Ели тръгна с майка си да пазарува.

Тя бе поканена на рожден ден на своята най-добра приятелка и сега трябваше да ѝ купи подарък.

– Искам да ѝ взема перфектен подарък, – мърмореше Ели под носа си.

Когато влязоха в универсалния магазин, Ели обиколи всички редове, пъхна се във всеки ъгъл. Търсеше перфектния подарък.

Накрая го видя, голям плюшен мечок. Тя не можеше да откъсне очи от него.

– Това е, – извика Ели, – перфектния подарък за Даря.

Бог прави същото. Той те е избрал. Знае точното място, където ще те постави. Може би гола всекидневна, която се нуждае от топлина и радост.

Бог те е създал с определена цел.

Той е преплел обстоятелства и характер, за да създаде правилния човек за правилния кът на света, а след това е платил цената, за да те прибере у дома.

Калин се бе замислил. Той отвори уста и всички разбраха какво го измъчваше:

– Какво означава, че Месията, Исус Христос, е „Вечният Отец“?

– Може би, че Месия ще се обърне към нас с вечен бащински характер, – предположи сестра му Даниела.

– Да, Той казва, че е „кротък и смирен по сърце“, – съгласи се Калин, – но ….

Тогава баща му се намеси:

– Представи си, когато се събуди тази сутрин, Троицата – Отец, Син и Свети Дух – си казват един на друг: „Калин стана! Даниела е будна! Хора съберете се“.

– Не разбирам добре, – разтърси глава Калин.

Баща му продължи:

– Тогава Отец се обръща към теб и казва: „Добро утро, Калине! Чакахме те цяла нощ. Нямаме търпение другите да те срещнем днес. Ти си светлината на света. Иди и отразявай нашата светлина днес!“

Очите на Калин се насълзиха:

– Нима Бог проявява талкова голямо внимание към мен?

Бащата добави:

– Аз съм баща и съм във възторг, когато ви видя, как се събуждате сутрин. А какво остава за Бог, Който ни е осиновил? ….. Исус ни докосва така, както малко момче протяга ръка, за да докосне охлюв… но не с пръст, а с отворени ръце.

Бог не е безразличен към вашето ставане днес. Той ви е събудил с очакване да ви наблюдава „как светлината ви свети пред човеците, за да видят добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“.

Знайте, че Вечния Отец е винаги с вас.

Един ден Сашо бе се замислил. Нещо го глождеше.

Той отиде в кухнята и попита майка си:

– Мамо, от къде знаеш, че можеш да се довериш на татко?

Тя се усмихна. Отговорът бе очевиден за нея, но ѝ трябваше малко време, за да го облече в думи:

– Наблюдавала съм го как спазва обещанията си през двадесет годишния ни брак. Виждах как характерът му бе изпитван. Той никога не ме е разочаровал.

Така работи доверието в взаимоотношенията.

То расте чрез споделени преживявания, изпитана лоялност и вярност, доказана във времето.

Нашата връзка с Бога следва подобен модел.

Молитвата се превръща в разговор, четенето на Библията става лична кореспонденция, а житейските предизвикателства са възможности да изпитаме Божията вярност от първа ръка.

Доверието се развива чрез личен опит по следния начин. Започва с малки действия като спазване на обещания, появяване, когато е нужна помощ, проява на грижа при трудности.

Нашите взаимоотношения с Бога следват подобен модел.

Той не изисква сляпа вяра, а предлага безброй възможности да изпитаме Неговата вярност в малки неща, преди да Му се доверим в по-големи. Всяка отговорена молитва, всяко снабдяване, всяка утеха в скръбта добавя още малко към нашето доверие в Неговия характер.

Бог никога не се проваля в тези изпитания.

Той никога не е нарушил обещание, не е действал противно на природата Си, не се е оказал неверен на онези, които Го търсят.

Всичко това изгражда непоклатима увереност в Неговия характер.

Рени сподели:

– В моя квартал има една жена. Никога не съм я срещала, но има едно нещо, което ме привлича в нея.

– И какво е то? – побърза да се обади нетърпеливата Магдалена.

– Това е борбата ѝ, непременно да завърши добре, – отговори Рени.

– Инвалид ли е или поради старост едва ходи? – заинтересува се Нора.

– От физическа гледна точка не е прегърбена, нито има някакъв явен недъг, – уточни Рени.

– Тогава за каква борба става дума? – полюбопитствува Кремена.

– Тя е с двадесет години по-голяма от мен, – започна да обяснява Рени. – Кара постоянно колело. Облечена е в защитна екипировка. Издържа по-дълго на бягане от мен, но кара без удоволствие.

– Каква е целта ѝ? – учуди се Бояна.

Рени само повдигна рамене и добави:

– Не знам дали тренира за състезание, опитва се да намали времето си или да изпревари залеза, но енергията, концентрацията и скоростта ѝ показват, че има такава. Ден след ден, приблизително по едно и също време, по един и същ маршрут, тази жена е там, противопоставяйки се на нормите за своята демографска група и извличайки максимума от този сезон от живота си в най-добро възможно здраве.

Христина се усмихна:

– Това ми напомня, че макар повечето от нас да прекарат последния сезон с желание да преместят календара напред, един различен път може да е полезен за нашето настояще и в идните дни.

Рени повдигна вежди:

– Не разбирам какво имаш в предвид.

Христина махна с ръка:

– Вместо да се крием под завивките, по-добре е да действаме. Живота ни на християни ни призовава към изграждане на издръжливост, дисциплиниране, подобряване на характера. Не ме разбирайте погрешно. Някои дни са еднакви движение по една и съща улица, по един и същ маршрут, отново и отново. Такава дейност води до трансформиране на самата ни природа. От тази гледна точка краят на нещото е по-добър от самото началото.

Вие сте призовани и подготвени за страстно преследване.

Излезте от завивките!

Станете от дивана!

Бог ви насочва да се стремите към добър завършек още днес.

Симеон Петров бе талантлив лидер. Той беше международен директор на бързо развиваща се организация с нестопанска цел. Отговаряше за надзора на операциите в цяла Африка, като същевременно координираше работата си с екипи в Европа и Северна и Южна Америка.

Графика му бе много натоварен, постоянни крайни срокове, късни разговори през часови зони и нарастващ натиск от всички посоки.

Кръвното му налягане се бе повишило рязко. Беше започнал отново да пуши след години на отказване. Обърна се към вечерни инжекции с алкохол, за да успокои препускащите си мисли.

Симеон отчаяно се нуждаеше от помощ.

В крайна сметка той се върна в родината си за лечение и никога не възобнови ролята си.

Всичко започна добре, но завърши с ранно пенсиониране.

Когато Сашо научи историята на Петър, попита:

– Защо се е случило така с него?

Бащата на Сашо отговори:

– Този човек беше брилянтен и дълбоко отдаден на каузата, но талантът и страстта не са достатъчни.

– Какво още трябва? – повдигна вежди Сашо.

– Призванието изисква зрялост и начин на живот, който може да издържи тежестта на дадената от Бога цел.

– Посочи ми примери, за да ми стане по-ясно, – помоли Сашо от баща си.

– Ето ти няколко такива, при които характерът изостава от призванието: Моисей не можа да влезе в Обетованата земя поради нерешен проблем с гнева; Соломон позволи на сърцето си да се отдаде на идолопоклонство, което доведе до разделено царство; Давид изпадна в прелюбодеяние, измама и убийство по време на период на безделие; Самсон саботира призванието си чрез компромиси и снизхождение; Илия, емоционално изтощен и изолиран, се оттегли твърде рано от пророческата си мисия.

– Колко жалко, – възкликна Сашо.

Бащата продължи:

– Всяка от тези библейски фигури беше призована и надарена от Бог, но техните неконтролирани апетити и застояли недостатъци на характера се превърнаха в пречки за изпълнението на тяхната задача изцяло. Призванието без характер е тежко бреме. Можеш да започнеш пътуването си, но доброто му завършване изисква съзнателен растеж.