Никола тренираше във фитнес клуба с приятеля си Мартин. Двамата тичаха на съседни бягащи пътеки и разговаряха.

Докато говореха лицето на Никола бе насочено към приятеля му.

Неусетно тялото му започна да се движи в тази посока.

Най-накрая Никола отиде толкова към Мартин, че кракът му се отдели от лентата на бягащата пътека и удари твърдата и неподвижна пластмаса от външната страна.

Този крак спря бързо. Последва лицево кацане върху лентата, което го изстреля през стаята като ракета.

Когато Никола дойде на себе си, той бе на три метра зад бягащата пътека.

Николай бързо скочи на крака, сякаш искаше да каже:

– Нищо особено не се е случило.

Няколко човека, които бяха във фитнеса, видяха това и избухнаха в престорени аплодисменти.

Никола леко се усмихна, но реши да не се покланя.

Той бе толкова фокусиран върху приятеля си, че приближавайки се към него, промени траекторията на движението си.

Нека се фокусираме към Бога, вместо към редица неща като реакцията на околните, какво следва след това или чувството, че сме се изложили.

Всяка тревога, болка или страдание е „недостатъчна“ за такъв момент.

Не възвеличавай проблемите си, а Господа.

Резултата е по-дълбока връзка с Бога, а това променя цялата траектория на живота ви.

Какво възвеличавате днес вашите трудности, несигурност, проблеми или Господа?

Нека тичаме към Него.

През есента в Япония започват да събират ориза, от който остава голямо количество слама, която се използва за производство на различни предмети и особено рогозки. Но днес сламата все повече се заменя с дърво и пластмаса.

Младите художници и скулптори през 2008 г. решили да коригират тази несправедливост и да намерят ново приложение за сламата от ориза.

Те организирали годишен фестивал на изкуството, в който показали на хората какви красиви скулптори могат да се направи от този материал.

Полето, на което се провежда фестивалът, се изпълва всяка година с гигантски скулптури на животни, които радват окото на всички присъстващи, макар и не за дълго.

Виктор си дойде от училище и хвърли чантата си под масата. Събу си обувките и се изтегна на дивана.
Родителите му бяха на работа и щяха да си дойдат чак вечерта.

Стомахът му подсказваше, че трябва се размърда, иначе гладен щеше да остане.

Майка му предвидливо оставяше храната в хладилника, той само трябваше да я стопли.

Неохотно затътри крака към кухнята. Отвори хладилника и извади приготвената му порция. Постави я на котлона и го включи.

– Докато се стопли, ще изгледам един анимационен филм, – каза си Виктор и се върна в хола.

След първият филм последва втори…..

Мина около половин час. Виктор усети лека миризма на изгоряло, но не ѝ предаде особено значение.
Но миризмата започна да се усилва и той си спомни, че е сложил ядене да се топли.

Изтича в кухнята. От тенджерата се виеше черен дим. Цялата кухня не се виждаше от този дим. Виктор бързо отвори прозореца и едва тогава се сети, че трябва да махне изгорялата тенджера от котлона.

Добре, че се сети да вземе кърпа, за да не си изгори ръцете, когато отместваше тенджерата, но за беда я постави на близкия стол. И съдът бързо заплува в разтопената пластмаса, от която бе направен стола.

– Какво да правя? Мама и татко ще се върнат след три часа, – каза си Виктор, като погледна уплашено стенния часовник.

Нямаше да му се размине, на всичкото отгоре остана и гладен.

Набра бързо телефония номер на майка си и изплака в слушалката:

– Мамоооооооо!

– Какво се е случило? – разтревожено попита майка му.

– Всичко изгоряяяяяяяяяяяяя…

– Какво е изгоряло? – тревогата ѝ нарасна.

– Всичкоооооо….

След това Виктор остави слушалката и отиде да си догледа анимационни филм.

Телефонът няколко пъти звънна, но той не вдигна слушалката. Не беше му до приказки.

Майка му се прибра много по-рано от обикновенно. Тя огледа „бойното поле“ и се усмихна:

– Радвам се, че не всичко е изгоряло, а само твоя обяд.

Наказанието му се размина.

В миналото хората не само ядели прясна извара, но и пресована.

Приготвяли я за зимата, която в по-голямата си част запазвала хранителните си вещества.

След пресоване изварата ставала много твърда, почти като пластмаса.

Тогава възникнала идеята да се правят от нея копчета.

Тялото е изработено от пластмаса.

Двигателят не изпуска в атмосферата вредни вещества.

Колелата са покрити със специална защита, подобна на „драконовите люспи“.

BMW Vision Next има изкуствен интелект, способен да управлява независимо.

Водачът може да избере два начина: да контролира BMW Vision Next или да включи автопилота, автомобилът не се нуждае от драйвер, той ще достигне сам до зададената точка.

Изкуствената система се адаптира към водача, може да информира за бъдещи задръствания и да покаже колко метра остават до определената точка. Системата BMW Vision Next показва информацията на стъклото на шофьора.

По този начин изкуственият интелект на BMW Vision Next е в състояние да предскаже бъдещето, той е оборудван със система, която има изглед на 360 градуса. Системата ще помогне да се избегне сблъсък и ще спре автомобила в критична ситуация.