Есента е не само „унил сезон“, тя е най-колоритно време на годината.
Синьо небе, червени и жълти листа, прозрачни локви и ярки чадъри с различни цветове.
Есенните дъждове с оригиналните чадъри носят радост.
Чадърът на японският дизайнер Кота Незу е оборудван със слънчев часовник и компас.
Независимо дали ни харесва или не, лятото свърши, помаха с ръка и се отправи към далечните топли краища, за да си отспи и да се приготви за следващата година.
Смени го поетичната и философска есен. Величествена и тайнствена, със своите очарователни преобразования, променливи настроения, ярки и разноцветни листа, настинки и меланхолия.
Това е време на сбогуване и нови срещи, завършване на отдавна започнати неща и напълно луди инициативи.
Време, когато ни спохожда чувството за преходността на живот ….. и започваме да го ценим още повече.
Трябва да се наслаждаваме на всеки миг от есента и непременно да запазим преживяните емоции на фотолента.
Есента превръща познатите маршрути във вълшебни пътечки. Добавя към добре познатите ни пейзажи капчица чудо.
Есента събира последната реколта от полето.
Нейното дишане се усеща в променливите ветрове.
За нея не подхожда просто да кажеш:
– Есента е „красива“, защото тя е „царствена“.
В нея усещаме, че студовете са неизбежни. Есента ни кара да се отнасяме към нея философски.
Тя ни кани да запалим огън и да бъдем всички заедно, защото щастието не зависи от сезона и времето, то е вътре в нас.
Във възприятията на хората от различни култури и езици червените, сините, зелените и други цветове съответства на дължини на вълните, които се различават съвсем малко.
Само жълтото е постоянно почти навсякъде.
Въпреки това, идеята за чисто жълто, може да варира в зависимост от сезона.
Участниците в експеримента, учените в Университета в Йорк, били поставени в абсолютна тъмна стая. Поискали от тях на специално устройство да изберат „истински“ жълт цвят. Експериментът бил повторен през зимата и лятото.
Осреднените резултати били различни. Причина за това вероятно са били сезоните изменения на цветовете в околната среда.
През 60-те години на миналия век на учениците от втори клас са предлагали следната задача. Тя съвсем не е проста и не е по силите на всеки възрастен.
А ето и следната задача:
Погледнете рисунката и отговорете на шест въпроса:
1. Надолу или нагоре по течението на реката върви параходът?
2. Кой сезон от годината е изобразен на картината?
3. Дълбока ли е реката на това място?
4. Далеко ли е пристанището.
5. На десният бряг или на левия се намира пристанището.
6. Кое време на деня е изобразено на рисунката?
Преди да погледнете отговора, можете внимателно да разгледате русунката и да потърсите отговорите на зададените въпроси.
Отговор:
1. Триъгълната основа на шамандурата винаги е насочена срещу течението. Следователно корабът плава нагоре по реката.
2. В небето се вижда ято птици. Тъй като едната старана на ъгъла образуван от всяка птица е такъв, че едната му старана е по-дълга от другата, можем да направим извод, че това са жерави. Така те се движат през есен или пролет. Известни е, че короната на дърветата е по-буйна от южната страна. Следователно жеравите летят на юг, а на рисунката е изобразена есен.
3. На това място реката не е дълбока, защото моряк измерва дълбочината с прът.
4. Съдейки по струпаните пътници с багажа им в ръце, параходът скоро ще акостира на кея.
5. Както е известно левият и десния бряг се определят, като се стои по посока на течението на реката. От отговорът на първия въпрос, знаем накъде плава корабът. Именно от тази страна пътниците се готват да слизат. Следователно пристанището се намира на десния бряг на реката.
6. На шамандурата има фенер, който се включва вечер и се гаси рано сутрин. Освен това овчар прибира стадото си в селото, следователно е вечер.
Представител на регионалния бизнес Олег Марковчук е разработил ново устройство за златодобиване. Чрез него се извлича от рудата 20-25 % повече благородни метали.
Разработката е на омския инженер Олег Марковчук. Тя помага на миньорите да добиват 25 % повече злато и благородни метали. Устройството сортира малките късове злато и намалява загубата на ценни метали.
През пролетта на 2014 г. първият прототип докарали в Магадан. Златотърсачите оценили изобретението и помолили за модул през новия сезон.
Стойността на модула е 1 милион рубли. Той се самоизплаща за 1,5 месеца. Миньорите от цяла Русия и близките страни са се наредили на опашка за да го закупят.
Единственият конкурент, който напомня на устройството на инженер Марковчук е американският апарат Кнелсон. Апаратът на Кнелсон също очиства рудата, но загубата на злато е по-голяма. Рудата се промива няколко пъти на час. Освен това, Омската разработка работи без допълнително обслужване няколко дни.