Луи Линан де Белфон преди да стане главен инженер на строителството на Суецкия канал, ръководел изграждането на язовирни стени и напоителни канали на Нил.

За да се оптимизира работата владетелят на Египет Мохамед Али паша предложил да се използват камъните от пирамидите.

Белфон бил против, но разбирал, че ако откаже, пашата ще намери друг инженер, които ще се съгласи да разруши тези грандиозни съоръжения.

За да спаси пирамидите, той представил фиктивни разчети, по които излизало, че добиването на камъни от кариерите ще бъде по-евтино.

Според легендата, ако си намислиш едно желание и удариш камбаната, то непременно ще се изпълни.

В основата на тази традиция лежи красива легенда.

На брега на езерото Блед, още съществува добре укрепен замък. През Средновековието един от неговите владетели бил жестоко убит от преминаващи от там разбойници.

Безутешната вдовица заповядала, в памет на мъжа ѝ, да се отлее камбана, което било направено на острова.

Когато превозвали камбаната от острова в замъка, над езерото се надигнал силен вятър, който преобърнал лодката и камбаната отишла на дъното.

Нещастната жена сметнала това за лош знак, за това се отправила към Рим, където разказала своята печална история на папата.

По заповед на понтифика през 1534 г. италиански майстори отлели нова камбана, която бързо била изпратена в Блед.

Именно тази благословена камбана от папата, станала известна по-късно като Камбаната на желанията.

Местните жители твърдят, че в дъждовните дни, от дъното на езерото, се чува печалният звън на потъналата камбана.

Едно царство било потънало в забрава, сякаш всичко в него било заспало. Там птиците не отлитали в далечните страни, защото такива изобщо нямало.

Реките не се изпълвали с вода, след топенето на снеговете, защото там нямало пролет. Даже никой не събирал узрелите плодовете, преди да дойдат студовете, защото есента не познавала пределите на това царство.

Земята раждала само тръни и бодливи храсти, а свраките с граченето си разкъсвали тишината.

Кой би живял на такова място и в такова царство? Къде се намира то?

Царството е във всеки един от нас поотделно. Като владетели на това място, ние трябва да се грижим за него.

Внимавате ли на това, какво сеете в царството си? Това е голяма отговорност.

Ако утре израсте нещо горчиво, ще можете ли да се заситите с него?

„Каквото посееш, това ще пожънеш“.

Ако в гняв и злоба очакваме да се случи нещо, не ни очаква нищо добро.

Благословението от Бога е дар за благородните, милостивите, дълготърпеливите, за търсещите правдата.

Твоето царство очаква благословения. Ако е обрасло с  тръни и бодили, време е да го очистиш и да го преобразиш в плодородно място.

Нека се съединят копнежите на човека със Словото, което ражда живот и да се роди безценен плод в преизобилна мяра.

Радой чуваше шума от долните етажи на къщата, но това като, че бе някоя друга къща в някоя друга страна. Стържещ звук се разнасяше от местенето на тежки сандъци по каменен под. Долавяше разговори на простонароден латински.

Може би това е Утопия. В самия център на това място, се намира град на име Амауротум – градът на мечтите.

Уморен от усилията да разбере тайните на света Радо се отпусна на леглото.

Долови някакво движение до себе си и извърна глава, за да види кой е. Беше Михо, момчето, което му помагаше в последно време.

– Спомням си, – прозвуча дрезгаво гласът на Радо, – Кале, алхимиците, машината за развиване на паметта.

– Джако прави такава за нашия владетел, за да стане най-мъдрия в света, – каза бързо Михо, – но той едва ли ще се научи да я ползва.

– Това са фантазии, – каза Радо, а температурата му се покачваше.

– Не, истина е, – възкликна Михо. – Има един човек в големия град, който е създал жива душа. Цялата от вътре е покрита с малки рафтове. На тях можеш да намериш определени свитъци, изписани откъси, които изпълняват ролята на ключове.  С тях отварят кутия с ключ, в която има друг ключ, който отваря друга кутия с ключ и т.н. Тези ключове не са направени от метал, нито кутиите от дърво.

– Какви са тия щуротии, които ми разправяш, Михо?

– Това съвсем не са щуротии, – възмутено реагира Михо. – Те са изградени от човешки дух и ще остане, когато всички други книги бъдат изгорени. Ще ни дават възможност да помним не само миналото, но ще знаем и бъдещето. Ще виждаме формите и обичаите, които един ден ще се видят на нашата земя.

– Това ми звучи доста налудничаво, – каза Радо. – Аз искам машината за паметта на Даниел.

– Казват, че побягнал от страната и оставил недовършена машината, – каза Михо.

– Знаеш ли, чух за него, че не говорел и не се хранел, потресен от възможностите на сглобеното от него устройство.

– Други разказваха, – започна плахо Михо, – че от машината излезли демони и го подгонили. Той побягнал и оставил всичко, и книгите, и дрехите си, нищо не взел със себе си.

– Дали не са останали някакви чертежи от изобретението му, – с надежда каза Радо.

– Има ли смисъл, – засмя се Михо. – Така и така нищо няма да разберем от драсканиците му. Какво точно е представлявало това негово изобретение, едва ли някой ще разбере някога.

– Печатна преса, която сама пише книги и ги отпечатва. Мозък, който функционира отделен от тялото…. Това ми се иска да видя …. Как е постигнал това? – въздъхна дълбоко Радо.

Двамата замълчаха. На Радо не му оставаше много.

„Може би тази нощ ще си отиде“ – помисли си Михо и очите му се насълзиха.

Навън се стъмваше. Денят избледняваше и отстъпваше място на нощта. Вятърът накланяше дърветата, а дребни капчици оросяваха листата. Природата е готвеше да заплаче.

Живял някога един мъдрец. Той много обичал да критикува царя.
В един прекрасен ден на владетелят му писнало и наредил да хванат нахалника.

Когато довели пленникът пред негово величество, царят обявил:

– Мъдрецът сам може да избере как да бъде убит: чрез обесване, гилотина, разчленяване на части и т.н. Достатъчно е да допише заповедта ми: „Заповядвам да умре от …“

Мъдрецът се подчинил на нареждането и дописал заповедта, след което го пуснали на свобода. Какво е написал?

Сега е ваш ред да помислите малко. Как мъдрецът е отървал кожата? Какво ли е написал, че са го оставили жив?

Ако бяхте на негово място какво бихте написали? Какво отчаяхте ли се? По-добре мислете и вземете пример от мъдреца. Той не се е примирил със мисълта, че ще загуби живота си и е успял да се спаси.

Ако не сте успели да стигнете до някакво разумно решение ви предлагам……

Отговор: тсоратс то ерму ад мавдявопаз.