Филип спря пред голямата колона и отвори вратичка, която водеше към една тясна и вита стълба.

– Ела, – Филип подкани Климентина след себе си.

Тя се поколеба, но когато Филип бързо се изгуби нагоре по стълбата, Климентина го последва. Навярно бяха изкачили няколко стотин стъпала, когато Филип бръкна в джоба си и извади ключ, с който отвори врата, която съвсем не се забелязваше в тъмното.

Когато Климентина прекрачи прага, дъхът ѝ спря от изненада.

– Имам чувството, че сме на небето, – едва прошепна тя.

Над тях се издигаше голям кръгъл купол, от където ги гледаха ангели и светци. Обливаше ги ослепително силна светлина.

– В този купол, – започна тихо, почти благоговейно Филип, – се обединяват земята и небето, човеците и Бога, тук е цялото творение. Всяко създание си е намерило мястото.

Филип бе вперил поглед към върха на купола, от който струеше особено ярка светлина.

– Там, – посочи с ръка нагоре Филип, – Бог Отец излиза от облаците, за да благослови делото си. До него е седнал Исус Христос, а под тях са ангелите и цялото небесно войнство.

Климентина не можеше да откъсне поглед от това, което виждаше. Очите ѝ попиваха изобилието от цветове и форми. Като че ли присъстваше на празненство. Горе в купола ликуваха ангелите. Счу ѝ се ангелска песен.

– Куполът наистина ли е небето? – попита тя.

– Да, – кротко започна да обяснява Филип, – това небе се носи от четири невероятни колони. Виж само как са поставени. Това са стълбовете на вярата, на тях се крепи целия Божествен ред. Мисията на църквата е да възвестява тази вяра и да я разпространи из целия свят. За това на всяко място, където свода се опира на колоните, са изобразени четирите евангелисти.

– За лицата в кръговете ли става дума? – попита Климентина.

– Матей, Марко, Лука и Йоан, – изброи ги Филип – и всеки носи знака на орел, лъв ….

– А къде са хората, – прекъсна го Климентина.

Филип посочи с ръка надолу. Там се виждаха вярващите, дребни като мравки.

– Така ли ни вижда Бог, както ние виждаме тези хора долу? – трепна Климентина. – От тук не се различава почти нищо.

– Какво са хората? – попита Филип. – Божията милост е съществената. Бог е нашият Спасител, Той изпрати Сина Си, за да ни спаси от греха. Точно това е запечатано тук за вечни времена.

Филип говореше с такава убеденост, че Климентина изтръпна.

– В страната ни има няколко вероизповедания, – каза тихо тя. – От къде можем да сме сигурни, че Бог ни е спасил? От къде можем да знаем, че Той наистина съществува?

Филип изобщо не се учуди на въпросите ѝ и съвсем спокойно посрещна думите ѝ.

– Разбирам съмненията ти, – в очите му се усети една безмерна тъга, – Нима катедралата не е свидетелство за Божието всемогъщество и Неговата доброта? Когато човеците, обременени с безбройните си грехове и пороци, ругаят и лъжат, нарушават брачната клетва, дори убиват, се заемат да строят катедрала с безупречна красота и величие, това не е ли доказателство за Божията милост и любов?

– Съгласна съм, че тук построеното е съвършено, – промълви Климентина.

– Не, – възрази Филип, – то е повече от съвършено, защото чрез ръката на поредния майстор Бог е пресъздал творението си в този купол.

Климентина беше толкова впечатлена, че дълго мълча. Тук всичко имаше смисъл, всяко нещо бе на мястото си. Нищо не беше случайно. Всеки камък, всяка фигура бяха поставени с определена цел

Всяка дума на Филип запалваше в сърцето на Климентина светлина. Сега виждаше неща, които преди не бе забелязала, въпреки че бяха пред очите ѝ.

– До сега съм възприемала архитектурата само като покрив над главата, – каза тихо Климентина. – Сега разбирам, че тя изразява нещо много по-дълбоко …

Двамата заслизаха мълчаливо надолу. Когато стъпиха на долната площадка Климентина попита:

– Навярно се възхищавате от Микеланджало, като архитект?

– Опитвам се да се уча от него, – отговори Филип, но да му се възхищавам? Не! Идолите, които обожаваме, ни превръщат в роби.

Климентина разбираше, че това беше повече от скромност. По-скоро можеше да се приеме за покорство и смирение пред единственият съвършен Творец.

В Кападокия в едно семейство се роди момче. Георги бе голяма радост за баща си, който служеше като офицер в римската армия и майка му Лида. Георги още от малък загуби баща си, но когато порастна тръгна по неговия път.
Той беше добър войник и бързо се издигна във военната йерархия. Дори в Никомедия започна да служи в личната гвардия на император Диоклециан.
Това бяха тежки години за християните. Императорът издаде едикт за преследване на християните. На Георги му бе заповядано да вземе участие в преследването. Той раздаде имуществото си и се яви пред императорския съвет в Никомидия. Там Георги застана пред Диоклециан и смело каза:
– Аз вярвам в Исус Христос и не мога да преследвам християните.
Разгневен императорът заповяда:
– Да бъде бит с пръчки.
След това го хвърлиха в затвора, там претърпя много изтезания. През цялото време устните му мълвяха:
– Благодаря ти, Господи, че ми даваш сили да изповядам вярата си в Исус Христос и да свидетелствам на мъчителите си, че ти си истинския Бог.
Въпреки мъченията Георги остана твърд пред съда и императора.
Завързаха младия войн на дървеното колело и стъргаха тялото му с железни остриета. Императорът, който присъстваше на мъченията, помисли, че Георги вече е мъртъв, за това отиде да принесе жертва  в храма на Аполон.
Но тогава стана чудо. Появи се ангел, който изцери и освободи мъченика. Когато Анатолий и Проталеон, двама от съдиите,  видяха това с очите си, изповядаха:
– Христос е Господ.
Веднага последва заповед за обезглавяването им.
Императорът разярен се разкрещя:
– Хвърлете Георги в ямата с негасена вар за три дни.
Мъченикът влезе в ямата с молитва на уста и излезе невредим.
Мнозина от народа, които станаха свидетели на тези чудеса повярваха в Господа.
На другия ден Диоклециан повика магьосника Атанасий.
– Заповядвам ти, – крещеше императорът, – да сломиш вярата на този човек в Христос.
Василий приготви силна отрова. Георги я изпи без страх и каза:
– Не вярвайте на идолите! Повярвайте в истинския Бог!
Магьосникът Василий като не знаеше вече какво да направи, обясни на останалите присъстващи:
– Исус Христос е възкресявал много мъртви, нека да видим сега дали Георги ще възкреси някой със силата на Бога, Когото изповяда.
Заведоха мъченика при един нов гроб извън града. Там Георги се помоли и мъртвецът излезе от гроба. Падна на колене и завика:
– Слава Тебе, Господи! Да се слави вечното Ти Име!
Множеството хора, като видяха какво стана повярваха и прославиха Бога. И веднага бяха убити на място.
Атанасий довчерашният магьосник започна да слави Бога заедно с възкресения мъж и двамата веднага бяха убити.
Георги отново бе хвърлен в тъмница, но там не престана да върши чудеса.
На сутринта последва нов разпит пред императора. След това заведоха Георги в храма на Аполон да му се поклони, но там той изгони множество бесове, а статуите паднаха и се разбиха на земята.
При това чудо царица Александра падна в краката на Георги и изповяда вярата си в Господа. Оковаха я заедно с Георги и ги поведоха на смърт.
Царицата склони глава на един камък и предаде душата си на Бога. След това посякоха и Георги пред стените на Никомидия.

Виждала съм хора, които са се мислили за велики, като са подражавали на един или друг свой идол, но как стоят нещата с животните?
Дали в подражанието на някои от нашите действия, живоотните наистина влагат някакъв умисъл? Чесно казано и аз не знам.
Снимките, който видях ме накараха да се замисля върху подражанието.
Ето ви питомец, който предпочита да стой на две лапи, вместо на четири, както е обичайно.
В даден момент котаракът се изправя и замислено гледа в далечината. За какво ли мечтае?
– Той е много мил котарак от всички, които съм виждал досега. Малко е странен, но е много добър, – казва стопанинът на котарака .
Стопанинът на Джордж е споделил снимки в Интернет на своя любимец.
Невероятно замислена физономия за котарак, не мислите ли?

Библията не осъжда притежаването на пари или имущество. С тях може да се направи много добро, ако се използват разумно и за благото на хората. Авраам, Исаак и Соломон навярно са били най-богатите хора на своето време.
Божият гняв не е насочен към материалното богатство, а към материални богове. Придобиването е идол за много от нас.
Натрупването на богатство е станало главна цел в нашия живот. Заслепени от това ние отдаваме прекалено внимание и слава на богатството, за които е достоен само Бог.
Придобиване на богатство е форма на идолопоклонство. А Бог мрази идолопоклонство. То отравя всички аспекти на нашия живот, включително и семейни отношения.
Библита учи, че работата не е в парите, а в нашата любов към тях: „Коренът на всяко зло е сребролюбието“.
Не позволявайте на пари или друго нещо, да заеме мястото на Бога в сърцето ви.

Как бихме живели без технически приспособления, които носим навсякъде със себе си?
Тогава ръцете и мозъците ни биха били свободни за живо общение. Преди, терминът „общуване с другите“, не се отнасяше до общуването с непознати в социалната мрежа. Първата среща се случваше в училище и ние се влюбвахме реално!
Сега това чувството на удовлетворение от общението се намира в електронна кутия. Съобщение от разстояние, електронна поща, игри, социални мрежи, безсмислено е да изброявам всичко, защото има твърде много развлечения и всяка година се появяват нови програми за устройства, които заемат свободното ни време и внимание.
Загубата на едно води до създаването на нещо друго! Героите сега се намират около екрана на компютъра. Новите смартфони стават идол. Смисълът на живота вече се заключава да си купиш и натрупаш, колкото се може повече миниатюрна електронна техника.
Днес едни джаджи изместват други, с по-нов тип устройство. Пазарът бърза да предскаже „смъртта“ на някое устройство и насочва желанията на потребителя в друго направление. Но джаджите не изчезват, а се трансформират в друго сътояние. Трудно е да се назове нещо, което безвъзвратно си е отишло и повече никога няма да се върне.
Така е устроен пазарът, той не знае какво иска, а се развива в една или няколко посоки. За да бъдем по-точни по оптималното решение на деня.
Това е най-новата „Дарвиновата теория“, произхождат нови видове устройства чрез естествения им подбор, т.е. увеличава се броя на електронните джаджи с максимална приспособимост към пазара. Въпреки, че ние, като потребители, сме склонни да приемем „голям взрив“, който е довел до раждането на джаджите на тази планета.
„Теорията на Дарвин“ в смисъл на „D.Theory“, което е английското съкращение на „теория на развитието на цифровите технологии“, заедно с вас образува колективния мозък – „Darwin Digital Lab“.
Съгласно „D.Theory“ таблетите, смартфоните и всякаква електроника от този вид ще изтласка пасивното разлечение с книгите. А това дали ще стане, времето ще покаже, то е най-добрия съдник за прогнозите на промяната.