Архив за етикет: Босна

Как се стигна до 22 септември 1908 година

index2До 22 септември 1908 г. България е била свободна, но васална държава. Българският княз е бил васал на султана.
След конференцията в Букурещ, на 19 февруари 1886 г. (същата датата, на която се подписа Санстефанския договор през 1878 г.), от българска страна се е подписал Иван Евстратиев Гешов, но мирният договор влиза в сила едва когато го е преподписал пратеник на султан.

България е била самостоятелна, но юридически зависима държава. Титлата на българския владетел е била княз на България и главен управител на Източна Румелия.

В Южна България така наречените Източни железници формално са били собственост на Османската империя, но фактически са ги владеели Австрия-германски банки.

Освен това западните велики сили имали привилегировано положение на българска територия. Например, ако техен поданик извършел убийство на българин, той не може да бъде съден от съд е България.

Великите сили също така определят митническия режим. Следователно е имало икономически и политически предпоставки да се търси обявяване на независимост.

България веднъж била нарушила Берлинския договор с обявяване на Съединението през 1885 г. и правителството на Малинов решило да изчака удобен момент. И той настъпил, когато Австроунгария нарушила Берлинския конгрес като анексирала Босна и Херцеговина.

България като държава загубила от младотурската революция. Защото тя сложила край на реформите в Македония. Младотурското правителство на Кемал паша обявило: „По конституция всички сме османлии, всички сме равни, няма националности, няма религии… Имаме равни права и задължения“.

Въпреки всичко свобода била обявява, българските чети слезли в градовете. Българското правителство вече нямало това влияние в Македония, което е имало преди.

Гешов предложил да се обяви независимостта на 19 юли 1908 г. Правителството не приело, защото се страхувало от възможни международни усложнения.

Оказало се, че обявяването на независимостта било много по-лесно от нейното признаване. То станало чак на 6 април 1909 г. с подписване на протокол в Истанбул.

Старият мост

unknown-architectural-wonders-05Този мост е построен от 456 каменни блока през 1566 г. от архитекта на Османска Турция Мимар Хайрудин.

Аркообразният мост пресича река Неретва в босненския град Мостар.

Той е дълъг 30 метра, широк 4 метра, а височината му е 24 метра.

Мостът се явява една от най-големите забележителности на страната. Той е един от най-добрите образци на ислямската култура на Балканите.

През 1990 г. мостът е бил разрушен от босненски хървати по време на войната в Босна.

Почти 10 години след края на войната мостът е бил реконструиран.

Имаше ли смисъл да му обяснява

imagesХраната и бутилката вино пристигнаха скоро. Но никой от тях не започваше да се храни. Гледаха се внимателно и се изучаваха. Максим беше с руси прави коси и кафяви топли очи, а Нора  с буйна червена коса и зелени искрящи очи.

– Мога ли да ви задам един личен въпрос? – подходи малко плахо Максим.

Нора само кимна насърчително с глава.

– Не сте били омъжена до сега, нали? – впери изпитателен поглед Максим в нея.

– Не, това шокира ли ви? – засмя се Нора.

– Изненадва ме, – Максим се наведе напред. – Вие сте хетеросексуална жена почти на 45 години, нима никой до сега не ви е предлагал брак?

– Мислите, че нещо не е наред със мен ли? – закачливо попита Нора.

– Да, любопитен съм да разбера причината, – засмя се Максим.

– Сигурно си мислите, че съм много лесна плячка, – присви очи Нора.

– А, защо не?

– Много мъже са си го мислили, но като са ме гледали от разстояние.

– И какво ще видят, ако са ви наблюдавали по-отблизо?

– Аз не съм като повечето жени, – смело заяви Нора.

Максим изрази нямо учудване.

– Обикновенно става така, – започна някак тягостно Нора. – Срещам мъж, красив, преуспяващ, независим. Лекар, банкер, бизнесмен няма значение какъв е там. Той изгаря от желание да излезе с мен. Имам работа, мнозина я смятат за очарователна. Първоначално той се хвали с мен пред приятелите си. Харесваме се. Ставама интимни. Но аз получавам важна поръчка от работата си и заминавам за Бразилия, Босна, Египет или някъде другаде и когато се върна след две или три седмици, той решава, че от връзката ни нищо няма да излезе.

– Защо мислиш, че става така? – загрижено попита Максим.

– Защото те искат да са на най-високата позиция. Искат да са с мен, но реалността се разминава с очакванията им. Те не харесват, че изкарвам повече от тях и че моята работа е е много важна.

– Вие изглежда сте си самодостатъчна и мъж не ви е необходим, – заключи Максим.

– Не, не е така. Исках с този, който се събера, да уважава това, с което се занимавам, да ме подкрепя, аз същото щях да направя за него. Не мога да се затворя в къщи, да бъда само домакиня и да отглеждам деца. Мисля, че бих могла да се справя и с двете, да работя това, което обичам и да се грижа за съпруга и децата си.

– Май не си вярвате много на това? – заядливо каза Максим.

Нора искаше да му обясни, да ……, имаше ли смисъл и той мислеше като всички останали мъже.

Кои са усташите

Името „усташи“ идва от хърватския глагола ustati и означава „въставам“, а усташ означава бунтовник, въстаник.
Усташите са хърватско крайнодясно освободително движение. Създадено е през 1929 година от Анте Павелич и се е занимавало с атентаторска дейност и политически убийства. При основаването му през 1929 г., основната цел на движението била обявяването на Независимата хърватска държава.
През 1941 година Югославия капитулирала пред германците и усташите станали съюзници на Хитлер. Той им помогнал да основат Хърватската независима държава. Тя просъществувала  от 1941 до 1945 година и в нейните предели, освен Хърватска, влизали Босна и Херцеговина. Тогава усташите започнали да безчинстват в Босна и Херцеговина. Много хора умрели в концлагерите, създадени по примера на немските.
Усташите се опитвали да скарат сърби с мюсюлмани. Евреите, циганите и най-вече сърбите са били враговете на усташите. На мюсюлманите се е гледало като на съюзници, но за тях са казвали, че са част от хърватския народ.
Усташките лидери емигрирали в Западна Европа, след като Тито взема властта и била образувана Съюзна федеративна република Югославия. Когато започнало разпадането й в началото на деветдесетте години, усташките емигранти се завърнали и се включили в борбата за извоюване на независимост на Хърватска. Те искали Босна да е неизменна част от нейната територия.