Виждате ли някаква връзка между думите: глава, начало, неделя, премиер-министър, Битие, Нова година?

В българския език те по никакъв начин не са свързани. Но ако погледнете превода им на иврит, веднага ще установите тяхното родство.

Помислете внимателно за значението на споменатите думи по-горе. Всички те са свързани с теми, които са в самото начало.

От главата започва нашето тяло, неделята е първия ден на еврейската седмица. Битие означава „в началото“ и т.н.

А сега нека да погледнем тези думи на иврит:

ראש, ראשון, יום ראשון, ראש ממשלה, בראשית, ראש השנה
Във всичките думи присъства едно и също съчетание от букви:  ראש!

Дадената комбинация от букви е ДНК на всяко разглеждано семейство от думи. Тя се нарича корен, на иврит – шореш.

Какво може да ни помогне, за да разберем смисъла на коя да е нова дума на иврит?

Когато срещаме нова дума, нужно е да определим корена ѝ. А той ще ни помогне да разберем смисъла на новата дума.

Западните медии са публикували видео на малко куче с полярна мечка.

На кадрите се вижда как огромното животно внимателно и с интерес прокарва лапата си по главата на кучето, лежащо на брега на езеро.

По поведението на кучето може да се съди, че това не става за първи път и то не се бои от хищника.

След това кучето става, отърсва се и се опитва да се отдалечи, но за това му пречи дългата каишка, която мечката е настъпила.

На видеото се вижда как късолапата мечка, става и се движи назад, за да даде път на своя приятел.

Къде е снимано това видео не се знае.

Роб Малхоланд е създал своите 2.6 метрови статуи от плексиглас. Основният материал за работа полиметилметакрилат може да наруши отражението на светлината, така че се появява ефект на частична невидимост.

Почти същите произведение на скулптор са били инсталирани на пътека в гората в близост до едно от местните езера. По време на работата над проекта в горския парк, у скулптора възникнала идея за използване на рядък материал.

Малхоланд изобретявал лисица, но искал да ѝ предаде неуловимост. Това постигнал с помощта на полиметилметакрилат.

Една от четирите нови статуи, които ще бъдат монтирани на улица в град Алоа, представляват силует на местен жител.

На минаващите от там ще им се струва, че виждат познат човек, но ако погледнат внимателно, ще разберат, че никого не са видели.

Изведнъж нахлуха  множество бежанци в града, подгонени от войната и гоненията.

Баните винаги бяха претъпкани, но не само с тела, а и с клюки. Магазините се пълнеха от сутрин до вечер с желаещи да се сдобият с брашно и всичко необходимо.

Толкова много хора бяха дошли тук, че вече нямаше достатъчно място за всички. Те бяха принудени да споделят и последните си трохи. Чакаха търпеливо на опашки за храна, разпределяна внимателно от изпразващите се складове.

Мъжете излизаха навън от града и нападаха всеки, когото срещнеха. Беше явно какво щеше да стане, ако Бог откажеше милостта си.

Градините и полетата бяха зелени сега, но беше невъзможно да  се предвидят настъпващите бури, проливни дъждове или засушавания.

Засега хората бяха добре, защото бяха в разгара на мекия сезон.

Жените събираха дивите растения и треви, които растяха между камъните или на места, където човек не би очаквал да порасне нещо.

Но хората знаехме, че времената на изобилието няма да продължат вечно. Делвите със зехтин и вино се изпразваха много бързо. Потупваха ги отстрани и щом отекнеше на кухо, знаеха, че вътре не е останало нищо.

Хората бяха толкова много, че започнаха да разпределят дори дървата за огнищата. Какво ли щеше да стане с тях, ако реколтата се провалеше и останеха без нищо? Тогава дали волята и разума им щяха да стигнат, за да се оправят с положението?

Една вечер Ади отиде да вземе подпалките, които държаха подпрени до вратата си, но там ги нямаше.

– Сигурно козите са ги изяли, – каза баща ѝ.

– Но животните са затворени в обора, – каза изненадано Ади.

– Ти си малко момиче, която не може да преброи съчките си.

Но тя знаеше, че един от съседите им ги е откраднал. Така става във времена на бедност и оскъдица.

Истината за хората излиза на повърхността като риба, която като по чудо е оцеляла в пясъка на пустинята, а когато има наводнение и стремителните потоци тя изплува сред скалите.

Ади си спомняше, че учителя ѝ разказваше:

– Има рибки, които могат да стоят заровени в пясъка седем години, без вода, и плътта им става толкова суха, че приличат на прах. Но при първите капки дъжд разкриват истинската си същност.

„Точно като при хората, – помисли си Ади, – ако им дадеш достатъчно време и причина“.

При нас е прието, че когато разговаряш с човек трябва да го гледаш в очите. Това е признак на доверие и искреност.

Ако разговаряте с японец ще забележите, че той избягва погледа ви. Не си мислете, че те са разсеяни, несериозни и неискрени. При тях това е израз на учтивост.

По-възрастните хора или тези с по-високо обществено положение в Япония се смятат за „човек над очите на другия”. По тази причина японците смятат, че е невъзпитано да погледнат в очите, по-издигнат от тях човек.

Освен това те вярват, че отклоняването на погледа при разговор, би представило говорещия като по-сърдечен и искрен. Така отсрещният би могъл да слуша по-внимателно, това което му се казва.

В наши дни родителите и учителите в Япония учат децата, колко е важно да се установи зрителен контакт при разговор с чужденци.