Първото място на Стойчо бе в кърпа вързано. Трябваше да се отбележи, че той бе любимец на местната публика.

Тичайки към финала, Стойчо се виждаше на най-високото стъпало, усмихнат, вдигнал двете си ръце.

Изведнъж край него профуча някой. Това бе големият му съперник Мето. Внезапно намерил мощен изблик на сила, ускори бягането си и грабна победата.

Тълпата бе удивена. Внезапно настана суматоха. Хората започнаха да се безпокоят.

Пресякъл финалната лента Мето неочаквано рухна. Започна да повръща. Целият се тресеше.

Състезателят бе изтощен до крайност. Съобразителен мъж от публиката, го качи в колата си и бързо го откара до близката болница.

Някога чувствал ли си се като Мето, опитваш да се молиш в момент, когато надпреварата в живота те е изтощила?

Силни молитви се издигат, когато сме най-слаби. Те не са присъщи на силните хора, а на слабите, защото те уповават на техният всемогъщ Бог.

Когато сме изтощени и безсилни, ние поверяваме нуждите си на Господа. На Него никога не му липсва сила.

Леля Надя погледна угриженото лице на младежа и попита:

– Ти вярваш ли в Бога?

Когато не знаеше какво да отговори Васил запалваше цигара. След като дръпна два три пъти, той каза:

– Не знам. Понякога искам да го има, но доста често ми е все едно. Е, когато ми е трудно поглеждам към небето и се надявам да ми помогне.

– Бог не идва при нас просто така. Той ни посещава, за да ни се открие и да повярваме в Него, но ние често отхвърляме такива мигове.

– Като не щем направо, налага ни се да се лутаме, докато влезем в пътя, – засмя се Васил.

– Така е, – съгласи се леля Надя. – Виждаш, че вече приближаваш, но понякога минават седмици, месеци и години през които минаваш през дерета и сокаци, докато достигнеш до там

– И накрая разбереш, че ти е дошъл края, – махна с ръка Васил.

– Бог много дава, но и много изисква. Но хората поради егоизма си и голямата си лакомия отказват да платят цената.

Васил само се усмихна леко.

– Повечето искат знамения и чудеса, за да повярват, но по-блажени са тези, които без да видят са повярвали.

– Аз правя доста добри неща ….. – думите на Васил прозвучаха като оправдание.

– Всичко, което си правил добро или лошо се записва на лента. Но, когато повярвах, че Исус Христос е поел греховете ти на кръста, лошото се изличава от тази лента и Бог помни само доброто.

– И какво излиза? Като повярвам в Бога, Той ще ми прости лошото. И така аз ще правя лошо, Той ще и прощава ….

– Почакай! Когато го допуснеш в живота си нямаш желание за злото.

– И ако все пак правя лошо.

– Любовта на Бога към нас се изразява в това, че Той ни дава постоянен шанс за правилен избор. Вярата в Бога е такова състояние, което ти позволява да изживееш живота си пълноценно и достойно. Бог иска да търсим Неговата правда, а другото ще ни се прибави.

Очертаваше едно незабравимо лято. Не толкова горещо, но изпълнено с изненади.

На Мери и Боб им се отдаде чудесната възможност да попътешестват. Европа ги зовеше.

Когато преминаха през Северна Франция и се отправиха към Испания им се случи нещо доста интересно.

В Испания пристигнаха късно през нощта и потърсиха място, където да пренощуват.

Двамата стигнаха до някаква сграда, която приличаше на мотел. Мъжете стоящи пред зданието ги увериха:

– Това наистина е хотел.

Когато влязоха вътре всичко им се стори доста необичайно.

– Не ти ли се струва, че тук всичко е твърде старомодно? – попита Мери.

– Дори нямат телефон, – засмя се Боб.

– Вероятно е някой ретро хотел, – отбеляза Мери, – но в това има нещо примамливо и очароващо.

– Имам чувството, че съм в 19 век, – каза Боб.

На следващото утро по време на закуска, към тях се присъединиха двама мъже във военна униформа с доста мрачно изражение на лицата си.

Когато Боб плати сметката възкликна:

– Невероятно, платих абсурдно малко пари за такава изобилна закуска.

– Всичко тук ми се струва много странно, – отбеляза Мери.

Две седмици двамата пътешественици обикаляха Испания. На връщане Боб предложи:

– Хайде да се върнем по стария маршрут и пак да посетим оня странен хотел, не защото бе толкова евтино там, а как да кажа…

– Имаше чувството сякаш си в друго време, – помогна му Мери.

Когато пристигнаха на мястото, сградата я нямаше. Попитаха хората, които живееха там, но отговорите им ги озадачиха още повече:

– Тук не е имало такава сграда.

– От къде си го измислихте? Толкова години живея тук, но такъв хотел не съм виждал.

– Имаме красив и луксозен хотел на центъра, но ретро, това за първи път го чувам.

Обезсърчени те си тръгнаха от там. Докато пътуваха Мери се усмихна загадъчно и каза:

– Нали направихме снимки. Ще ги проявим и ще им докажем на тия ….

Когато се прибраха, побързаха да проявят лентата, която извадиха от фотоапарата, но от снимките, които бяха направили на странния хотел не излезе нито една.

– Жалко, – въздъхна Мери, – имах усещането, сякаш се бяхме преместили назад във времето.

Онзи ден видях, как една жена да поставя пакет с обезмаслено мляко на лентата към касата в супермаркета.

– Можете ли да ми кажете защо купувате това мляко? – попитах тази жена.

– Защото то е без мазнини, – отговори жената.

– А знаете ли какво заменя мазнините?

– Хммм, – каза тя, взе пакета и прочете името на втората съставка, която следваше обезмасленото мляко, – царевичен сироп?!

Тя се намръщи, но след това върна пакета при останалите продукти в кошницата.

Очевидно жената изобщо не е мислила да си зададе такъв въпрос. Тя просто бе приела широкото разпространено мнение, че мазнините, които са неразделна част от хранителния режим на човека, трябва да се избягват, когато е възможно.

Но защо да се съмнява в това, нали и самите ние позволихме на производителите на храни, рекламодателите и изследователите да мислят вместо нас?

В болницата млад баща фотографирал новородения си син от едната страна, след това от другата.

За кратко време изщракал цялата лента.

Гинекологът го попитал:

– Това първо дете ли ви е?

– Не, детето ми е вече трето, но фотоапаратът е първи.