Исторически погледнато, много мерки за тегло са кратни на масата на зърна от различни растения, като пшеница, ечемик, боб, ориз, просо или горчица.

В Америка за еталон на тегло използвали семената на кактуса.

Най-много протеини се съдържат в соевите зърна.

Валери имаше малко красиво канарче. Всеки ден се грижеше за него и слушаше веселата му песен. Слагаше му в хранилката канарено семе, рапица, нигер, просо, коноп. Понякога разнообразяваше храната му с листа от глухарчета, сварено яйце, покълнали семена, настърган морков, грозде.

Когато се чудеха с баща си къде да поставят клетката на канарчето, дядо Васил ги посъветва:

– Не трябва да е на пряка слънчева светлина, да се избягва и място, където е течение. Внимавайте да не се слага там, където минават много хора и биха могли да стреснат птицата.

Чичо Марин добави:
– Най-добре е клетката да се постави на нивото на погледа, но не по-ниско, защото птицата се плаши.

– Забравете кръглата клетка, – развика се Добромир, – те са най-лошия избор за вашия любимец.

– Хубаво е дъното на клетката да се покрие с пясък, – каза дядо Васил, – добре е за храносмилането на птицата.

– Дядо, да знаеш как хубаво пее само, – каза въодушевен Валери.

– Явно канарчето е мъжко, – засмя се дядо Васил. – Женските издават само един монотонен звук.

Веднъж канарчето замлъкна, поомърлуши се и въпреки всички грижи на Валери, то умря.

Момчето дълго държа изстиналата малка перушинена топка и плака.

Отиде при дядо си и със сълзи на очите му каза:

– Дядо, нашият песнопоец си отиде. Няма да слушаме вече песните му.

Старецът прегърна внука си.

– Не плачи, ще купим друго, – старият човек се опита да го успокои.

Но Валери бе неутешим.

– Защо такава красива птица, която е донесла толкова много радост със своите песни, – подсмърчаше Валери, – се превръща в безжизнен труп? Това е толкова жестоко.

Дядо Васил погали внука си по главата и каза:

– Успокой се, малкия, има и други светове, където може да се пее….

Очите на Валери блеснаха, той видя своя любимец кацнал на клонче, изливащ невероятни трели, такива, каквито той не бе го чувал преди да реди…..

Към 1000 г. пр.н.е. китайците усвояват напълно ферментационния процес за производство на дзю. Напитка, която е три пъти по-силна от обикновената бира.

Производството на силна бира включва напълно нова идея за ферментационния процес. При обикновената бира е невъзможна ферментацията на скорбялата от зърното.

Още преди хиляди години е установено, че житните филизи съдържат ензима амилаза, разграждащ скорбялата в захари, които ферментират.

В това се състои и технологията на пивоварното производство в древността. Зърнените филизи се изсушават и се превръщат в малц, който „поглъща“ скорбялата на обикновеното зърно, за да го превърне в бира.

Макар китайците да варят бира, както и другите народи, те много скоро установяват, че е по-изгодно да произвеждат „дзю“.

То се правело от смляно и частично сварено жито, а понякога и просо, оставено да плесеняса. Плесента създава ензима амилаза, поглъщащ скорбялата много по-ефективно, отколкото филизите на житото.

По друг начин казано, напитката дзю е смес от плесен и мая, която после сварявали с вода. Амилазата разгражда скорбялата в захарта, а маята задвижва процеса на ферментация, в резултат на който се получава алкохолът.

Китайците не закъснели да открият метод за увеличаване на алкохолното съдържание чрез добавяне на нови количества пивоварна каша към водата по време на ферментацията.

Този метод, наречен „убиване на зърното“, довел до създаването на действително силна бира.

Никоя друга държава не възприема тази особена бира, така че и до днес няма точен превод на наименованието ѝ.

В момента екипи от цял ​​свят провеждат мащабно проучване на различни материали, които могат да се използват за ефективно производство на биогорива. Изследвани са растителни източници като просо, царевични стъбла, водорасли и много други.
Скоро  експерти от Университета на Уисконсин – Медисън са установили, че най-обещаващ източник като суровини за производство на етанол е кравешкия тор. Той се използва за производство на биогорива, суровини за текстилната промишленост и торове.
Основа на предложението на специалисти се явява процеса на разлагане на тора, при който се получават различни влакна за различни цели. Определен тип влакна с успех могат да се приложат в текстилната промишленост, други да се гранулират и да се включат в състава на високо ефективни торове, а от трети може да се получи биогориво.
В процеса на разлагането, извършващ се без достъп на кислород, се задействат уникални полимери със специална структурна форма, с разработката на която се занимава компанията  Soil Net LLC. Благодарение на този сложен състав на кравешкия тор, подложен на разделяне се получават различни компоненти, които се сортират.
Учените смятат, че предложения от тях процес може да бъде много полезен, както за малки мандри, така и за големите заводи за производство на биогорива от кравешки тор и минерални съставки.
Наред с другите неща, получаването на биогориво от кравешки тор ще помогне на земеделските стопани да намалят отрицателното въздействие на фермите върху околната среда, което включва миризма, емисии на парниковите газове и замърсяване на почвата и подземните води.