Международен екип от инженери на университета в Бристол и Северозападния политехнически университет в Китай са създали малки акустични вихри, които използват за улавяне и въртене на микроскопични частици, суспендирани във вода.
Учените са доказали, че акустичните вихри могат да действат като торнадо от звук, при което микрочастиците се въртят.
Тези вихри могат да завъртат микрочастиците, което е полезно за създаване на приложения, като центрофуга за микроскопско сортиране на биологичните клетки или чиста вода с ниска консумация на енергия. Ако големите акустични вихрови устройства са смятани за звукови отвертка, изобретена е звукова отвертка за часовникари.
Изследователският екип е използвал серия от миниатюрни ултра-звукови тонколони подредени в кръг, за да създадат въртеливи звукови вълни. Те установвили, че смес от микрочастици, по-малки от 1 микрон, поставени във водата, започват бавно да се върти около вихъра, а по-големи микрочастици са привлечени към ядрото на миниторнадото и се въртят с висока скорост.

В проучването, изследователите от Университета на Квебек, което е започнало през 1984 г., са участвали 1162 момчета от икономически необлагодетелствани райони на Монреал. Участниците  са били на възраст 17, 23 и 28 години. Те са отговорили на въпроси за пристрастеността им към хазарта и симптомите на депресия.
Изследователите са установили, че млади хора, които редовно залагат често страдат от депресия. Симптомите на депресия са имали 73% от играещите. Експерти твърдят, че игроманията в чист вид се среща изключително рядко. Обикновено това е придружено и от други психични разстройства.
Например, учени от Университета Монаша са открили у геймъри симптоми на антисоциални, гранични, нарцистични и истерични разстройства.
Според експертите, зад развитието на игроманията и личните разстойства стоят едни и същи биологични и социални фактори. Това са проблеми с родителите в детството, насилие, трудности в управление на емоциите, наркомания, депресия, и тревожни разтройства.

Преди да атакуват насекоми прилепите излъчват серия от ултразвукови сигнали, които позволяват да се локализира жертвата. Тези сигнали привличат други прилепи, пристигащи с надеждата за „печалба“.
Учени от университета Уейк Форест, изучаващи поведението на мексиканските видове прилепи Tadarida Brasiliensis, са установили, че тези животни могат да попречат на конкурентите да хване плячката с помощта на ултразвукови сигнали, които изкривяват сигналите на „ловец“. В резултат, на което прилепа пропуска и улова отива за конкурента.
Възможност за заглушаване сигналите на конкурентите прилепи, учените са успели да идентифицират по време на наблюдение на тези животни в Аризона и Ню Мексико. Изследователите са поставили няколко камери и ултразвукови микрофони.
По време на изследванията учените установили, че от избраните 145 зафиксирани атаки на прилепи към насекоми, 85.9% от опитите завършвали с неуспех, защото друг прилеп „изключвал“ сигнали им. Ако отсъстват такива смущаващи сигнали, успешните опити нараствали до 30%.
Учените направили следният експеримент.
Към нишка на височина 5 метра над земята те прикрепили молец, след което бил включен запис със „заглушаващ“ сигнал.
Установено било, че в тези моменти, когато е включен записът, броят на успешните опити за улов на насекоми са намалели с 73,5%.

Голяма част от електроната техника се трупа в депата за отпадъци. Навярно ще кажете, че е добре те да бъдат разтворени в нещо или да се разбият на молекули, така че да могат да се използват отново. Тази идея е разработена от учени от университета в Илинойс.
Те са създали електронни схеми, които се самоунищожават под въздействието на топлина. Специалистите даже са разработили схема, която пуска процеса за самоунищожение по радиосигнал.
За самоунищожаващи при нагряване схеми учените са използвали магнитни схеми, напечатани на много тънки и гъвкави материали.
Изследователите са предложили да се вградят в тях микроскопични капки на слаба киселина, затворени във обвивка от восък.
При нагряване, восъкът се разтопява, кисилината излиза отгоре и разтваря електрониката. При унищожаването на схеми по радиосигнал специалистите са използвали приемник с радиосигнали и нагряващ индуктор, който нагрявал устройството и разтопявал восъка.
Учените могат да контролират времето, през което да се разтвори електрониката, като променят дебелината на восъчния слой, количеството на киселината и нивото на температурата. Така някои устройства се самоунищожават след 20 секунди, а други няколко минути след нагряването.

Учени от университета на Копенхаген и Лунда са установили, че южноафриканските листоядни мравките хиляди години назад са почнали да развъждат гъбни градини. Мравките използват гъбичните ензими за получаване на необходимите им въглехидрати.
Насекомите използват ферментите на гъбите за преработка на ферментите на листата и за да получат въглехидрати, липиди и аминокиселини.
През последните години мравки са се научили да създават градини от гъби 100 хиляди пъти по-големи, отколкото техните деди.
Така мравките формирали симбиоза с гъбите. Ако специализацията в селското стопанство при хората е в зависимост от  метеорологичните промени и възможните заболявания, то при мравките всичко е много устойчиво и те не се разболяват.
Човек би помислил, че царицата, хранещите мравки, работничките, личинките и гъбите са свързани в една интерактивна мрежа.