Наближаваше един от най-хубавите празници, Рождество Христово. В навечерието на празника пастир Джонатан бе зает с приготовленията около него.
Но в същото време той служеше на християните преследвани от ислямистката групировка „Ислямска държава“. Не отказваше подслон и закрила на гонените
Същата вечер го посети човек, които спомена, че идва от Багдад. Беше иракчанин, облечен в традиционното местно облекло. Изглежда бе свидетел на не едно от ислямистките издевателства, но в очите му нямаше страх, те светеха с особен блясък.
Новодошлият погледна Джонатан и попита:
– Мога ли да поговоря с вас?
Джонатан кимна с глава:
– Разбира се, заповядайте!
И двамата седнаха на една от пейките в църквата.
– Бях сляп, но сега виждам, – каза мъжът.
– Как стана това? – полюбопитствува Джонатан.
Той беше слушал много свидетелства и сега очакваше ново, което щеше да разкрие действието на Бога сред тези объркани от войната души.
– Аз бях мюсюлманин, но сега зная истината, – започна разказа си новодошлият.
Мъжът повдигна глава и се взря в далечината.
– Когато бойците на ИДИЛ атакуваха Мосул, – продължи той, – аз започнах да чета Корана. Четях го ежедневно, по 4-5 часа на ден. Исках да защитя религията си, за това обяснявах на хората: „Това не е истинския ислям! ИДИЛ няма нищо общо с исляма“. Жестокостта им според мен нямаше нищо общо с религията ни.
Изведнъж иракчанинът наведе глава и с болка завърши:
– За мой ужас разбрах, че ИДИЛ показва точно истинския ислям.
Така още един мюсюлманин бе повярвал в Христос благодарение на ИДИЛ.
