За всекиго по нещо

Колкото е по-силна приликата на робот или друг обект с човек, толкова той ни по-симпатичен, но до определена граница.
Когато сходството стигне до определен праг, роботът започва да изглежда плашещо и отблъскващо за нас. Може би това се дължи на несъответствие с реалността.
Съответстващото „снизяване“ на графиката зависи от положителните емоционални реакции при сходство и този ефект се нарича „зловещата долина“.
Освен това, анимацията усилва, както положителните, така и отрицателните впечатления от обекта.
Художниците отдавна използват този принцип, като рисуват персонажи, които предизвикват симпатия, въпреки че някои от героите съвсем не приличат много на хора.

Мъж и жена много искали да възпитат сина си правилно. Преди да го набият му казвали:
- Сине, ние те обичаме и за това те наказваме.
Когато момчето пораснало,се родило момиченце. Естествено, родителите отделяли повече време на бебето. За да не се чувства синът отхвърлен и ненужен, майката един ден му казала:
- Сине, нали знаеш, че много те обичаме?
Синът спокойно казал:
- Да, знам.
Майката неудовлетворена от въпроса и чувствайки, че нещо не е наред попитала:
- А ти знаеш ли какво е любов?
Синът се почесал по главата и уверено отговорил:
- Това е, когато ме наказвате…… На мен не ми харесва, когато така ме обичате!

Хората се интересуват повече от това, което не ги засяга.

В автобуса пътува жена и разговаря по мобилния си телефон.

- ….. представяш ли си, Лили, отивам в спалнята, а той там със съседката се върти в нашия креват. На пръсти се прокраднах и тихичко затворих вратата. …. О, мила, спирката ми, ……. довечера свършвам в шест и ще ти доразкажа.

Шест часа вечерта. Същата жена седи в автобуса. Изведнъж притичва един мъж и се качва в автобуса. Запъхтян, едва поемайки си дъх казва:

- Не закъснях ли? – поглежда към жената и я приканва, – Какво, отказахте ли се? Звънете бързо на Лилито!

Проповедникът на една педесятна църква Били Харел работел в склада на един строителен магазин. Молел се от някъде да му паднат пари, по възможност в по-голямо количество.

Неговата молитва била чута и през 1997 г. спечелил 31 милиона долара на лотария.

Били решил, че трудните времена са останали назад. Купил си ранчо, а след това още шест парцела плюс няколко екстравагантни автомобила.

Но, както много други щастливци, не могъл да каже „не“ на своите близки и роднини. Няма да влизам в подробности, но всичко завършило не много добре за Били.

Той се развел и завършил живота си със самоубийство.

Петър изскочи от редакцията и се затича към колата. Навикът цял ден да гледа екрана беше прераснал в привичка на улицата да гледа асфалта. Той не забелязваше хората, но с периферното си зрение засичаше само силуетите им.

- Помогнете ми, моля ви!

Този вик го изтръгна от мислите му: „Шест и половина, почти успявам …… Ако успея да се оправя там на време, в къщи ще стигна навреме…. Да вляза за малко в този магазин …А, не си взех пари…..“

- Моля ви, помогнете ми!

Петър се обърна. Пред него стоеше старица. Тя гледаше право в него. Жената беше слаба с кафеникаво сбръчкано лице. Беше облечена в старо, мръсно, розово палто, явно твърде тънко за сезона в момента. В ръцете си държеше найлонова окъсана торбичка от единият край, на която се показваше хартиена опаковка, навярно някакво лекарство.

- От болницата ме изписаха … А за храна нямам абсолютно нищо…, – примирено каза жената.

Петър с готовност извади портфейла си. Там се мъдреха две стотачки. Извади банкнотите и ги подаде на жената.

Старицата се усмихна, но по погледа й той разбра, че тя ще откаже. Страхуваше се да вземе парите. Колебаеше се. Банкнотите стоящи в протегнатата ръка на Петър, увиснаха във въздуха.

Изведнъж Петър съобрази, че тези двеста лева едва ли биха помогнали на старата жена в този момент. Тя се нуждаеше от друго. Но какво да направи? Ясно. Та тя е човек…..

Изведнъж младежът осъзна какво трябва да направи.

- Елата с мен. Първо ще похапнем, а после ще ви заведа, на едно място, където ще ви дадат нови дрехи.

А после, когато я изпращаше можеше отново да и предложи пари, с които ще се оправи на първо време.

Човек не се нуждае от пари и предмети, а от внимание и любов особено, когато годините са го смазали под тежестта си или беда е пресякла пътя му.

Новозеландският спортист Мюрей Халберг в юношеските си години играл ръгби. На един от мачовете получил тежка травма и лявата му ръка останала завинаги парализирана.

Въпреки това, Халберг не се отказал от спорта. Заел се да тренира бягане. От ден на ден ставал все по-добър в тази дисциплина.

През 1960 г. на Олимпиадата в Рим в дисциплината бягане на 5000 метра спечелил златен медал.

Живял един поет. Той пише стихове с дълбок философски смисъл. Носел своите стихотворения в различни списания и издателства, но те не ги публикували. Редакторите се позовавали на факта, че неговите стихове са в противоречие с гледната точка на обществото, че неговата поезия не подтиква към положителните и творчески мисли, а срещу тях и тези стихове няма да принесат полза, а само ще навредят.
Един ден поетът решил да излезе на улицата и да прочете стиховете си на минаващите. Той избрал един булевард, който вечерно време бил особено оживен и започнал да чете стиховете си. Около него се събрала тълпа. След няколко стихове между хората се породили оживени дискусии. Хората се разделили на две, едните защитавали стиховете, а другите ги отричали. В спора се намесил и поетът. Той започнал ревностно да защитава творенията си. Постепенно се отдръпнал на страни. Разбрал, че е дал повод на всеки да говори за нещо свое. Неговите стихове никой не запомнил.
И тогава на поетът дошла друга идея. Той се отправил в покрайнините на града, където живеели бедни хора, много от тях били неграмотни.
Застанал на един кръстопът и започнал да чете стиховете си. След известно време, той бил заобиколен от хора, които го слушали затаили дъх. Той продължил да чете и видял, че много от хората се просълзили. Когато свършил го аплодирали, дошли стиснали му ръката и му благодарили.
- Харесват ли ви стихотворенията ми? – попитал поетът.
- Стиховете ви са много красиви! – казали хората.
- А какво ще кажете за дълбокият им смисъл? – попитал поета, искайки да разбере публиката си.
- Ние нито едно стихотворение не разбрахме, – казали хората. – Ние и половината от тези стихове не знаем. Но думите в тях са красиви, гладко са свързани, в тях звучи музика. Дошъл си при нас и си ни донесъл тази красота. Толкова много си се старал за нас. И за това ти благодарим, че си го направил. На нас рядко ни обръщат внимание богатите и образованите, а ти дойде и ни донесе толкова много красота, благодарим ти.

Всеки от нас, мили момичета, поне веднъж е бил отхвърлен. Някой казват, че просто са изтинали и вече не ви обичат, а други направо ви зарязват. И защо толкова често момичетата плачат и изпадат в истерия, може би това е избавление и време за осмисляне на нещата…
Какво означава изостави ме? Ти не си боклук, за да те захвърлят. Той те е напуснал и какво от това, нима си загубиля „идеалния“?
Защо плачеш? Жива и здрава си! Не се крий в ъгъла. Не бъди нещастна! Не си мисли, че никой не те обича! Запомни, самосъжалават се само слабите!
В нашия живот срещата ни с отделни хора не е случайност. Някои идват, други си отиват, за нас остава опита. Този, които трябва да бъде до теб, ще остане. Ако си му нужна ще се върне, а щом си е тръгнал, забрави го като нежелан сън.
Изтрий сълзите си, умий се, облечи се и напред. Запомни, ти си най-прекрасната, твоя творец е Бог.
Не се притеснявай, има още много момчета на света. Отърси се от болката, огледай се и намери своя истински принц.
В живота ти  ще се случват много катастрофи, но това не е края, а началото на нещо по-хубаво….