Инженери от Мелбурския кралски технически университет са създали капки от разтопен метал, които могат да се движат самостоятелно.

Учените планират да ги използват за производство на електронни схеми и компоненти, които са в състояние да се променят и да създават нови форми.

В серия от експерименти учените сложили капки от метала хелий във воден разтвор на соли с определено ниво на киселинност.

Чрез промяна на химичните свойства на разтвора, изследователите са успели да принудят капките да променят формата си и да се преместват във всяка посока. При това те не са използвали външни механични, електронни или оптични стимулатори.

Инженерите са успели да създадат различни устройства. Например, движещи се обекти, превключватели и помпи, чиято работа се основава на взаимодействието на металните капчици и разтвора.

Според учените, тяхната разработка ще помогне в бъдеще да се използват течни метали за създаване на дисплеи и елементи на електронни устройства.

В крайна сметка, учените настояват, че ще бъде възможно да се построят хуманоидни роботи, които приличат на T-1000 от серията филми „Терминатор“.

Защо ние бързо се втурват към магазина, веднага щом имаме пари? С всяка нова придобивка, ние се чувстваме по-щастливи, но няколко дни по-късно от същата радост няма и следа.

Оказва се, че основният враг на нашето щастие е навикът. След като покупката се превърне в обикновен предмет за нас, удовлетвореността от живота спада и ние трябва да тичаме за следващото придобиване. И така отново и отново.

Чрез проучванията в Корнелския университет се опитвали да прекъснат този порочен кръг. Оказало се, че сме свидетели на същия прилив на щастие, както при купува на нещо желано, така е и по време на пътуване.

И най-важното, с течение на времето нивото на удоволствие, свързани с придобиването, падат, а впечатленията от приключенията продължават да снабдяват нашите хормоните на щастие за дълго време.

Посещението на различни мероприятия, пътувания, обучение на нови умения, както и екстремни преживявания – всичко това е идеален запас на щастие за всеки един от нас.

Новата джаджа, дори и автомобил, с времето стават обикновени неща или остаряват, а всеки нов спомен ще бъде източник на тази радост, която ще остане с нас за цял живот.

Валери имаше малко красиво канарче. Всеки ден се грижеше за него и слушаше веселата му песен. Слагаше му в хранилката канарено семе, рапица, нигер, просо, коноп. Понякога разнообразяваше храната му с листа от глухарчета, сварено яйце, покълнали семена, настърган морков, грозде.

Когато се чудеха с баща си къде да поставят клетката на канарчето, дядо Васил ги посъветва:

– Не трябва да е на пряка слънчева светлина, да се избягва и място, където е течение. Внимавайте да не се слага там, където минават много хора и биха могли да стреснат птицата.

Чичо Марин добави:
– Най-добре е клетката да се постави на нивото на погледа, но не по-ниско, защото птицата се плаши.

– Забравете кръглата клетка, – развика се Добромир, – те са най-лошия избор за вашия любимец.

– Хубаво е дъното на клетката да се покрие с пясък, – каза дядо Васил, – добре е за храносмилането на птицата.

– Дядо, да знаеш как хубаво пее само, – каза въодушевен Валери.

– Явно канарчето е мъжко, – засмя се дядо Васил. – Женските издават само един монотонен звук.

Веднъж канарчето замлъкна, поомърлуши се и въпреки всички грижи на Валери, то умря.

Момчето дълго държа изстиналата малка перушинена топка и плака.

Отиде при дядо си и със сълзи на очите му каза:

– Дядо, нашият песнопоец си отиде. Няма да слушаме вече песните му.

Старецът прегърна внука си.

– Не плачи, ще купим друго, – старият човек се опита да го успокои.

Но Валери бе неутешим.

– Защо такава красива птица, която е донесла толкова много радост със своите песни, – подсмърчаше Валери, – се превръща в безжизнен труп? Това е толкова жестоко.

Дядо Васил погали внука си по главата и каза:

– Успокой се, малкия, има и други светове, където може да се пее….

Очите на Валери блеснаха, той видя своя любимец кацнал на клонче, изливащ невероятни трели, такива, каквито той не бе го чувал преди да реди…..

В един от дните за почивка, цялото семейство – майка, баща и дъщеря отидоха на кино.

Момиченцето бе само на четири години.То много време прекарваше в църквата и затова разбираше християнството на определено ниво съответстващо на възрастта му.

На дъщерята в киното и стана скучно. Трудно ѝ бе да седи на едно място.

И когато всички бяха затихнали в киносалона, наблюдавайки ставащото на екрана, се чу звънкия глас на дъщерята.

– Мамо, кога ще започне хвалението?

Новото откритие на учени от университета в Кеймбридж може в скоро бъдеще да облекчи живота на диабетиците по целия свят. Болезнения анализ на кръвната захар се заменя с прост тест на дишане.

Известно е, че кучетата могат да бъдат обучени, така че да предупреждават собствениците си за заплаха от хипогликемичен шок поради ниска кръвна захар.

Учените успяха да изолират веществото, което усещат кучетата и то е изопрен.

Изопренът е отдавна известно съединение, съдържащо се във въздуха и се издиша от човека. Но ние знаем, изненадващо малко за механизмите на неговото появяване там. Предполага се, че това е страничен продукт от метаболизма на мазнините. Но и до сега не е ясно, защо нивото на изопрена се повишава, ако на човек му пада захарта

В бъдеще проверката на нивото на изопрена ще стане алтернативен начин за анализ на кръвта, с цел да се следи нивото на захарта при болни от диабет.