Един от новите богаташи в края на живота си построил църква, много пари пожертвал и накрая отишъл на оня свят.
Казват му:
– Вие сте в ада.
А той започнал да крещи:
– Как така? Аз жертвах, църква построих, толкова много пари изразходвах!
Отговарят му:
– Изчакайте, сега ще изясним …
След час се връщат и му казват:
– Взето е следното решение: Отивате в ада, а парите ще ви бъдат върнати.
През първата половина на 9-ти век папите на Рим са били повлияни от аристократичното семейство Теофилакт.
По това време Теодора, жената на консула Теофилакт и нейната дъщеря Марозия, имащи репутация на блудници, започнали да издигат на Светия престол своите предполагаеми любовници, а след това и децата от бившите папи.
Въпреки че много от животоописанията на тези папи са пристрастни, тъй като са направени от политическите им противници, Римо-Католическата църква официално признава техния разпуснат начин на живот.
За да се характеризира този период от папството е приет специален термин порнокрация.
Неделя. Ден, в който хората, които се смятат за християни отиват на църква. Е, някои го правят само на празниците, но това е друг въпрос.
Времето все още беше хубаво, въпреки че есента вече бе нагазила полята и горите. Дървета и храсти бяха облекли жълто червеникавата си премяна. А слънцето се опитваше да стопли жадуващите за още малко топлина хора и животни.
Семейство Манчеви се приготви за църквата и тръгна натам. Гордо вдигнали глава баща, майка, дъщеря и син влязоха в храма.
След богослужението се усещаше някакво недоволство, което витаеше около семейство Манчеви.
– Това не може да бъде проповед, – мърмореше бащата. – Нищо не разбрах от казаното. Само стихове, стихове от Библията и нищо друго.
– Какво друго можеш да очакваш? – на свой ред се обади и майката. – Този човек изобщо не може да проповядва. Кой го е пуснал изобщо на амвона.
– Ами хора и хвалението, – не остана по-назад и дъщерята, – пеят толкова вяло, че да ти се приспи.
Синът мълчеше и внимателно ги слушаше. Накрая не се стърпя и попита баща си:
– Татко, ти колко пожертва за Божието дело?
– Десет стотинки, – каза тихо бащата и леко се сконфузи.
Майката и дъщерята не бяха дали абсолютно нищо и веднага след въпроса на момчето се свиха.
– Тогава, татко, – каза синът, – ти какво очакваш? Сял си малко, а искаш да събереш много. Изискват се усилия и от нас, а не само да недоволстваме от положения труд на другите. Нима трябва да се оплакваме и да ги критикуваме?
Тогава останалите членове на семейство Манчеви изведнъж бяха ужилени от истината, че всеки може лесно да критикува особено, когато нищо не е допринесъл за даденото дело.
Провеждаше се служба в църквата. Влезе пиян мъж, отиде до попа, удари му плесница по едната буза и каза:
– Ако те ударят по едната страна, дай и другата. Давай!
Попа с кука от дясно отговори на пияния:
– С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
Хората ги заобиколиха и започнаха да ги слушат с интерес.
Притича един полицай и попита:
– Какво става?
– Не им пречете, тълкуват Евангелието.
Въпреки цялата монотонност и сивотата на бетонната джунгла, има наистина невероятни сгради.
Талантливите хора не спират да правят този свят малко по-интересен.
Например, параклисът на трънения венец Торнрокън, САЩ.
Тази църква не принадлежи на никое вероизповедание, така че всеки може да влезе в нея независимо от религията си.
Параклисът е издигнат през 1980 г. от архитект Е. Фей Джоунс. По време на строителството се използват предимно материали от дървета, отглеждани в северозападната част на страната.
На стиловите решения при построяването на параклиса е оказало влияние архитектурното направление Prarie School популяризирана от Франк Лойд Райт, при когото Фей Джоунс известно време е провеждал обучението си.