Денят бе хубав. Слънцето грееше ярко и приветливо, а вятърът съвсем слабо полюшваше клоните на дърветата.

Младен бе малко момче, което скоро бе навършило пет години. Днес щеше да посети празничния детски спектакъл в кукления театър.

С него тръгна кръстницата му, млада красива жена, която много обичаше децата.

– Лельо Ели, – каза Младен, – хайде да купим цветя, за да ги подарим на някои от артистите след представлението.

– Добра идея, – усмихна се кръстницата.

И двамата бодро закрачиха към близкия цветарски магазин. След като се въоръжиха с по един букет, с добро настроение се отправиха към театъра, където щяха да наблюдават празничния спектакъл.

Много смях, усмивки и изненади поднесе представлението на децата. Залата се наелектризира от радостни възгласи и емоции.

Когато спектакълът свърши, всички актьори излязоха на сцената. Няколко деца  се качиха при артистите и им подариха цветя.

Всеки получи букет с изключение на мъжа, който играеше ролята на крава. Той стоеше от страни, а лицето му бе тъжно.

Това не остана незабелязано за Младен и той припна към актьорът, на който никой не бе подарил цветя.

Когато момчето му подаде букета, широка усмивка се разля по лицето на мъжа. Изведнъж силните му ръце вдигнаха високо Младен.

Актьорът се усмихна на публиката. Помаха с букета към зрителите, сякаш казваше:

„Вижте, на мен също подариха цветя! И аз на някого съм се харесал!“

А Младен сияеше. Малкото момче осъзнаваше колко радост бе донесло на този грамаден и силен мъж.

Хубаво е да зарадваш някой, който се чувства нещастен и отхвърлен. Тогава сърцето ти запява, а от теб се усеща прилив на много радост и любов.

Веднъж Рубен Николаевич Симонов, режисьор в театъра и киното, решил да проведе възпитателна работа сред актьорите в театъра.

Преди репетиция, той събрал актьорите и започнал своя монолог:

– В последно време ви наблюдавам, наблюдавам …. И ето какво искам да ви кажа: Вие нищо не разбирате от живота! Ни-щич-ко! Вие трябва да пътувате в метрото, в тролейбусите, да ходите по улиците и да се запознавате с хората. Вие абсолютно не познавате живота! А трябва да го познавате! ….

Някой от актьорите ехидно прекъснал режисьора:

– Рубен Николаевич, извинете! Колко струва пътуването във метрото?

Цената на билета в метрото тогава била пет копейки.

– Как колко? – възмутил се Симонов – Рубла!

Богатите хора не винаги са свидливи и скъперници. Много от тях използват парите си, за да помогнат на другите.

Киану Ривз, герой от „Матрицата“ раздал хонорара си, получен  за снимането на 2-та и 3-та част на филма на целия колектив, взел участие в създаване на картините.

Той лесно и без да съжалява се разделил с 70 милиона долара.

Освен това работниците в студиото разказват, че актьорът е единствения от целия звезден състав, който се здрависал със всички служители в киногрупата.

За един от служителите, за който узнал, че е в трудно положение, отделил 25 хиляди, казвайки му, че това е рождествен бонус.

Леонардо много шифрирал, за да се разкрият идеите му постепенно, когато човечеството „узрее“ за тях.

Изобретателят е писал с лява ръка и с много малки букви, от дясно на ляво.
Но и това не било достатъчно, той преобръщал всички букви в огледален образ.

Говорел със загадки, пръскал метафорични пророчества, обичал да съставя ребуси.

Леонардо не подписвал своите произведения, но на тях има знак за разпознаване. Например, ако се вгледате в картините му, ще забележите символична излитаща птица. Такива знаци имало не много, затова неговите произведение били открити след един век.

Както се случило с мадоната от Бенуа, която дълго време пътувала като домашна икона, която превозвали странстващи актьори със себе си.

По време на една антирелигиозна кампания внимателно проверявали всички помещения и отстранявали иконите в Московския художествен театър.

Актьорите, трябва да отбележим, са склонни към мистицизъм, по-скоро са суеверни, отколкото религиозни.

Из целия театър се разнесъл слух, че една от възрастните актриси Л. Коренева категорично отказва да даде иконата на Св. Николай от своята гримьорна.

Когато актьорът Борис Ливанов чул това казал:

– Напразно се занимават с нея, старицата никога няма да я даде.

– Но защо?

– Иконата ѝ има автограф от самия светец.

Трябва да се отбележи, че Св. Николай, Мирликийски чудотворец е живял през III век.