Ако чуете името „Холандска Гвиана“, то става дума за Суринам. Работата е там, че Суринам е бивш колония на Холандия и там все още официалният език е холандски.

В югоизточната част на страната живее народ Уаяна. Наред с традиционното облекло, препаски и ризи, уаянът украсява тялото си с бои получени от листата ачиоте.

Националният музикален инструмент на уаяна е вид перкусия-дрънкалка, която се нарича „пеене“.

Само през август можем да се насладим на дините. През останалата част от годината само си спомняме за тях.

Но има един интересен начин за „запазването“ им. Чрез него ще можете да я запазите прясна и вкусна до Нова година.

За целта ви е необходима дина без вдлъбнатини, пукнатини и грапавини. Тя трябва да бъде не по-голяма от 4-5 кг. Желателно е да има по-дебела кора и да не е напълно узряла. Тя ще узрее при самото ѝ запазване.

Какво ви е нужно? Диня и 5-6 парафинови свещи.

Изтрийте динята с кърпа, тя трябва да бъде абсолютно суха. Парафиновите свещи разтопете в съд на водна баня. Вместо свещи можете да вземете, чист парафин или восък.

След като малко се охлади парафина, облейте равномерно с него динята. Образувалият се слой трябва да бъде не по-дебел от 0,5 см.

След като парафина се втвърди, преместете динята на тъмно, сухо и прохладно място. Идеално място за това е мазето, но ако нямате такова, може да използвате полуетаж между партера и първия етаж, ниша в стаята, даже и шкаф.

Динята от време на време трябва да се обръща и да се оглежда.

Парафина защитава динята от външни въздействия и влага.

Ракообразните в зависимост от вида имат различен цвят.

Окраската на покритието им се определя от различни пигменти.

Голяма част от пигментите в ракообразните е представена от каротиноиди, които „отговарят“ за червения цвят, в частност астаксантина.

Каротеноидите, влизат в взаимодействие с протеините и дават на ракообразните сини и кафяви тонове.

Под влияние на висока температура връзката между тях се разрушава и астаксантинът се освобождава.
За това раците при варене имат червен цвят.

Това отнема време. За да узрее плода се иска време, така е и с плода на Духа.

Развитието на Христоподобен характер не може да стане бързо. Духовният растеж, както и физическия отнема време.

Когато Христос подейства в живота ни, за да ни преобрази, той допуска проблемите, които не можем да решим, да ни „посмекчат“ малко.

Исус хлопа на вратата ни, някои я отварят от първия път, но други са доста устойчиви и се държат дори отбранително, но Той стои и чука.

В момента, в който се отворим за Христос, ние получаваме „опора“ в живота си. Можем да си мислим, че сме предали живота си на Него, но истината е, че има много неща в живота ни, с които не сме съвсем наясно.

Затова отстъпваме само част от житието и битието си. След като получи тази част Христос започва да действа и превзема все повече и повече територия, докато обхване животът ни напълно.

Ще има битки и сражения, но резултатът  никога няма да бъде под съмнение.

Бог е обещал: “ ….. оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа“.

Тодор беше бивш механик, но се случи така, че загуби част от близките и работата си. После болката и мъката го притиснаха и той стигна до дъното. Стана наркоман със стаж и живееше на улицата

Тодор си мислеше: „Така и ще си ида без пари, сам, на тротоара в големия град“.

Случи се така, че се намериха състрадателни хора и той бе отведен в болница, където бе диагностициран с цироза на черния дроб. Лекарят му каза:

– Човече, ти умираш.

Тодор се стресна сериозно, а после шеговито каза:

– Веднъж  ми излезе късмета, да получа чисто легло, медицинска помощ и ….

Той сериозно се замисли за живота си.

След това бе изпратен в приют, но такъв приют, в който директорът на заведението казваше:

– Този дом е необходим, за да могат умиращите бездомни хора да умрат с достойнство, а не на улицата. Обществото е обърнало гръб на тези люде. Ние изразходваме време и пари за бездомни животни, а какво правим с хората живеещи на улицата? Това не са бездомни, а изоставени хора. В края на живота си, те заслужават поне малко душевен покой.

В този приют издирваха роднините на хората постъпили  при тях, срещат ги с тях и ги нудеха да си вземат прошка едни от други.

Тодор беше изморен от живота, който бе водил до сега. Именно болестта му помогна да погледне на нещата по друг начин. В такива моменти хората започват да ценят живота, отпуснат им тук на земята.

Въпреки заболяването си Тодор започна да помага в кухнята и да се грижи за цветята в дома.
– Аз зная, че болестта ще ме убие, – казваше Тодор, като се усмихваше. – Тя вече отнеса двама от тримата ми сина. Не се страхувам от смъртта, наричам я по-скоро връщане у дома.

Тодор постепенно отслабваше и губеше сили те си, но той знаеше, че ще настъпи ден, когато няма да може да стане от леглото, за да иде при останалите от дома. Това го смиряваше. За това приемаше това положение по-спокойно.

Вчера казваше на един възрастен човек, също живеещ в дома.

– Преди известно време аз спях буквално на асфалта. Ако не беше този приют , отдавна да съм умрял …..