Виктория напусна родния си град и се премести в столицата. Там бързо свикна да живее в мегаполиса.

Тя си идваше един път в годината, точно на Нова година. Това идване бе без много ентусиазъм, защото много често се повтаряше един и същи сценарий.

Току що пристигнала, роднините като гладни лешояди се нахвърляха върху нея с различни по степен въпроси, без всякаква деликатност.

– Кога ще се омъжиш? – клатеше глава леля Донка.

– Купи ли си апартамент в столицата? – интересуваше се братовчед ѝ Мишо.

– Мислиш ли изобщо да имаш деца? – гледаше я предизвикателно баба Пена.

– Как до сега не си станала някоя главна на отдел? – цъкаше с език чичо ѝ Стамен.

Разпитът с пристрастие плавно протичаше като открито заседание на тема: „Как Виктория ще живее по-нататък?“

– Ако по-рядко ходи на почивка, – намеси се стрина ѝ Мария, – тя ще може бързо да събере повече пари, да си купи апартамент.

– Нека работи по-малко, – добави дядо Тодор, – така по-лесно ще организира личния си живот.

– По-добре е, – не остана назад и леля Петка, – да си вземе мъж с апартамент, тогава няма да се занимава с заеми и ипотеки.

В третата част от развлекателната програма на семейството се вдигаше бялото знаме за Виктория.

Започваха да обсъждат по-голямата сестра на Виктория:

– Е, Славка успешно се омъжи, – каза Нено, вуйчо на двете сестри.

– С мъжа си скоро си купиха апартамент, – побърза да осведоми останалите стринка Наталия.

– Славка има две умни деца, –  започна да я хвали баба Тота. – Едното рецитира много хубаво, а другото спечели скоро конкурс, представяйки своя картина.

Явно имаха за какво да я хвалят. Не е като Виктория, която няма ни кола, ни апартамент, нито семейство, нито някаква по-особена придобивка в жилището си.

Черешката на тортата бе негодуванието на родителите:

– Виктория рядко звъни и не я виждаме често между нас, – въздъхна майка ѝ.

– А през лятото вместо да дойде нагости по време на отпуската си, – недоволстваше баща ѝ, – тя отива на море.

В общи линии Виктория играеше ролята на лошата дъщеря.

Неудобните въпроси, непоисканите съвети, съперничеството и негодуванието  са основните проблеми, които могат да съсипят Новогодишния празник в едно семейство.

„Да не следваш множеството да правиш зло, нито да свидетелствуваш в съдебно дело, така щото да се увличаш след множеството, за да изкривиш правосъдието, нито да показваш пристрастие към сиромаха в делото му“.

Често се влияем от външния свят и ставаме егоистични. Някои умишлено отстъпват от правдата поради завист или презрение към бедните, слабите и чужденците.

Други са твърде заети или прекалено егоистични, за да подадат ръка за помощ на тези, които се нуждаят.

Божието Слово ни напомня, че ние сме отговорни за това, нашето общество да стане справедливо, а хората честни..
Ние имаме отговорност да помагаме за разкриване на несправедливостта, която виждаме, да помагаме на слабите.

Трябва да помним Божията милост, която ни е освободила от унинието на живота  във този враждебния свят и ни направила Божии деца.

Не отстъпвайте от правдата!

Бащата на Хендел бил недоволен от увлечението на сина си по музиката.

Неведнъж предупреждавал младия музикант:

– Пристрастието към музиката е презряна склонност. Музиката е развлечение за благородниците. Ако посветиш живота си на разни музикални забави, съвсем скоро ще се превърнеш в тяхна играчка. Ако придобиеш почтена професия, например, като юрист то до края на дните си ще бъдеш уважаван човек, а не някакъв си палячо с флейта или цигулка в ръка.