Облаците закриваха слънцето, но бе задушно и непоносимо горещо. Ани излезе от магазина и се насочи към колелото си, за да остави покупките в кошницата си отзад. Цяло чудо бе, че всичко се побра в нея, а бяха доста продукти, които бе взела от хранителния магазин.

Вече се канеше да яхне велосипеда си, когато една ръка я докосна по рамото. Ани се обърна и видя широката усмивка на дядо Дочо, грейнала на лицето му.

– Благодаря ти, – каза възрастния човек, – че винаги ме поздравяваш, когато минаваш край мен.

Дядо Дочо бе към 100-те. Единственото му занимание, бе да излезе от дома си, да постави един стол пред вратата си и да седне на него. Така наблюдаваше всички, които минаваха, а някои се отбиваха и обменяха с него клюките на махалата.

– Знаете ли, – каза Ани, – когато бях малко момиченце и баба ме водеше за ръка из селото, забелязах, че тя поздравява всички хора. Веднъж я попитах: „Бабо ти всичките ли ги познаваш?“ Помня, че баба се усмихна и каза: „Не. Но тук на село имаме обичай да се поздравяваме, независимо дали се познаваме или не“. На мен това много ми хареса и сега, когато отново дойдох на село, поздравявам всички, по стария обичай на това село.

– Да, така е, – потвърди дядо Дочо. – Едно време млад, стар, дете, възрастен, мъж или жена, всеки поздравяваше, когото срещне. Хубаво е, че знаеш за тази традиция, но времената се измениха. Сега хората в селото поздравяват само познатите си.

– Това няма значение, – усмихна се Ани. – На мен ми е приятно да поздравявам всички, особено, когато виждам някое тъжно лице. И когато поздравя, някой угрижен, натоварен с проблеми, а може би и чувстващ се самотен, той винаги вдига глава и ми се усмихва, и като че ли лицето му се разведрява.

– Добре правиш, моето момиче! Продължавай все така! Всеки от нас е нуждае от капка внимание, – каза ѝ с дълбока въздишка дядо Дочо.

Ани му се усмихна и каза поредното си:

– Здравейте!

В миналото хората не само ядели прясна извара, но и пресована.

Приготвяли я за зимата, която в по-голямата си част запазвала хранителните си вещества.

След пресоване изварата ставала много твърда, почти като пластмаса.

Тогава възникнала идеята да се правят от нея копчета.

Съществуват много рецепти за омлет, но Даниел Петърсън, готвач от Калифорния изненадал публиката като представил необичаен вариант за приготвяне на това ястие.

Първо Даниел предложил да се премахне тигана и вместо това да се кипне вода в тенджера.

Той отделил жълтъците и ги разбил. След това разбърквайки врялата вода добавил малко сол и на тънка струйка вливал жълтъците.

Петърсън уверява, че такъв омлет се оказва много ефирен, вкусен и много по-полезен от традиционния.

Не всички хора одобряват идеята на Даниел. Има потребители, които смятат, че това ястие не е вкусно, а отвратително и дори гадно.

Неделя. Ден, в който хората, които се смятат за християни отиват на църква. Е, някои го правят само на празниците, но това е друг въпрос.

Времето все още беше хубаво, въпреки че есента вече бе нагазила полята и горите. Дървета и храсти бяха облекли жълто червеникавата си премяна. А слънцето се опитваше да стопли жадуващите за още малко топлина хора и животни.

Семейство Манчеви се приготви за църквата и тръгна натам. Гордо вдигнали глава баща, майка, дъщеря и син влязоха в храма.

След богослужението се усещаше някакво недоволство, което витаеше около семейство Манчеви.

– Това не може да бъде проповед, – мърмореше бащата. – Нищо не разбрах от казаното. Само стихове, стихове от Библията и нищо друго.

– Какво друго можеш да очакваш? – на свой ред се обади и майката. – Този човек изобщо не може да проповядва. Кой го е пуснал изобщо на амвона.

– Ами хора и хвалението, – не остана по-назад и дъщерята, – пеят толкова вяло, че да ти се приспи.

Синът мълчеше и внимателно ги слушаше. Накрая не се стърпя и попита баща си:

– Татко, ти колко пожертва за Божието дело?

– Десет стотинки, – каза тихо бащата и леко се сконфузи.

Майката и дъщерята не бяха дали абсолютно нищо и веднага след въпроса на момчето се свиха.

– Тогава, татко, – каза синът, – ти какво очакваш? Сял си малко, а искаш да събереш много. Изискват се усилия и от нас, а не само да недоволстваме от положения труд на другите. Нима трябва да се оплакваме и да ги критикуваме?

Тогава останалите членове на семейство Манчеви изведнъж бяха ужилени от истината, че всеки може лесно да критикува особено, когато нищо не е допринесъл за даденото дело.

Какво означава думата „откровение“? Това е нещо скрито, което става известно.

На някой Бог им изглежда скрит. Те смятат, че Бог не иска да им се открие, че Той е една безлична сила, наподобяваща гравитацията.

Но Бог ни се открива. Той съвсем не се крие. Бог иска да говори с нас  и ако слушаме внимателно, не само ще научим нещо за Него, а ще можем и да Го познаваме лично.

Бог ни е дал две книги. Една от тях е книга на природата. Оглеждайки се наоколо, можем да научим нещо за  Създателя на всичко, което е край нас.

Друга книга е Божествено откровение – Библията. Това не е само древна хроника. Това е Божието Слово, вдъхновено от Святия Дух, за да стане наш водач в живота.

Бог говори с хората. Той говори и днес.

Искаш ли да го чуеш наистина?