По време на отстъплението на нацисти отец Виталий бил задържан заедно със съпругата си. Един от есесовците го попитал:

– Ти юдеин ли си?

Отец Виталий отговорил:

– Не, аз съм бивш студент на богословския факултет във Варшава.

Оказало се, че този германец също е учил в Варшавския университет в богословския факултет.

Той решил да проверява отец Виталий. Есесовецът го попитал кой и какви предмети е преподавал в този факултет. Отец Виталий изброил всички свои учители.

Тогава германецът се разпоредил:

– Този човек да не се докосва.

Това наистина бил Божият пръст.

Беше много студено. Старши сержант Данаил Маринов беше нощна смяна. Студът щипеше неумолимо.

Данаил от време на време потъркваше ръцете си, които бяха в ръкавици, но мразът проникваше и през тях. Младежът крачеше напред назад, за да се стопли. Беше едва осем часа, а го чакаше цяла нощ дежурство.

Телефонът иззвъня.

– Отидете на пътя и отбивайте движението в посока към града, има виелица.

– Слушам, – едва успя да каже Данаил, когато усети, че от другата страна бяха затворили.

Маринов взе със себе си няколко души и изпълни заповедта.

След около два часа Данаил получи нова заповед:

– Към вас ще дойде КАМАЗ „Вахта“ отидете на мястото, където хора са задържани от снега. Те се нуждаят от помощ.

До самото място не успяха да се доберат, нямаше как да преминат, за това тръгнаха пеша.

– Старши сержант Маринов придружи този КАМАЗ, – каза дежурният офицер.-  Внимавай за хората, гледай да не се паникьосат. Поддържай постоянна връзка с отдела.

Хората бяха замръзнали. Данаил не можеше да стои от страни, за това започна да им помага. Заедно с другите отиде до затъналия автомобил и започна да изважда хората.

Едно момиче, което прехвърлиха в КАМАЗА бе много замръзнало. Горната ѝ дреха беше цялата мокра. Тя трепереше и не можеше да се сгрее. Данаил свали якето си и го метна върху момичето.

Един мъж се мъчеше да сгрее премръзналите си ръце, но безуспешно. Когато Данаил го вида му даде ръкавиците си.

След това Маринов продължи да изважда затрупаните. Хората се хванаха за ръце, за да не се изгубят и в този момент….

Веригата от хора се разкъса, вятърът бе станал много силен и ги разпиля. Данаил разбра, че бе изгубил пътя. Започна да обикаля и да търси другите.

На Маринов му се струваше, че се лута часове, а не минути. Изведнъж видя светлини и се насочи към тях. Това бяха авариините на една затрупана в снега кола. В нея имаше семейство с две деца. Едното на две, а другото на десет години.

Маринов бързо се свърза с дежурния:

– Имаме нужда от помощ, намерих семейство с две деца в затрупана от снега кола.

– Ще изпратя някого, успокой хората.

Снегът все повече затрупваше колата, а бензина свършваше. Тогава Данаил отвори малко прозореца на колата и провеси червен плат, за да ги видят, ако наистина ги намереха.

Когато ги откриха, снегът бе достигнал до стъклото. Бързо ги откопаха и ги пренесоха в КАМАЗА.

Маринов бе раздал всичко, което имаше, за да стопли другите, но той самият бе премръзнал. Когато го закараха в болницата, лекарите се страхуваха за измръзналите пръсти на лявата му ръка.

Докато лежеше на леглото Данаил си спомни как  му се караше майка му:

– Не искам да работиш тази работа, не ми харесва да бъдеш в полицията. Скоро се ожени, ами ако се случи нещо лошо с теб ….

Тогава той бе се засмял и ѝ бе казал:

– Не виждам по-добро място за мен освен това. Там мога да помагам на хората. Трудно е, но тази работа ми харесва.

Поради силната виелица на това трасе бяха затрупани много коли в снега, но поради смелата намеса на Данаил и неговите другари почина само един човек от измръзване.
–

Веднъж на един евреин му дошли на гости приятели. Той решил да им покаже местните забележителности.

И понеже обичал да се хвали много, се получила следната история:

– Погледнете тази къща, аз съм я построил.

– И тази статуя, аз съм я изваел.

– И …..аз го убих.

Какво мислите, че се крие зад многоточието?

Не, не е човек, успокойте се. Ще ви подскажа малко. Става дума за „забележителност“, която в името си съдържа намек за нещо мъртво.

Е, досетихте ли се?

Навярно съвпада и с ….

Отговор: ером овтръм.

49 годишна британка е получила електронна ретина и е могла частично да възстанови зрението си, което е загубила преди много години.

Лекарите от болница Радклиф в Оксфорд, Великобритания, оперирали Риан Люис.  Жена, страдаща от ретинитис пигментоза – наследствено заболяване, което е унищожило фоторецепторите в ретината. На Люис открили заболяването, когато била на 5 години, на 16 години тя напълно ослепяла.

Малък електронен чип 3 х 3 мм, бил монтирани в задната част на ретината. Той замества почти 1500 от фоторецепторите.

Захранването на чипа се осъществява с помощта на магнитна бобина, прикрепени към кожата. Външно тя наподобява на слухов апарат. С нейна помощ Люис може да настрои  контраста и чувствителността на своя имплантант.

В първите дни жената виждала само проблясъци, а след това нейния мозък се е научил да предава сигнали, в дадени очертания, към хора и предмети.

Тези „картини“ са черно-бели и не много ясни, но са достатъчни, за да може Люис да се движи в пространството.

Изпробването на бионична ретина върху пациенти с пигментен ретинит е започнало през 2012 г. Луис е станала първият човек извън Германия, който е получил чип от второ поколение.

През юли 2015с с помощта на имплант на британец с макулна дегенерация на ретината са върнали централното зрение.

В яда си какво ли не прави човек. Хвърли и чупи каквото му попадне в ръцете, а после съжалява за прекрасния сервиз, красиво изрисуваните чинии, ….

Вместо да вземете метлата и да изхвърлите всичко на боклука, можете да направите нещо по-добро.

Да залепите счупеното.

А следващия път, когато се ядосате, може и да си спомните, колко много време и търпение ви е трябвало, за да възстановите поразените съдове.

Стига приказки да се хващаме за работа!

Стъклото и порцелана се залепват със смес от течно стъкло и тебешир.

Полутечната маса се нанася на краищата на счупените парчета от съда.

Това лепило изсъхва след 1-1,5 дни.