Радой чуваше шума от долните етажи на къщата, но това като, че бе някоя друга къща в някоя друга страна. Стържещ звук се разнасяше от местенето на тежки сандъци по каменен под. Долавяше разговори на простонароден латински.

Може би това е Утопия. В самия център на това място, се намира град на име Амауротум – градът на мечтите.

Уморен от усилията да разбере тайните на света Радо се отпусна на леглото.

Долови някакво движение до себе си и извърна глава, за да види кой е. Беше Михо, момчето, което му помагаше в последно време.

– Спомням си, – прозвуча дрезгаво гласът на Радо, – Кале, алхимиците, машината за развиване на паметта.

– Джако прави такава за нашия владетел, за да стане най-мъдрия в света, – каза бързо Михо, – но той едва ли ще се научи да я ползва.

– Това са фантазии, – каза Радо, а температурата му се покачваше.

– Не, истина е, – възкликна Михо. – Има един човек в големия град, който е създал жива душа. Цялата от вътре е покрита с малки рафтове. На тях можеш да намериш определени свитъци, изписани откъси, които изпълняват ролята на ключове.  С тях отварят кутия с ключ, в която има друг ключ, който отваря друга кутия с ключ и т.н. Тези ключове не са направени от метал, нито кутиите от дърво.

– Какви са тия щуротии, които ми разправяш, Михо?

– Това съвсем не са щуротии, – възмутено реагира Михо. – Те са изградени от човешки дух и ще остане, когато всички други книги бъдат изгорени. Ще ни дават възможност да помним не само миналото, но ще знаем и бъдещето. Ще виждаме формите и обичаите, които един ден ще се видят на нашата земя.

– Това ми звучи доста налудничаво, – каза Радо. – Аз искам машината за паметта на Даниел.

– Казват, че побягнал от страната и оставил недовършена машината, – каза Михо.

– Знаеш ли, чух за него, че не говорел и не се хранел, потресен от възможностите на сглобеното от него устройство.

– Други разказваха, – започна плахо Михо, – че от машината излезли демони и го подгонили. Той побягнал и оставил всичко, и книгите, и дрехите си, нищо не взел със себе си.

– Дали не са останали някакви чертежи от изобретението му, – с надежда каза Радо.

– Има ли смисъл, – засмя се Михо. – Така и така нищо няма да разберем от драсканиците му. Какво точно е представлявало това негово изобретение, едва ли някой ще разбере някога.

– Печатна преса, която сама пише книги и ги отпечатва. Мозък, който функционира отделен от тялото…. Това ми се иска да видя …. Как е постигнал това? – въздъхна дълбоко Радо.

Двамата замълчаха. На Радо не му оставаше много.

„Може би тази нощ ще си отиде“ – помисли си Михо и очите му се насълзиха.

Навън се стъмваше. Денят избледняваше и отстъпваше място на нощта. Вятърът накланяше дърветата, а дребни капчици оросяваха листата. Природата е готвеше да заплаче.

Историята на този човек, който се казва Савадаго е започнала в далечната 1974 г., когато той решил да помогне на своята страна Буркина Фасо да преживее сушата.

Заради нея повечето от жителите били принудени да  отидат другаде да живеят.

Но Савадаго решил да използва древен метод за обработка на почвата с помощта на компост, вода и семена.

Освен това той обикалял цялата страна на мотоциклета си и учел другите хора на своите умения.

След 40 години повече от 3 милиона хектара пустиня, чрез усилията на Савадаго и неговите помощници, се превърнали в плодородна почва.

Окръжният съд в един от градовете на региона Волин имал много тъжен опит. Едва не осъдили невинен човек.

А ето как е случило това.

Един човек излязъл в градината си и видял, че кравата на съседите му е изяла всичкото му зеле, а момчето пасящо кравите спокойно спало. Мъжът се разгневил и с една пръчка ударил момчето право в главата и то умряло.

Родителите на убитото момче се карали с друг съсед и го обвинили за убийството на детето им.

В съда било заведено дело срещу невинен човек, дори били представени свидетели.

В съда бил и истинският убиец. Съдът изслушал показанията на свидетелите, които твърдели, че обвиняемият е убил момчето и му присъдили 15 години затвор.

Но тогава се случило нещо необичайно. Излязъл убиецът и треперещ от вълнение и страх разказал, как и защо е убил детето.

– Как е възможно това, а свидетелите? – попитал в недоумение съдията.

– Всички те излъгаха. Ето пръчката,  с която убих момчето. Това никой не видя, – решително казал убиецът.

Тогава съдът решил да освободи обвиняемия и убиеца, а лъжесвидетелките осъдили на 15 години затвор.

– Боже, – промълвил един от лъжесвидетелите, нима за 20 лева сега ще трябва 15 години да лежа в затвора?

„Не лъжесвидетелствай против ближния си“ се казва в Библията. Лъжесвидетелството не е само да кажем лъжа в съдебната зала, но и когато уговаряме човек да свидетелства лъжейки заради нас.

Длъжни сме да казваме само истината, свидетелствайки в полза или против някой друг.

Лъжесвидетелството е да говориш какъвто и да е вид лъжи против който и да е човек.

Природените явления много често се възприемат от незнаещите като чудо или свръх естествено явление.

В действителност човек е ограничен във възприятията си и може да греши.

Погледнете колко прекрасно е това явление!

То е свързано с така наречените лентикулярни облаци.

Този специален вид облак, често е възприеман за НЛО. Тези облаци са известни и като „лещовидни облаци“.

Те се появяват над планината, когато вятърът създава редица стоящи вълни на подветрената ѝ страна.

Ако се задържи определена температура и влагата се кондензира, се появяват облаци във формата на леща или чиния.

Тези облаци са опасни за пилотите на големи самолети, за това те избягват да летят над тях. Опасността идва от турболентността, която създават самите облаци.

През 2016 г. правителството на Зимбабве е било принудено да отложи за неопределено време изпълнението на всички смъртни присъди.

Причината за това била много проста. В страната не бил останал нито един палач.

За това станало известно по време на изслушване на жалби  от няколко осъдени човека на смърт в Конституционния съд, към който се обърнали за справедливост.

Осъдените заявили, че продължителното им задържане в камерата, на осъдените на смърт, е нарушение на техните права.