Александър и Марин бяха на бригада. Те учеха в един от престижните университети в страната. Тази есен им се падна да работят в селското стопанство и то здраво.

Александър наблюдаваше сортировъчната машина, по чиято лента множество ръце отбираха картофите между буците земя.

Той дълго време стоя замислен,а накрая каза:

– Това много ми напомня на процеса на възприятие на сетивната информация.

А след това обясни примера на сортировъчната им работа от гледна точка на процеса на възприятие, включваща дълговременна и кратковременна памет. Така съдържанието  на съответстващите глава от учебника се възпроизвеждат на практика за няколко минути.

Марин осъзна, че образа на нещо, подобно на сортировката на картофи първоначално е било в съзнанието на авторите на учебника, но те не си го признават, затова се опитват да използват езика на науката.

И изведнъж настъпи промяна, бе изявен, вътрешния жив език. И това, което с часове може да се обясни на научен език, стана зримо и по-разбираемо.

– Сега разбирам, – каза Марин, – че зад високопарния и празен за мен научен език, стоят прости и земни неща.. Такива като тази сортировъчна машината.

– Тогава нека да говорим за това което виждаме, – усмихна се Александър.

– Сега вече всичко си е на мястото, – Марин потупа по рамото приятеля си.

Обучаващият преглежда специални видове клипове за 15-20 минути през деня. Той слуша аудио материали в удобно време, „между делата“ си.

Предполага се, че този метод позволява да съхранявате голямо количество лексика за относително кратък период от време. По-скоро това не е метод за изучаване на езика, а технология за запомняне.

Идеята за 25 кадър се е появила още през 1957 г. благодарение на американския психолог Джеймс Вайкери.
Стандартна скорост на движение на лентата в проектора е 24 кадъра в секунда. Поставянето на двадесет и петия кадър зрителят няма да забележи, но информацията, носена от „невидим“ кадър, здраво ще се закрепи в човешкото подсъзнание.

Няма да давам оценка за метода, но ще отбележа, че за мен поне  е малко съмнителен.

Навярно всеки от вас е чувал, че клиента винаги има право. В действителност, в конкурентна среда се води борба за всеки човек, по всевъзможен начин. Насърчават клиентите си и се  стремят да привличат нови такива. Но някои клиенти са прекалено нагли.

Милка беше на работа като продавачка в супермаркет. Тя учеше в университета и по време на ваканцията работеше на половин работен ден.

Веднъж в магазина влезе майка със седемгодишната си дъщеря. Жената беше облечена по последна мода. Косите ѝ бяха боядисани в ослепително бяло, на лицето ѝ се забелязваше обилен грим, а през рамо бе наметнала чанта от известна марка.

Жената избра необходимите стоки и ги натрупа на куп върху транспортната лента заедно с талони за отстъпка. След това каза на Милка пренебрежително:

– Оправете ги!

Въпреки грубото отношение, Милка ѝ се усмихна и я помоли:

– Моля ви разделете талоните с отстъпка върху закупените стоки, така по-бързо ще ви обслужа.

Жената махна с ръка на касиерката, изсумтя презрително и започна да говори по телефона си.

Милка провери талоните. Почти всички бяха от други магазини, а освен това се оказаха и с изтекъл срок.

– Не мога да ви направя отстъпка, – каза Милка на жената, – защото вашите талони са с изтекъл срок.

Когато чу това, жената не на шега се ядоса:

– Това са моите талони и според тях ми се пада отстъпка.

– Но те са със изтекъл срок….

– Извикай началника си, нямам време да слушам глупостите ти.

Милка извика началника си, а докато той дойде, жената се наклони към дъщеря си и със сладникав глас ѝ каза:

– Гледай, мила, за това трябва да постъпиш в колеж. Ако получиш образование, никога няма да бъдеш неудачница, като тази, която стои зад касата.

Това бе нечестно. Очите на Милка се напълниха със сълзи. Тя бе толкова смаяна от тази наглост, че не знаеше какво да отговори.

Най-накрая началникът дойде и попита:

– Какво става тук?

Жената размаха талоните с изтекъл срок и заяви:

– Полагат ми се отстъпки. Купувачът винаги е прав. Вашите работници трябва да се отнасят с уважение към мен, аз съм ваш купувач.

Началникът изгледа жената, а след това мълчаливо върна стоките обратно по транспортната лента.

– Какво правите? – развика се жената.

– Госпожо, не мога да ви позволя да обиждате работниците в този магазин, – каза бавно началникът като натъртваше на всяка дума. – Ние не желаем  да обслужваме такива клиенти, за това ви моля да напуснете магазина.

Жената се зачерви, очите ѝ щяха да изскочат от изненада. След това тя се разкрещя, като същевременно се насочи към вратата на магазина:

– Кракът ми повече няма да стъпи тук. Сега ще позвъня на моя шеф и той ще ви научи … Вие не знаете с кого си имате работа.

След като истерията заглъхна и жената изчезна, началникът се обърна към Милка и ѝ се усмихна:
– Може малко да си почините, докато се отърсите от шока …

За съжаление не всеки началник се отнася така към подчинените си.

Бутилки с вино, извадени от морското дъно след корабокрушение, често се продават на висока цена.

Смята се, че по години това вино има колекционерска стойност, но напълно е загубило ценността си за дегустаторите.

Интересно, как точно стоят нещата?

Как влияе подводната издържливост на качеството на виното.

Лабораторни изследвания са помогнали да се хвърли светлина върху случилата се метаморфоза.

Въпреки водоустойчивите дървени стени и стоманени ленти на бъчвите, съставът на виното леко се променя под влияние на морската вода чрез процеса, известен като осмоза.

Виното е загубило част от алкохола си, но в него се е увеличила концентрацията на натрия, който добавя на вкуса солен отенък. Добре са се проявили и танините.

Танините са веществата, които създават онова специфично чувство на сухота, което червеното вино оставя в устата. В ниско качествените вина танините се явяват основната причина за техните негативни характеристики – твърдост, горчивина и т.н.

Всяко дете, което расте в близост до голямо куче, най-малко веднъж в живота си се е опитвало да го яхне като на кон.

Кучето може да изглежда голямо, но то тежи 20 килограма и не може да издържи дори тежестта на дете. Ако дете седне върху него, кучето сяда, а после ляга. Гръбнакът и ставите му не са предназначени за такова натоварване.

За това възрастните трябва да спират децата си, които искат да се качат на кое да е куче.

За да се придвижиш с куче, можеш да използваш и други начини. Сложи на кучето хамут и превържи към него шейна, а в нея постави детето си. По-възрастен човек може да кара ски, като привърже към кучето дълги поводи за пояса му.

Препоръчително е, каишките да са направени от кръгла гумена лента, това ще помогне да се намали натоварването при старта. По този начин можем да се придвижваме не само с големи, но и с малки кучета.
Освен това породата самоед е добра бавачка. С такова куче дете може да се учи да ходи, като държи кучето за козината на врата му.