Радко бе израснал в църквата и бе християнин, но ….
Един ден осъзна:
– Не искам да ме преследват в този живот заради вярата ми. Какво да правя?
Тази „главоблъсканица“ истински го изтормози.
Накрая откри хитро заобиколно решение:
– На никого няма да казвам за вярата си. Така никой няма да разбере, че съм християнин. Няма да се сблъсквам с каквито и да са изпитания и премеждия.
Той плесна с ръце, даже подскочи:
– Това е идеален план – и се завъртя радостно на място си.
Радко работеше в компания за графичен дизайн. Никой от тези, които работеха там, не бих се отнесли добре към някой, който следва Исус. Да не говорим за прошка и благодат.
– Ще имитирам поведението им, маниера и езика им, – реши Радко. – Така ще избегна всякакво малтретиране за Исус. Те са глупаци. Заслужава ли си да им се навирам в очите.
Когато го питаха дали е гледал поредната серия на някакъв нашумял сериен филм, той отвръщаше:
– О, това е класика! Обичам да гледам такива голотии …
За сега поне нямаше морален проблем поради някаква си вяра.
Това за него бе:
– Напълно откачено – и като добавка, за да е „по-категоричен“, прибавяше някоя люта ругатня.
Един ден колега в компанията забеляза, че на масата на Радко до компютъра има Библия.
– Какво е това? Да не си станал християнин?
Радко веднага се оправда:
– А, това ли? За майка ми е, тя е възрастна и обича този вид неща.
Колегата му вдигна рамене и се усмихна присмехулно:
– Внимавай, – каза му той – и си опичай акъла. Може и теб да подведе.
– Тя си дрънка, ама кой я слуша, – весело подхвърли Радко.
А когато колегата му излезе от стаята, Радко въздъхна тежко:
– Трудно е да си християнин в този свят!
