Германските експерти от Технологичния институт на Карлсруе са разработили очила с вградени лещи с органични слънчеви клетки. Всяка такава леща тежи 6 грама и има дебелина 1,6 мм. Тя може да бъде инсталиран в обикновени рамки за очила.

В дръжката създадена от немски специалисти били помесени: микропроцесор, два сензора и два миниатюрни дисплея, на които се показва информацията за текущото ниво на светлина и температура на околната среда.

Двете лещи могат да произведат 200 мВт , даже вътре в помещение при осветеност  500 лукса. Това е достатъчно за захрани устройства като слуховите апарати.

В бъдеще разработчиците планират да пренесат технологията на прозорците на здания.

Инженерите от Австралийския национален университет са разработили нанокристал 500 пъти по-тънък от човешкия косъм, който радикално може да измени технологията на нощното виждане.

Новото устройство за нощно виждане може да замени обемистите сега уреди.

Нанокристалите са толкова малки, че могат да се поставят като ултратънка лента на лещите на обикновените очила, давайки им възможност да бъдат употребявани за нощно виждане.

Това устройство може да се използва и в борбата за фалшифициране на банкноти, визуализация на клетки в медицинската технология и холограми.

Тези полупроводникови нанокристали могат да предават най-високата интензивна светлина и да се използват за проектиране на холографски изображения в съвременните дисплеи.

Материалът може да се постави на стъкло, след това светлината може да премине през него, което е от решаващо значение за оптични дисплеи.

Това е доста голям успех, защото изграждането на нанополупроводник върху прозрачен материал е много трудна задача.

Днес, в разгара на технологичната революция, е почти невъзможно да си представим нашия живот без компютри. Включително и без мобилни джаджи, верни другари на хиляди и милиони хора.

Но преди по-малко от петдесет години, за по-голямата част от хората лаптопа бе фантастика.

През 1968 г. ръководител на изследователската лаборатория на Xerox Алън Кей формулирал пакет от изисквания за преносимо, портативно устройство.

Размерът му трябва да бъде  колкото банкнота, да има безжична връзка и разбира се дисплей с плосък панел.

Именно Алън Кей се счита за баща на всички подобни устройства.

Научно изследователската инженерна група се състояла само от четири човека Алан Кей, Адел Голдберг, Дъглас Фейрбейрн и Лари Теслър. В продължение на осем години те се занимавали с внедряване на тези идеи.

В резултат било създадено устройството Note taker, притежаващо всичките по-горе изброени параметри.

Инженери от Мелбурския кралски технически университет са създали капки от разтопен метал, които могат да се движат самостоятелно.

Учените планират да ги използват за производство на електронни схеми и компоненти, които са в състояние да се променят и да създават нови форми.

В серия от експерименти учените сложили капки от метала хелий във воден разтвор на соли с определено ниво на киселинност.

Чрез промяна на химичните свойства на разтвора, изследователите са успели да принудят капките да променят формата си и да се преместват във всяка посока. При това те не са използвали външни механични, електронни или оптични стимулатори.

Инженерите са успели да създадат различни устройства. Например, движещи се обекти, превключватели и помпи, чиято работа се основава на взаимодействието на металните капчици и разтвора.

Според учените, тяхната разработка ще помогне в бъдеще да се използват течни метали за създаване на дисплеи и елементи на електронни устройства.

В крайна сметка, учените настояват, че ще бъде възможно да се построят хуманоидни роботи, които приличат на T-1000 от серията филми „Терминатор“.