Тази година се оказа тежка не само за хората, но и за животните. Горещото време не пощади никой.

В такъв зноен ден Донка Петрова приключи работата си и тръгна за дома си. Температурата бе над 30 градуса. Едва се дишаше.

Донка вървеше по тротоара, забила поглед надолу. И изведнъж я забеляза. Малкото крилато същество бе толкова изтощено, че едва пълзеше по тротоара.

– Горката пчела! – въздъхна съчувствено Донка. – Сигурно е от жегата.

Тя имаше желание да ѝ помогне, но не знаеше как.

Изведнъж Донка си спомни едно предаване, в което се говореше за даване на смес от захар и вода на пчелите.

– Не е много трудно, – каза си Донка. – Ще разбъркам в една лъжица захар и вода и ще дам на омаломощеното животно.

Тя изтича обратно в офиса, където работеше. Там имаше захар и лъжица, които ползваше за кафето.

Но изведнъж се сепна:
– С лъжица ще ми е трудно да ѝ дам разтвора по-добре със спринцовка. По-сигурно е.

Решила да довърши докрай нещата, изтича до близката аптека и купи една спринцовка. След това направи разтвора, изля го в цилиндричната помпичка, постави на върха иглата и отиде при пчелата.

Когато насекомото получи дозата си от сладко, леко се надигна и малко се активизира.

Донка я премести на сянка. Не се мина много време и пчелата излетя.

Когато Донка сподели с дядо Стойо, нейният съсед, какво е направила, той се засмя и каза:
– По това време на годината пчелите могат да изглеждат сякаш умират или са мъртви, но това съвсем не е така. Те се уморяват. Просто не им достига енергия, за да долетят до кошера си. За това е правилно ако се види изтощена пчела да ѝ се даде разтвор в съотношение 2 супени лъжици захар и 1 супена лъжица вода. Хубаво си направила. И тя е живинка, душа носи.

Влизайки в аптеката, две малки момчета се насочили към пачките с тампони.

По-голямото момче решително взело един пакет и тръгнало към касата.

Аптекарят бил изненадан и попитал:

– Момче, ти на колко години си?

– На осем, – отговорило момчето.

– А ти знаеш ли за какво се използват тези неща?

– Не…. Но те не са за мен, а за него. Той е мой брат и е на четири години.

– Хмм, наистина ли, – усмихнал се аптекаря.

– Да. По телевизора казаха, че ако се използват тези неща, ще можеш да плуваш, да играеш тенис и да караш колело. А за сега той не може нищо от това.

Млада жена отива до аптеката. Дълга опашка, горещина и пълна тишина.

Най-накрая идва и нейния ред.

– Какво желаете? – попита аптекарят.

– Тест за бременност, – отговори жената.

– А какъв?

– Отрицателен, ако може.

Опашката едва не падна от смях. Изведнъж хората се по разведриха …..

Виктор обяснява на приятеля си:

– Дали съм здрав или болен, няма значение, но веднъж в месеца отивам на преглед при лекаря.

– Ако ти няма нищо, има ли смисъл да ходиш? – попита го приятелят му.

– И лекарят трябва да живее, да изкара нещо от работата си, – каза Виктор и продължи. – Той ми предписва лекарства и аз отивам в аптеката да си ги купя. И аптекарят също иска да живее. …. След това изхвърлям лекарствата.

– ???, – изгледа го озадачен приятелят му.

– Е и аз искам да живея!

Аптеки, в които са се изготвяли различни отвари и лекарства е имало още в древността. Те са съществували в двора на владетелите.

Сведения за първата открита в Багдад обществен аптека датира от 754 г. от н.е.

Арабската столица по това време е била една от най-прогресивните. Заедно с аптеките в града открили първото учебно заведение, където се преподавали основите на медицинските и фармацевтични знания.

Не е случайно, че първата аптека в Европа е открита през XI век от араби.

Първата аптека в България е отворена от Д-р Марко Павлов през 1823 г. във Велико Търново