Заряд от ултразвукови вълни е способен да победи упорити рани, които не искат да зараснат.
Тестовете върху животни показват, че лечебният процес може да се намали с почти една трета. Сега предстои проверката на тази методика върху хора.

Ултразвукът вече се използва за лечение на някои повреждания на костната тъкан.

В университетите в Шефилд и Вристол са взели мишки с хронични рани, които често се заразяват и не искаше да се затворят.

Към такива рани се отнасят получените при дълго лежане и диабетна язва. Такива често се образуват при възрастни хора, при които е снижена активността на въстановителните системи в организма.

Високочестотни звукови вълни предизвика клетките да вибрира в и около самата рана. Това събужда клетките.

Както било установено в рамките на изпитването, вълна помогнала на старите животни и диабетични мишки.

Времето за регенериране се редуцира 9-6 дни. Показателите за възтановяването се били върнали към нивото на младите животни.

Учените, обаче, лекувани раните, преди те да преминат в хронична фаза. Т.е. те трябва проверяват и изследват раните чрез ултразвук няколко седмици напред.

В кампуса на университета Абъристуит била забранена Библията. Да се поставя свещената Книга във всяка студенска стая, било вековна традиция, но съветът на учащите се решил да приключи с тази традиция като „недостатъчна мултикултурна“.
Студентския съвет е гласувал по този въпрос в резултат, на което било решено да се премахне Библията от всяка стая до края на учебната година.
За новия семестър студентите ще поличават религиозна литература по поръчка, ако имат нужда да четат свещените текстове.
Инициатори на нововъведението станали студентите Джон Дейвид Морган и Даниел Бразес.
– Задължителното поставяне на Библии в стаите на университета, където учат представители на различни религии е неуместно, – казал е Морган.
Университетът Абъристуит е бил основан през 1872 г. Негови възпитаници са принц Чарлз Уелски, бившия президент на Сиера Леоне Ахмад Кабах, известни политици, спортисти и дейци на културата.

Инженери от университета в Айова са разработили „пипала“, които могат здраво и внимателно да хванат микроскопични обекти, например, като мравка.
Един от създателите на новата технолигия казва, че повечето роботи използват два пръста, за да вземат предмет и да го преместят. Но тези пипала се увиват около обекта много внимателно.
Според изобретателите, тази техника на хващане са идеални ръцете и пръстите за малки роботи, предназначени за безопасно боравене с деликатни предмети.
Инженерите са изработили спираловидните микропипала от микротръби, с дължина 8 милиметра и по-малко от една стотна от инча широки. Те са изработени от прозрачен еластомер.
Атмосферното налягане вътре в тръбите и асиметричната дебелина на стените създават кръгови извивки. Ако на тези пипала се подава въздух, изследователите могат да контролират силата на обхвата около предмета.

Двамата напуснаха шумната тълпа от празнуващи във вилата. Седнаха в градината и се засмяха.

– Сигурно сега като изчезнахме, клюкарства и си шушукат за нас, – каза Дамян.

– Това малко ме безпокои, – махна с ръка Димитрина. – Последния път, когато им дадох повод да говорят за мен, всички ме съжаляваха. А покрай съчувствието понесох някое и друго „нали ти казах“.

– И кога се е случило това? – полюбопитствува Дамян.

– Преди 8 години, – уточни Димитрина.

– Тогава си била на 19, – констатира Дамян.

– Може би, някои на тази възраст са зрели, но аз съм от хората, които „се събуждат“ малко по-късно, – засмя се Димитрина. – Освен това бях твърде закръглена, непохватна и се срамувах да разговарям с мъж.

Дамян се усмихна едва забележимо:

– Трудно ми е да си представя, че има момент, в който не знаеш какво да кажеш. И как стана така, че изведнъж порасна?

– Може би ми е помогнало заминаването. Бях свалила някой и друг килограм. Докато бях първата година в университета се научих да се държа подобаващо. Промяната не беше кой знае каква, но изглежда е била достатъчна, за да ме забележи Георги. Той беше по-голям от мен, красив, интелигентен, … Не можех да повярвам, че някой ще се заинтересува от мен. Тогава се сгодихме

Димитрина се усмихна на себе си, като си спомни колко глупава и наивна е била.

– И е последвала драматична развръзка, – подкачи я Дамян, който бе чул оттук-оттам нещо за случая.

– Просто процесът на израстването ми приключи, когато един ден заварих годеника си с най-добрата си приятелка в леглото. Тя бе едно от хубавите и популярни момичета още в училище.

– Как го прие? Изненада ли се?

– Най-лошото беше, че за по-малко от 24 часа в малкото ни градче вече всички знаеха, какво е станало. Веднага развалих годежа. А той бе имал наглостта да заяви, че обичал друга, а с мен само се забавлявал и си убивал времето. Не съм могла правилно да разбера намеренията му. Тогава трудно преживях унижението и се махнах далече от всички и всичко.

– Да но после си стъпила на краката си. Развила си собствен бизнес и сега никой в нищо не може да те упрекне, – заяви със задоволство Дамян.

– Е, да но сега малко ми завиждат, – тъжно каза Димитрина, – очаквах да ме посрещнат с радост, че все пак съм успяла, но не стана.

Екип от изследователи от университета в Мичиган, начело с Ричард Лунт е разработил уникален слънчев концентратор, който може да преобразува в електричество само ултравиолетова, не възприемаща се от човешкото око, част от слънчевия спектър.
Материалът е прозрачен за видимата светлина, което означава, че такива прозрачни слънчеви панели могат лесно да бъдат вмъкнати на място на стъкла за прозорци и прозорецът ще изглежда кактообикновенно, но в същото време ще генерират електричество.
Разработката се нарича „прозрачен луминисцентен слънчев концентратор“.
Когато пряка слънчева светлина попада върху горния слой на концентратора, тя има определена посока. Но при допълнителното излъчване, когато слънчевата светлина е погълната, лъчите на светлината имат различни посоки. Оказало се, че във различни посоки се излъчва еднакво количество светлина.
Ако ъгълът на падане на излъчването на лъчите на границата стъкло въздух е повече от определената стойност, то отражението ще стане обратно, вътре в стъклото. След това лъчите попадат на противоположната граница, там също се отразяват под същия ъгъл и така след няколко отражения лъчът попада на едната страна на концентратора.  На тази страна са разположени на една линия фотодиоди, които преобразуват енергията на лъчите в електричество.