.

– Е, – усмихна е Давидов, – може би тогава ще се наложи да се използва.

Скоро щеше да се стъмни и младежите си тръгнаха. В сърцата им горяха какви ли не планове, за изследвания, проучвания, спасяване на хора, …. Те не знаеха, че това е първата им и последна среща с Давидов.

Скоро се чу, че някой е намерил възрастния човек мъртъв пред дома му. Казаха, че е получил инфаркт. На погребението му нямаше хора, защото той не дружеше и не контактуваше с никого, но Лили, Христо и Андрей придружиха ковчега до гробищата.

Два дена след погребението, младежите решиха да посетят изоставената къща. Изкачиха се по скърцащите стъпала и погледнаха в ъгъла, но той беше празен. Машината беше изчезнала.

Често родителите не забелязват или не придават особено значение на това, че децата им си съперничат. И едва когато това стане прекалено очевидно, родителите започват да реагират.
Поведението на родителите има голямо влияние върху психиката на детето. Родителите трябва да помогнат на децата си, да преодолеат конфликтите и да подобрят отношенията помежду си.
Децата често се бият и между тях възниква конкуренция. Всичко започва от малка кавга и достига до ожесточена борба. Конфликтите между децата се появяват, когато родителите им отделят малко време и внимание за тях.
Една от най-често срещаните причините е поява на бебе в дома.
Не сравнявайте децата си, показвайте им, че ги обичате еднакво.
В противен случай, можете да унищожите самочувствието на по-голямото дете и да посеете възмущение и огорчение към брат му или сестра му. Прекарвайте повече време с децата си, играйте с тях, отнасяйте се с тях еднакво, без да ги делите.
Старайте се да бъдете еднакво строги към тях, ако направят нещо не както трябва, но в същото време обяснявайте на по-големите, че имат по-голяма отговорност, отколкото по-малките. Обяснете им това така, че да чувстват вашето разбиране и подкрепа.
Помогнете на децата си, да не се карат, а да намират необходимите думи за разбирателство. Говорете им, че те вече са възрастни  и самостоятелни хора, и сами трябва да намират начини, за да оправят взаимоотношенията си. Ако забележите, че между тях не се получават нещата, опитайте се да намерите решение и направете някои компромиси.
Тогава в бъдеще между тях няма да има неразбирателство и лоши отношения.
Не сравнявайте децата си, защото всяко дете е личност и има своите индивидуални качества.
За да се научат децата ви да решават проблемите си, опитайте се да не се намесвате в конфликтите им, но ако все пак е необходимо съдействието ви, станете посредник помежду им, изслушайте и двете страни, това ще ви помогне да откриете причината за враждата им.