В Африка се открили риба Неоцератодус, която може да живее без храна и вода в продължение на години.

Учените се надяват, че това ще им помогне да напреднат в проучванията относно възможността за спиране на жизнените функции в човешкия организъм, без да настъпи смърт, когато това се налага, особено в критични ситуации.

Намерената риба била при неблагоприятни условия. Всички процеси в нея били забавени. Тя спяла. Нейният сън може да продължи от три до пет години. През това време тя не поема храна и вода, и не изхвърля никакви отпадъци.

Изследователите са изяснили, какво става до този момент с тази риба на клетъчно ниво.

Един ден това ще позволи на човек да потъне в летаргичен сън.

Това би помогнало на пациенти, които се намират в критично състояние, т.е. ще добави време, което е необходимо на лекарите, за да спасят пациента.

А също така ще играе важна роля в завладяването на космоса, правейки възможно човек да издържи полети на по-дълги разстояния.

Работилницата бе ярко осветена. Благой стоеше с гръб към вратата и работеше върху някаква женска фигура. Лицето му беше бледо и сериозно. Бе облякъл проста работна престилка.

Райна стоеше зад него и го наблюдаваше мълчаливо. Не беше го виждала от две седмици, но се зарадва, че е здрав.

Благой вдигна глава и се обърна.

– Рени, – извика Благой объркано, – Кога дойде? Защо не се обади?

– Сам ли си? – попита Райна.- Къде е домочадието ти?

– Жена ми с децата замина на село. Исках да остана за определено време сам.

– Няма да ти преча, – леко се усмихна Райна, – След неприятностите, които ти се случиха, помислих, че си болен и затова наминах да те видя. Никой не те е виждал от две седмици навън ….

– Не си отивай, – помоли я Благой. – Радвам се, че дойде …. Нямах представа колко е трудно да си сам ….

Благой говореше спокойно и непринудено. По лицето му нямаше следа от надменността и високомерието, които демонстрираше преди провала си. Тъмните му очи излъчваха топлина и дълбоко скрита мъка.

– Коя е тази жена? – кимна Райна към недовършената статуя пред него.

– Това е най-прекрасната добродетел, която се надявам да заблести в нашите дни.

Райна не разбра веднага, какво имаше предвид Благой.

„За коя добродетел говореше? Справедливостта? Смелостта? Само да не е отмъщението“, – каза си наум Райна.

Скулптурата със сигурност имаше нещо общо с  злополучното му поражение. Вероятно тя бе израз на наранената му гордост.

Женската фигура бе прекрасна. Те се усмихваше лъчезарно. Седеше върху земното кълбо, а в ръката си държеше слънцето. Булото ѝ  бе полусвалено.

Вероятно това було изразяваше времето. Но коя беше тази жена?

Изведнъж Райна прозря замисъла му.

– Имаш предвид истината? – попита неуверено Райна. – Вярваш, че истината ще излезе наяве?

– Правилно, – кимна с глава Благой. – „Времето разбулва истината“. Правя го, за да се утеша, а може би и за да си възвърна вярата в таланта си.

– Съжалявам за това, което се случи с теб, – искрено каза Райна.

– Може би така е по добре, – в гласа на Благой се усети болка. – Навярно  светът трябва да престане да ме хвали за известно време. Знаеш ли, в такъв момент човек започва да вижда живота си по друг начин! Изведнъж започва да проумява, че това, към което се е стремял, не си заслужава усилията. В крайна сметка остават малко неща, които наистина са важни.

Двамата стояха и мълчаха в притихналата работилница. Часовникът на градската кула отброи девет часа. Нощта пристъпи и погълна последните лъчи на деня.

Благовест слушаше внимателно Зина, но продължаваше да гледа през телескопа. Искаше със собствените си очи да се убеди в това, за което тя му говореше.

Зоя обясняваше за Космоса, съотношението между звездите, разположението на планетите.

– Там стои Той и гледа надолу към децата си, – прошепна тихо Благовест. – На какво ли разстояние е от нас?

Зина помисли, че я пита за разстоянието до Юпитер, тъй като той много се интересуваше от тази планета.

– Според изчисленията на астрономите е между 750 милиона и един  милиард мили, – отговори Зина.

– Толкова далече ….и толкова близко, – изненадано каза Благой. – Чудно ли е, че предизвиква такова страдание в душите.

– Имаш предвид меланхолията, угнетението и подтиснатостта ли? – попита Зина и внезапно разбра. – Това са болести, от които страдат децата Му.

– Да, – отговори Благовест. – Душата тъгува за преходността на тялото.

Изведнъж Благовест стана и се обърна.

– Не знам дали трябва да се използват такива инструменти, – смутено каза Благовест. – Имам чувството, че прониквам в скритите Божии тайни без позволението Му.

– Може и да си прав, – промълви замислено Зина. – Но нали художниците, скулпторите, архитектите, музиканти и всички хора на изкуството копират Божиите творения в произведенията си. В някои от тях откриваме дори небесния ред.

– Да, – очите на Благовест блеснаха като звезди. – Изкуството не е смелост, дързост и възвеличаване, а душевна утеха дадена ни от Бога. Той е създал хора, способни да правят изкуство, за да преодолеят с него преходността си. Това е една голяма утеха, с която ни дарява творчеството. Затова всяко произведение на изкуството струва много повече от този, които го е създал.

– Можем ли толкова много да очакваме от едно човешко същество? – попита смаяно Зина.- Кой може да се постави изцяло и завинаги в служба на делото си.

– Човекът на изкуството няма друг избор, длъжен е да го направи! – наблегна Благовест. – Както Юпитер стои точно на това място и свети по-ярко от Сатурн  или смяташ, че всичко е случайност?

Благовест говореше много разпалено и Зина се отказа да му противоречи. Беше готова да спори с него, но усещаше, някъде дълбоко в себе си, че имаше истина в думите му.

Този вид тиган ще избави собственика си от необходимостта да следи непрекъснато приготвянето на храната.

С него човек няма да се притеснява дали нещо е прегоряло или е останало сурово.

Благодарение на специално мобилно приложение това устройство е в състояние да работи съвместно със смартфони, управляващи се с ОС IOS.

Главната особеност на този модел е автоматичния избор на нужната температура за пържене.

Последните изследвания на американски учени от медицинския институт в Уейк Форест доказали, че при вярващи хора болни от рак, заболяването протича много по-леко в сравнение с пациенти, които не вярват в Бога.

Оказало се, че поради своята вяра хората могат да се похвалят с по-добро физическо и психично здраве.

Дадените изводи били направени след подробен анализ на историите на болестта на около 44 хиляди пациенти от онкологични центрове.

При пациентите, който били вярващи са отбелязани много по-малко болезнени симптоми на рака, отколкото при останалите болни.

Освен това вярата дава възможност, да се осъзнае и приеме болестта, така че човекът да продължи и да живее.

Въпреки това, учените не изключват възможността, вярващите пациенти да омаловажават остротата на симптомите на заболяването.

Специалистите смятат, че лекарите трябва да са наясно, че „вярата може да оказва въздействие върху пациентите“ и то по най-добрия начин.