Архив за етикет: утопия

KAEC

Saudovskaya-Araviya.-KAECС голяма мъдрост и рационализъм използва печалбата кралят на Саудитска Арабия Абдула, получени от петролни кладенци.

Той през 2005 г. обяви създаването на икономически град, известен като KAEC – латинска съкращение, в което се вместват името на краля и страната.

Това място е невероятно и ще направи света да стане въплъщение на най-фантастичната утопия, за която ще се изразходват 100 милиарда.

Резултатът може да се види през 2035г. На мястото на сухата пустиня ще порасте най-голямото пристанище, оборудван с най-новите IT и климатичните технологии.

KAEC ще свърже светите места на арабския свят – Медина и Мека.

Машина за развиване на паметта

indexРадой чуваше шума от долните етажи на къщата, но това като, че бе някоя друга къща в някоя друга страна. Стържещ звук се разнасяше от местенето на тежки сандъци по каменен под. Долавяше разговори на простонароден латински.

Може би това е Утопия. В самия център на това място, се намира град на име Амауротум – градът на мечтите.

Уморен от усилията да разбере тайните на света Радо се отпусна на леглото.

Долови някакво движение до себе си и извърна глава, за да види кой е. Беше Михо, момчето, което му помагаше в последно време.

– Спомням си, – прозвуча дрезгаво гласът на Радо, – Кале, алхимиците, машината за развиване на паметта.

– Джако прави такава за нашия владетел, за да стане най-мъдрия в света, – каза бързо Михо, – но той едва ли ще се научи да я ползва.

– Това са фантазии, – каза Радо, а температурата му се покачваше.

– Не, истина е, – възкликна Михо. – Има един човек в големия град, който е създал жива душа. Цялата от вътре е покрита с малки рафтове. На тях можеш да намериш определени свитъци, изписани откъси, които изпълняват ролята на ключове.  С тях отварят кутия с ключ, в която има друг ключ, който отваря друга кутия с ключ и т.н. Тези ключове не са направени от метал, нито кутиите от дърво.

– Какви са тия щуротии, които ми разправяш, Михо?

– Това съвсем не са щуротии, – възмутено реагира Михо. – Те са изградени от човешки дух и ще остане, когато всички други книги бъдат изгорени. Ще ни дават възможност да помним не само миналото, но ще знаем и бъдещето. Ще виждаме формите и обичаите, които един ден ще се видят на нашата земя.

– Това ми звучи доста налудничаво, – каза Радо. – Аз искам машината за паметта на Даниел.

– Казват, че побягнал от страната и оставил недовършена машината, – каза Михо.

– Знаеш ли, чух за него, че не говорел и не се хранел, потресен от възможностите на сглобеното от него устройство.

– Други разказваха, – започна плахо Михо, – че от машината излезли демони и го подгонили. Той побягнал и оставил всичко, и книгите, и дрехите си, нищо не взел със себе си.

– Дали не са останали някакви чертежи от изобретението му, – с надежда каза Радо.

– Има ли смисъл, – засмя се Михо. – Така и така нищо няма да разберем от драсканиците му. Какво точно е представлявало това негово изобретение, едва ли някой ще разбере някога.

– Печатна преса, която сама пише книги и ги отпечатва. Мозък, който функционира отделен от тялото…. Това ми се иска да видя …. Как е постигнал това? – въздъхна дълбоко Радо.

Двамата замълчаха. На Радо не му оставаше много.

„Може би тази нощ ще си отиде“ – помисли си Михо и очите му се насълзиха.

Навън се стъмваше. Денят избледняваше и отстъпваше място на нощта. Вятърът накланяше дърветата, а дребни капчици оросяваха листата. Природата е готвеше да заплаче.

Да работим за спокоен живот и уважение на човешкото достойнство

imagesКато християни не трябва да се изолираме от света, в който живеем. Ние сме част от обществото и не са ни чужди неговите трудности, проблеми и радости.
В Библията се говори много за нашата гражданска отговорност. Старият Завет осъжда тези, които са си затваряли очите за страданията на бедните и експлоатацията на слабите.
Не е лесно да се създаде едно справедливо общество. Като християни, ние знаем, че човечеството е засегнато от греха и всеки опит за подобряване на обществото е непълен и несъвършен. Опитването да се създаде идеално общество на земята е утопия.
Но ние трябва да направим всичко по силите ни, за да се облекчи човешкото страдание, да се отстранят причините за несправедливост, етническа омраза, глад и насилие.
Ние сме длъжни да работим за спокоен живот и уважение на човешкото достойнство.
Защо да го правим? Защото Бог обича този страдащ свят
Когато Исус видя тълпите измъчени хора, Той „се смили над тях“.

Свободата

Човек е широко етичен. Той иска да влиза в чисти подлези, спокойно да се разхожда по красиви улици, да възпитава децата си, да има добра работа и хубава заплата. Въпреки това, за такава свобода, никой не иска да се бори, тъй като това изисква да започнете от себе си.

Не е нужно да се размахват лозунги, да се борим с властта, а по-добре да очистим боклука от подлезите и в собственото си сърце. Говорилникът трябва да се превърна в чистач. Никой не обича да почисти след себе си, но почти всички вярват, че в страната трябва да се променят няколко души и нашите главите, домове и улици ще бъдат освободени от боклука.

Убеждението, че друг е виновен за неговите неудачи, вярата. че всичко може да стане с магическата пръчка,  е неотменна черта от характера ни.

Ние постоянно очакваме чудо, подвиг. Искаме свободата и щастието да дойде при нас с оглушителни фанфари, а от развалините на Бастилията да се издигне нов човек – чист, светъл и красив. Това е утопия.

Бог не ни е дал магическа пръчка, а свобода да отговаряме за своите действия, способността да водим достоен живот, начините да преобразим света и да го направим по-добър. Не е нужно да размахваме юмруци и да извършваме героични постъпки, а да вземем метлата и да оберем боклука, който се е насъбрал около нас.