Като християни не трябва да се изолираме от света, в който живеем. Ние сме част от обществото и не са ни чужди неговите трудности, проблеми и радости.
В Библията се говори много за нашата гражданска отговорност. Старият Завет осъжда тези, които са си затваряли очите за страданията на бедните и експлоатацията на слабите.
Не е лесно да се създаде едно справедливо общество. Като християни, ние знаем, че човечеството е засегнато от греха и всеки опит за подобряване на обществото е непълен и несъвършен. Опитването да се създаде идеално общество на земята е утопия.
Но ние трябва да направим всичко по силите ни, за да се облекчи човешкото страдание, да се отстранят причините за несправедливост, етническа омраза, глад и насилие.
Ние сме длъжни да работим за спокоен живот и уважение на човешкото достойнство.
Защо да го правим? Защото Бог обича този страдащ свят
Когато Исус видя тълпите измъчени хора, Той „се смили над тях“.

Сигурно сте виждали как младите пилета в курника се кълват по главите и си избождат очите. Знаете ли защо?
Вероятно, защото са гладни и главите на другите им се привиждат като големи зърна.
Предприемчивите американци вече имплантират розови лещи на пилетата във фермите си, за да предотвратят инстинктивното кълване на по-слабите от по-силните пилета, в резултат на което една четвърт от пилетата по-рано умирали. Ефектът от розовите „очила“ бил невероятен. Притъпеното зрение на по-силните пилета ги направило по-неточни, розовият цвят започнал да ги успокоява, те се наяждали с по-малко и по-рядко разпилявали зърна извън хранилките.
Какви ли очила ще са ни необходими на нас, за да не се самоизяждаме и да не си вадим очите помежду си.

Веднъж един ученик се обърнал към учителя си:

– Видях страни неща и не мога да разбера тяхната природа. Достойни мъже, покрити с рани от вражески саби и куршуми в дългите походи, увенчани със славата на последните битки, отличили се с доблест, смелост и мъдрост дори и от враговете си, стават глина в ръцете на безпомощните жени. Защо така става?

– Не всяка жена, – казал учителят, –  може да превърне мъжа в глина. Това става само при тези, които не се съпротивляват на природата си. Жените са като водата. Те са слаби и меки, не могат да се сражават с враговете, да извършват подвизи, да строят и защитават своите жилища, но без тях, както и без водата няма живот на земята. Независимо от своята нежност водата неотстъпно преодолява твърдите и яки скали. Срещайки преграда, тя я заобикаля, търпеливо пробива ново русло в най-твърдите слоеве, следвайки неотклонно своите цели.

Учителят обърса изпотеното си набръчкано чело и заключи:

– Става лошо, когато жената заприлича на капеща вода. Разрушава камъка … капка след капка. Така тя пробива не един отвор. Интересно за какво ѝ е този стар, мокър и напукан камък след това?