Тодор много обичаше децата. Още от малък мечтаеше, какъв баща ще бъде.

Един ден жена му сподели:

– Бременна съм.

Тодор бе щастлив. От него бликаше радост.

Скоро след това загубиха бебето.

Тодор седеше в стаята до жена си, бе я хванал за ръка и с увереност ѝ каза:

– Нищо няма да открадне радостта ни.

Дори и в най-тежките моменти на живота си Тодор и съпругата му имаха неопределимо чувство на радост.

Тодор бе приет на престижна работа. Беше щастлив, но скоро бе разочарован от мястото, което заемаше.

Щастието на този свят се колебае, но в Христос радостта не избледнява и не се проваля. Тя не се влияе от обстоятелствата или преживяванията, просто си остава.

Тодор освен, че загуби детето си, във фирмата спряха да му плащат. Той бе обиден, разочарован и ядосан.

Въпреки това един от колегите му каза за него:

– Едно нещо мога да кажа за Тодор, виждам само радост в него.

Можем да бъдем ядосани, но хората все още виждат радост в нас. Това е, защото ние не сме източника на тази радост.

Светият Дух прави нещо в нас и чрез нас отвъд нашите емоции, нещо свръхестествено. Този Дух, тази радост, свети чрез нас, независимо от това, което преживяваме.

Неда имаше рак. При лечението му тя получи много язви в устата и гърлото. Не можеше да преглътне дори парче хляб.

В тези болезнени дни тя разчиташе на млякото, което до някъде запълваше стомаха ѝ.

Въпреки болките върху Нединото лице грееше усмивка.

От къде идваше тази радост в шестгодишната жена, която дори не можеше да се храни?

Тя познаваше Исус и се радваше на всяко посещение на внуците си.

– Ако не бяха децата, – казваше тя, – щях да се откажа.

Чувството ѝ на удовлетворение и сигурност не идваше от някакво притежание или ситуация, а най-вече от знанието, че принадлежи на Христос.

Нека намерим радост в Исус, който ни обича, грижи се за нас и ни дава сили да се радваме във всякакви обстоятелства.

Дядо Стефан говореше на внуците си:

– Вашето сърце е като оранжерия, а мислите ви като са семена. Трябва да внимавайте какви семена допускате в оранжерията си.

– А как да познаваме кои са добри? – попита Петьо.

– Твоя ум, Петьо, е врата към сърцето. Божия Дух стои на прага и филтрира мислите, които се опитват да влязат.

– А Той от къде знае? – ококори очи Мимето.

– Ако Исус е съгласен с мисълта, Светия Дух я пуска, в противен случай трябва да се изгони, – поясни старецът.

– Как разбираме дали Исус е съгласен? – смръщи вежди Петьо.

– Отваряш Библията и се въоръжаваш с мнението на Христос, – усмихна се дядо Стефан. – Повече от всичко пазете вратата на сърцето си. Колкото е по-добър изборът на семената ви, толкова ще бъде по-голяма радостта ви от реколтата.

Спорът бе разгорещен.

– Исус е щедър, а ние сме алчни. Той е миролюбив, а ние сме измъчвани ….., – горещеше се Стойко. – Разстоянието между Неговото сърце и нашето е огромна. Можем ли да имаме сърце като това на Исус?

– Изненада, – усмихна се Стоян, – ние вече го имаме.

– Как? – подскочи като ужилен Стойко.

– Щом си отдал живота си на Исус, той ти е отдал Себе Си, – поклати глава Стоян. – Може да ти изглежда странно, но всеки повярвал в Христос има част от мислите и ума Му.

– Е, до някъде може да се приеме за вярно, – уклончиво се съгласи Стойко.

Стоян продължи уверено:

– Бог има амбициозни планове за нас. Този, Който спаси душите ни, копнее да преобрази сърцето ни.

– А какво означава да бъдеш точно като Исус? – попита Стойко.

– Да се вгледаме по-дълбоко в сърцето на Исус, тогава може би ще видим, в какво ще се превърнем, – отговори Стоян.

Илия бе затворен, поради лошите си избори и високомерието си. Бе признат за виновен.

Стъпките на пазача отекваха в каменните стени.

Илия седеше на пода в килията и очакваше последния си миг.

Не смееше да погледне нагоре, защото очакваше да чуе:

– Време е да платиш за греховете си.

Вратата се отвори, но Илия чу нещо друго:

– Свободен си да си вървиш. Взеха Исус вместо теб.

Илия не повярва на ушите си и стоеше на едно място без да помръдва.

Вратата рязко се отвори и пазача грубо извика:

– Какво чакаш? Махай се!

Илия остана без окови. Престъпленията му бяха простени.

Той стоеше и се чудеше:

– Какво стана? Как така съм свободен?

Благодатта току що се случи. Христос бе отнел греховете му.

Ние сме оправдани пред Бога, когато повярваме, че Исус проля кръвта Си, жертвайки живота Си за нас.