Любен имаше добри доходи. Той бе типичен бизнесмен. Имаше жена и две деца.
Един ден получи инфаркт. Пристигна линейка и го откара в болницата. Известно време прекара в интензивното отделение, след което бе настанен в стая за двама.
Болницата бе много добра. Тя бе оборудвана с най-новите технологии. Над всяко легло имаше панел със звънец за повикване на медицинската сестра. Това бе най-малкото. Имаше множество електронни апарати за изследване. Някои от операциите се правеха чрез робот. Много бяха въведенията в крак с новите технологии.
На втората нощ съседът на Любен от стаята го прехвърлиха в реанимацията, поради влошаване на състоянието му. Любен остана сам. Сънят избяга от него.
Късно през нощта, легнал на гръб, Любен усети как от пръстите на краката и ръцете му започна да пълзи към цялото тяло студ. Той се уплаши и няколко пъти натисна звънеца над главата си, но никой не дойде.
– Къде е тази медицинска сестра? – ядоса се Любен. – Сигурно е отишла някъде или е заспала.
А студът се издигаше все по-високо и по-високо, приближавайки сърцето.
– Когато този студ достигне до сърцето ми, аз ще умра, – уплашено изстена Любен.
Бизнесът му заемаше, цялото време. Той вярваше само на ръцете си и това, което може да направи с тях. Когато му говориха за Бог, той само махаше с ръка:
– Бог, църква не ме занимавайте с глупости.
Студът продължаваше да пълзи. Положението се влошаваше. Той зашепна отчаяно:
– Няма ли кой да ми помогне? …… – внезапно го осени спасителна мисъл, – ….само Той може…..
Изведнъж Любен извика:
– Господи, спаси ме!
Студът в тялото му спря и замря, а след това започна бавно да отстъпва.
Скоро Любен бе изписан от болницата.
И познайте, кое бе първото място, което посети?
Разбира се, че е църквата. Там той застана на колене и благодари горещо на Господа за своето изцерение.
