Един владетел обявил, че ще погледне екзотичния розов храст в манастира.

Когато влязъл в манастирската градина, на розовия храст видял само една роза.

Доложили му, че всички останали рози градинарят ги е откъснал.

Владетелят поискал обяснение от човекът, който се грижел за храста
– Защо си откъснал всички останали рози?

– Ако бях оставил розите на храста, ти не би видял нито една от тях, – казал градинарят. – Ти си привикнал към тълпата. Кога за последен път си се срещнал само с един човек?

Аптеки, в които са се изготвяли различни отвари и лекарства е имало още в древността. Те са съществували в двора на владетелите.

Сведения за първата открита в Багдад обществен аптека датира от 754 г. от н.е.

Арабската столица по това време е била една от най-прогресивните. Заедно с аптеките в града открили първото учебно заведение, където се преподавали основите на медицинските и фармацевтични знания.

Не е случайно, че първата аптека в Европа е открита през XI век от араби.

Първата аптека в България е отворена от Д-р Марко Павлов през 1823 г. във Велико Търново

Една от основните атракции в Мюнхен е Нимфенбург. Той е бил лятна резиденция на баварските владетели.

Замъкът е построен в бароков стил. В строителството му са взели участие пет поколения на Вителсбах.

Освен това, през 1715 година парковата зона на двореца била възстановена във френски стил.

В интериора на дворецът вниманието на туристите се привлича от Голямата зала, проектирана в стил рококо, украсена с уникалните фрески на Цимерман и Галерията на красавиците, където се намират портретите на 36 от най-красивите мюнхенски жени.

Освен това, посетителите на двореца дълго се възхищават на Лак кабинета, с червените и черни лакирани китайски панели.

Сред експонатите изложени в двореца, поразява великолепната колекция от карети, конни впрягове и шейни. Сред тях се намира каретата на крал Людвиг II. Интересна е и колекцията от порцелан, чийто експонати са произведени в местната манифактура.

До 22 септември 1908 г. България е била свободна, но васална държава. Българският княз е бил васал на султана.
След конференцията в Букурещ, на 19 февруари 1886 г. (същата датата, на която се подписа Санстефанския договор през 1878 г.), от българска страна се е подписал Иван Евстратиев Гешов, но мирният договор влиза в сила едва когато го е преподписал пратеник на султан.

България е била самостоятелна, но юридически зависима държава. Титлата на българския владетел е била княз на България и главен управител на Източна Румелия.

В Южна България така наречените Източни железници формално са били собственост на Османската империя, но фактически са ги владеели Австрия-германски банки.

Освен това западните велики сили имали привилегировано положение на българска територия. Например, ако техен поданик извършел убийство на българин, той не може да бъде съден от съд е България.

Великите сили също така определят митническия режим. Следователно е имало икономически и политически предпоставки да се търси обявяване на независимост.

България веднъж била нарушила Берлинския договор с обявяване на Съединението през 1885 г. и правителството на Малинов решило да изчака удобен момент. И той настъпил, когато Австроунгария нарушила Берлинския конгрес като анексирала Босна и Херцеговина.

България като държава загубила от младотурската революция. Защото тя сложила край на реформите в Македония. Младотурското правителство на Кемал паша обявило: „По конституция всички сме османлии, всички сме равни, няма националности, няма религии… Имаме равни права и задължения“.

Въпреки всичко свобода била обявява, българските чети слезли в градовете. Българското правителство вече нямало това влияние в Македония, което е имало преди.

Гешов предложил да се обяви независимостта на 19 юли 1908 г. Правителството не приело, защото се страхувало от възможни международни усложнения.

Оказало се, че обявяването на независимостта било много по-лесно от нейното признаване. То станало чак на 6 април 1909 г. с подписване на протокол в Истанбул.

Гепардът лесно се опитомява и е помагал на хората при ловуването още от времето на Древния Египет.

Широко разпространение на лов с гепарди е имало през средните векове при владетелите в Близкия изток.

Хищниците се научават да се държат на коня зад ездача. Пускали ги да преследват плячката, когато я приближавали на приемливо разстояние.

За да убие жертвата си гепардът чакал ловеца и за награда получавал нейните вътрешности.