Това е популярен италиански замразен десерт от прясно краве мляко, сметана, захар и съвсем странни продукти.

Съществуват рецепти джелато с босилек, зехтин, сирене и червено вино.

През 2003 г. в Болоня производителят на машини за сладолед Карпиджиани открил  университет Gelato University, в който студенти от всички краища на планетата се обучавали в тайните на приготвянето истински италиански сладолед.

Интересното е, че популярността на това учебно заведение нараства всяка година.

Знаете ли, че добрата и вкусна подправка може напълно да измени всяка салата, правейки я ароматна, вкусна, подчертавайки естествения вкус на продуктите, които влизат в състава ѝ.

Ако не обичате майонеза или искате да я замените в салатата, приготвите вкусен сос от сметана или кисело мляко, който с успех може да я замени.

Такъв сос ще бъде нискокалоричен и много по-полезен за нашето здраве.

Ето ви един такъв – сос тартар.

Необходими продукти: два варени жълтъка, сок от половин лимон, 120 мл зехтин, една скилидка чесън, 100 г зелен лук, една кисела краставичка, 5-6 зелени маслини, сол и пипер на вкус.

Начин на приготвяне: Раздробете жълтъците. Добавете към тях солта, пипера, сока от лимона и разбъркайте добре. Налейте зехтина и продължавайте да разбърквате. Когато соса се сгъсти, добавете ситно нарязания лук, маслини, краставичка и скилидката чесън. Прекарайте всичко през преса.

Този сос добре подхожда към риба, морски продукти и зеленчуци.

През 1965 г. 90-годишната французойката Жана Калмън продал апартамента си на 47-годишният адвокат на принципа на обратната ипотека – купувачът е длъжен да изплаща месечната вноска до смъртта на собственика на имота, а сумата за плащане е била определена от изчисляването на пълното погасяване на цената на апартамента.

В резултат на това Калмън получавала пари от адвоката повече от 30 години и го надживяла. Освен това 2 години продължила да ѝ плаща вдовицата на адвоката.

Умирайки на 122 години Калмън установила официално потвърден рекорд за дълголетие.

Жана Калмън пушела до самата си смърт, а тайната на дълголетието си обяснила  със специалната си диета: почти всеки ден тя употребявала зехтин, портвайн и шоколад.

Повдигаме повредената става и я бинтоваме с бинт, намокрен с хладка вода.

Картинката показва, как превръзката да се държи влажна.

По този начин, не е необходимо тя по всяко време да се сменя.

Кана с вода трябва да се постави на по-високо място от от крайника. След това оставете единия край на бинта в каната, а другия омотайте около болната става.

Масаж със зехтин и течни мазила също може да помогне при навяхване.

Изведнъж нахлуха  множество бежанци в града, подгонени от войната и гоненията.

Баните винаги бяха претъпкани, но не само с тела, а и с клюки. Магазините се пълнеха от сутрин до вечер с желаещи да се сдобият с брашно и всичко необходимо.

Толкова много хора бяха дошли тук, че вече нямаше достатъчно място за всички. Те бяха принудени да споделят и последните си трохи. Чакаха търпеливо на опашки за храна, разпределяна внимателно от изпразващите се складове.

Мъжете излизаха навън от града и нападаха всеки, когото срещнеха. Беше явно какво щеше да стане, ако Бог откажеше милостта си.

Градините и полетата бяха зелени сега, но беше невъзможно да  се предвидят настъпващите бури, проливни дъждове или засушавания.

Засега хората бяха добре, защото бяха в разгара на мекия сезон.

Жените събираха дивите растения и треви, които растяха между камъните или на места, където човек не би очаквал да порасне нещо.

Но хората знаехме, че времената на изобилието няма да продължат вечно. Делвите със зехтин и вино се изпразваха много бързо. Потупваха ги отстрани и щом отекнеше на кухо, знаеха, че вътре не е останало нищо.

Хората бяха толкова много, че започнаха да разпределят дори дървата за огнищата. Какво ли щеше да стане с тях, ако реколтата се провалеше и останеха без нищо? Тогава дали волята и разума им щяха да стигнат, за да се оправят с положението?

Една вечер Ади отиде да вземе подпалките, които държаха подпрени до вратата си, но там ги нямаше.

– Сигурно козите са ги изяли, – каза баща ѝ.

– Но животните са затворени в обора, – каза изненадано Ади.

– Ти си малко момиче, която не може да преброи съчките си.

Но тя знаеше, че един от съседите им ги е откраднал. Така става във времена на бедност и оскъдица.

Истината за хората излиза на повърхността като риба, която като по чудо е оцеляла в пясъка на пустинята, а когато има наводнение и стремителните потоци тя изплува сред скалите.

Ади си спомняше, че учителя ѝ разказваше:

– Има рибки, които могат да стоят заровени в пясъка седем години, без вода, и плътта им става толкова суха, че приличат на прах. Но при първите капки дъжд разкриват истинската си същност.

„Точно като при хората, – помисли си Ади, – ако им дадеш достатъчно време и причина“.