Архив за етикет: Балкани

Интересни факти за Букурещ

bucharest-825x510В Букурещ функционира най-голямата транспортна мрежа в Румъния. Тя е една от най-големите в цяла Югоизточна Европа.dvorecparlambuhaarest-150x150

Сградата на Парламента, разположена в града, е една от най-големите по обем в света.

Букурещ е един от най-гъстонаселените градове на Балканите. Интересното е, че всеки десети жител на страната живее именно там.

Съединението става реалност и в международен аспект

indexБалканските противоречия са нова причина за свикване на 24 октомври 1885 г. в Цариград конференция на Великите сили.

Тази конференция продължава и след Сръбско българската война.

Вече е трудно да се иска възстановяване на положението отпреди 6 септември, затова Великите сили преговарят главно по условията за признаването на Съединението.

Преките турско-български преговори завършват с подписването на 24 март 1886 г. на Топханенски акт, който признава Съединението. Компромисът е постигнат благодарение на турското съгласие българският княз Александър Батенберг да поеме управлението на Източна Румелия, а в замяна Османската империя получава Кърджалийска околия и селата по долината на река Въча, населени предимно с българи мюсюлмани.

Съединението е извършено и защитено благодарение на пълното единение на българите от всички краища. Успехът му подсилва оптимистичната вяра, че това е само първата стъпка към пълното освобождение на българските земи.

Съединението е изцяло българско дело и е сред най-успешните събития в нашата историята.

Но то има и негативните последици.Съединението довежда до конфликт с Русия, което ще предизвика проблеми в бъдеще.

Съединението успява благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата. Щастието е добро, но е несигурен помощник, защото лесно променя посоката си.

Значителното уголемяване на територията на България ѝ създава потенциални противници на Балканите. Това затруднява следващата стъпка, борбата за освобождение на Македония.

Толкова жадуваното Съединение

417678417През 1884 г. изтича пълномощията на Алеко Богориди като управител на Източна Румелия. Либералите искат той да получи втори мандат, но Русия успява да наложи кандидатурата на Гаврил Кръстевич.

С подкрепата на новия управител Кръстевич и лозунга за Съединение Народната партия печели изборите, проведени през септември 1884 г. Но Русия не е склонна да подкрепи обединение на България. И тъй като Народната партия не може да се противопостави на Освободителката, тя се принуждава да се откаже от обещанието си. Затова е наречена “лъжесъединистка”.

Така Либералната партия застава начело на съединисткото движение.

Идеята за обединение се подема от македонски комитети, създадени в София, Варна, Русе, които се тревожат за съдбата на българите в Македония.

През 1885 г. нещата се променят в благоприятна посока, но само вътре в страната. Нито една велика сила не желае промяна в положението на Балканите. Независимо от това българските национал революционери от доосвобожденския период решават, че времето за изчакване е изтекло.

През февруари 1885 г. Захари Стоянов в Пловдив организира Български таен централен революционен комитет (БТЦРК). Основната задача и на този комитет е да подготви освобождението на македонските земи, а след това да се погрижи за обединението на Източна Румелия с Княжество България.

В средата на 1885 г. оценявайки ситуацията БТЦРК на свое заседание на 25 юли в с. Дермен дере, днешен Първенец, изоставя първата цел като нереалистична и съсредоточва усилията си върху втората.

Движението за обединение не получава подкрепата от управляващите  в Княжество България и Източна Румелия, защото те се съобразяват с руските съвети за умереност.

Въпреки това Захари Стоянов започва организационна и пропагандна подготовка за Съединението, като впряга в тази задача пловдивския вестник “Борба”. В организацията влизат много източнорумелийски офицери като майор Данаил Николаев, Райчо Николов, Сава Муткуров, …. Най-накрая съгласие дава и българският княз Александър I Батенберг.
Началото на акцията за Съединението е предвидено за средата на септември 1885 г., но спонтанните вълнения го ускоряват. Още на 5 септември бунтовнически чети завземат някои селища.

На 6 септември 1885 г. в Пловдив войската обсажда конака и арестува главния управител Г. Кръстевич. С възгласи “Ура! Долу Румелия! Да живее Съединението! Да живее княз Александър!” се обявява Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Съставя се временно правителство, което официално кани княз Александър I да признае Съединението. Той го прави с Манифест в Търново на 8 септември.
Радостта е всеобща. Така без особени проблеми и кръвопролития се извършва обединението на българските земи.

Интересни факти за халвата

Halva-825x510В чест на халвата нарекли астероид 518 Халва. Той е открит през 1903 г. от американския астроном Реймънд Дуган, който обичал тази сладост.

Прието е халвата да се прави от слънчоглед само в Русия и другите бивши съветски страни.

В Индия халвата се прави на базата на плодове и мляко.

В Близкия изток и Балканите халвата се прави от сусам.

Също така, тази сладост се изготвя въз основа на фъстъци, ядки и дори захарен памук.

Задкулисна дипломация

indexБългарите извоюваха с много жертви свободата си. Те смятаха Русия за свой покровител и съюзник. Вярата им в „дядо Иван“, не можеше да бъде помрачена от нищо. Те посрещнаха руските войски като освободители и сега очакваха развръзката.

Н. П. Игнатиев съгласува с царя проекта за мирен договор с Турция и очертаните  граници  на  Балканите.

Царят  го  одобри,  но  същевременно  изрази съмнение:

– Мислиш ли, че този договор може да бъде осъществен?

– А защо не? – попита Игнатиев.- Българите искрено жадуват за това.

– Русия е обвързана с предварителни тайни ангажименти към Австро-Унгария и и Англия относно бъдещите граници на Балканите, – отбеляза Николай II, – поради което очаквам възражения от тяхна страна.

Царят дълго крачеше из стаята, докато накрая каза:

– Въпреки всичко утвърждавам проекта за мирен договор.

Много по-интересна  е реакцията на  княз  А. М.  Горчаков, който бе  шеф на  руската
дипломация по това време. Той утвърди проекта за мирен договор без уговорки и колебания. Ала
малко по-късно, точно преди подписването му в Сан Стефано, с тайна шифрограма нареди  на  Игнатиев:

„Договорът  да  има  характер  на  обикновен  прелиминарен протокол“.

Очевидно  руският  канцлер  продължаваше  стриктно  да  се  придържа  към следваната официална външнополитическа стратегия. Като отмени правната валидност на Санстефанския
договор, царското правителство фактически постигаше целта, която си постави с войната.

Чрез десетките хиляди жертви в трудната и рискована, но все пак победоносна  освободителна  война,  увенчана  с  публично  огласения  триумфален Санстефански мир, Русия даваше предостатъчно категорични доказателства на българите за добрата си воля като благонадежден съюзник.

Естествено българите приеха всичко това  с  възторг  и  дълбока,  искрена  благодарност  към  Освободителката,  което  даваше възможност на Русия да запази и още повече укрепи своето влияние в България.

Българите обаче не можеха да знаят, просто нямаше как да разберат, че Санстефанският договор
е временен и подлежи на неизбежна ревизия. Това е строго поверително, зорко скрито зад кулисите на дипломацията.

Разбира се, много скоро ревизията на договора щеше да стане публично известна,  но  печалните  последици  за  българите  щяха да  изглеждат като резултат от противодействието на западните съперници на Русия по Източния въпрос.

Недоволството от ревизията на договора в Сан Стефано постигаше една единствена цел и Горчаков ясно изрази това така:
–  Австро-Унгария и Англия практически ще издигнат още повече авторитета на Русия.

Независимо от Горчаковия тактически  замисъл  барон  А.  Г.  Жомини  споделя  пред  Н.  К.  Гирс:
– Въпреки ограниченията на Санстефанския мир, правим една голяма крачка за освобождението на християните в България. Цялата наша заслуга за това ще бъде несъмнено оценена и призната от тях.