Младеж и две момичета бяха наобиколили един старец. Тримата току що бяха излезли от някакво тържество. Младите хора още бяха развълнувани от празника, на който присъстваха.
– Дядо Михаиле, – обърна се Здравко към старецът, – кажи ми защо хората се развеждат.
– Ти женен ли си? – шеговито го попита възрастния човек.
Здравко се смути, но наперено отговори:
– Все още не.
– Тогава защо ми задаваш този въпрос? Още не се е оженил, а вече ме пита за разводите.
– И аз бих искала да зная отговора на този въпрос, – намеси се Михаела. – Познавам млади хора край нас, който много се обичат, женят се, а след няколко години се развеждат. Защо се получава така?
– Какво означава, че се обичат много, според теб? – попита дядо Михаил момичето, което му бе задало въпроса.
Михаела се смути малко, но каза:
– Те не могат един без друг. Постоянно искат да са заедно и ако им се наложи да не се виждат по-дълго време страдат.
– Просто всеки от тях е станал за другия най-важното нещо на света, – допълни Весела.
– Представете си, – започна дядо Михаил, – че момичето много обича да отглежда цветя в саксии, но момчето е алергично към тях. От друга страна момчето предпочита през свободното си време да прекарва в планината, да се катери по скалите, но момичето не харесва такива увлечения, предпочита да си стои в къщи. Но двамата много се обичат.
– Ясно, – каза Здравко. Трябва да внимавам с момичето, с което излизам. Необходимо е да знам, дали харесва и обича това, което и на мен ми доставя удоволствие.
– Но къде ще се намерят хора с еднакви интереси и влечения? – попита Михаела.
– Е, навярно могат да се направят и компромиси, нали се обичат, – бързо реагира Весела.
– Добре, – съгласи се старецът, нека предположим, че момичето си каже: „Е, мога да се откажа от цветята си, нали те действат зле на здравето му. Все пак той е по-важен от цветята ми“. А момчето си казва: „Мога и да не се катеря по скалите, щом на нея това не ѝ допада. Тя е по-важна от всичките ми хобита“. Минават година, две, в началото на третата двамата започват да се измъчват с въпроси като: Аз никога ли повече няма да се грижа за цветята си? Няма ли да мога поне един път да се покатеря на някоя скала, да изляза на излет?
– Разбрах, – каза Здравко, – но какво да правим, ако харесваме някого?
– Казват, че когато човек се влюби губи разума си, – засмя се Михаела.
– Всеки от вас си има приятели, познати и родители, – каза старецът. Питали ли сте ги какво мислят за вашият приятел или приятелка?
– Какво значение има тяхното мнение? – недоволно скокна Здравко.
– Хората около вас могат да видят някои неща в даден човек, които за вас остават скрити, – каза старецът.
– Е, да! Нали не са заслепени от любов, – засмя се Весела.
– Да, така е, – съгласи се дядо Михаил, – те по-реално виждат нещата от вас и би трябвало да се допитате до тяхното мнение.
Младежите мълчаха навели глави. Те чувстваха, че това е правилно, но от друга страна не им се искаше да подлагат любимите си на такъв анализ.
– Не е много приятно, – съгласи се Здравко, – но ако това помага да се създават здрави семейства, защо не.
