Парламентарният комитет за изменение на Конституцията е излязъл с препоръка. Южна Африка да даде на жестомимичен език държавен статус.

Дискусията за признаването на жестомимичен език от държавата започнал в Южна Африка след съвместна петиция от няколко асоциации на глухите през 2007 г. Според документа милиони хора в страната са лишени от възможността да получават стоки и услуги поради „невъзможността за комуникация“.

Първата държава, която признава езика на жестовете като държавен език, е Уганда. Също така сред африканските страни този език, официално е признат от властите в Зимбабве. Освен това, принципа за „насърчаване“ използването на езика е залегнало в Конституцията на Кения.

От президента е взета само главата, а всичко останало, включително и интериора на кабинета са копирани от портрета на бившия вицепрезидент Джон Колдвел Келхун.

По ирония на съдбата, Калхун е горещ привърженик на робите и образователни политики на Конфедерацията на южните щати.

Правейки колаж художникът е проявил внимание към детайлите.

На портрета на Калхун лявата ръка лежи на документа за свободната търговия и суверенитета, а същата ръка на Линкълн лежи върху конституцията и прокламацията за освобождение на робите.

До 22 септември 1908 г. България е била свободна, но васална държава. Българският княз е бил васал на султана.
След конференцията в Букурещ, на 19 февруари 1886 г. (същата датата, на която се подписа Санстефанския договор през 1878 г.), от българска страна се е подписал Иван Евстратиев Гешов, но мирният договор влиза в сила едва когато го е преподписал пратеник на султан.

България е била самостоятелна, но юридически зависима държава. Титлата на българския владетел е била княз на България и главен управител на Източна Румелия.

В Южна България така наречените Източни железници формално са били собственост на Османската империя, но фактически са ги владеели Австрия-германски банки.

Освен това западните велики сили имали привилегировано положение на българска територия. Например, ако техен поданик извършел убийство на българин, той не може да бъде съден от съд е България.

Великите сили също така определят митническия режим. Следователно е имало икономически и политически предпоставки да се търси обявяване на независимост.

България веднъж била нарушила Берлинския договор с обявяване на Съединението през 1885 г. и правителството на Малинов решило да изчака удобен момент. И той настъпил, когато Австроунгария нарушила Берлинския конгрес като анексирала Босна и Херцеговина.

България като държава загубила от младотурската революция. Защото тя сложила край на реформите в Македония. Младотурското правителство на Кемал паша обявило: „По конституция всички сме османлии, всички сме равни, няма националности, няма религии… Имаме равни права и задължения“.

Въпреки всичко свобода била обявява, българските чети слезли в градовете. Българското правителство вече нямало това влияние в Македония, което е имало преди.

Гешов предложил да се обяви независимостта на 19 юли 1908 г. Правителството не приело, защото се страхувало от възможни международни усложнения.

Оказало се, че обявяването на независимостта било много по-лесно от нейното признаване. То станало чак на 6 април 1909 г. с подписване на протокол в Истанбул.

Текстът на действащата конституция в Бразилия се състои от 42 хиляди думи, което я прави най- обемистия документ в историята страната.

В конституцията на страната е включена специална глава „За индианците“, в която на индианците се признава социалната организация, обичаите, традициите, език и вярвания, а също така и първоначалните права за земя, които те традиционно заемат.

Съгласно конституцията за лица по-възрастни от 65 години им се предоставя право на безплатно пътуване в обществения транспорт.

През 1789 г. членовете на Френското Национално събрание, поддържащо краля, заемали местата от дясната страна спрямо председателя, а привържениците на революцията седели от ляво.

При замяната му със Законодателното събрание разпределението се запазило. Привържениците на Конституцията сядали от дясно, а новаторите от ляво. Умерените депутати заемали централните места.

От тогава се наложила традиция, която деляла политиците на „десни“ – консерватори, капиталисти, монархисти, фашисти, „центристи“ и „леви“- социалисти, комунисти, зелени, анархисти.