Скулпторът самоук Ра Полет вече 25 години  всеки ден работи в пустините скали на Ню Мексико, където е издялал вълшебни дворци.

Той намира пещери от светъл пясък, които лесно се подават на длетото. Издълбава ги и ги разширява, създавайки система от свързани помежду си сводести зали.

Скулпторът покрива стените с изящна резба. Всяка пещера си има свой стил. Ра е направил всичко сам, негов верен помощник е кучето му.

На стените в пещерите, той е изрязал прозорци и слънцето през деня залива залите с ярката си светлина.

Своите тайнствени подземни дворци Ра нарича „девствени светилища“, в които човек остава насаме със себе си.

Докато работи, Ра е направил уютно място за себе си, където има всичко, което му е необходимо за живота.

Неотдавна за легендарният самотен художник е бил сниман филм „Копач на пещери“, който е номиниран с „Оскар“ за най-добър документален филм.

Обикновено глинените съдове се пекат в специални пещи при температура от 500 до 1150 градуса по Целзий. Порцеланът се изработва от разтопена глина и се пече при температура 1280 градуса по Целзий. Той има глазирана повърхност.

Тайната на порцелана е в употребата на чиста глина, позната като каолин или китайска глина, която при много високи температури променя физическия си състав, става полупрозрачна и напълно водоустойчива. Процесът е известен като витрификация – превръщане в стъкло.

Причината , поради която китайците „изобретяват“ порцелана по-рано от другите народи е, че техните грънчари са могли да открият подходяща глина, така и да създават достатъчно висока температура, за разтопяването ѝ.

На практика чистият каолин се смесва с „порцелановия камък“, който е междинен продукт от разпадането на вулканичните скали в глина през хилядолетията.

Порцелановият камък съдържа висок процент на фелдшпат, който осигурява алкалното съдържание чрез флюса, необходим за снижаване на витрификационната температура на глината, така и допълнителното количество силициев двуокис, улесняващо достигането на прозрачност.

Порцелановият камък се използва и за приготвянето на високо температурни глазирани покрития, които също съдържат силен флюс, като например дървесна пепел или вар, като спомага за превръщането на глазираната микстура в стъкло при загряване до температура, необходима за производство на порцелан.

В резултат на това се получава полупрозрачен порцелан от смесването на глина и стъкло.

Разходката в планината бе чудесна. Владислав, Велин, Делян и Станко често излизаха заедно на излети. Приятели още от деца съвместно изучаваха и изследваха природата, по-точно скалите и минералите.

Днес по време на разходката си откриха интересен къс от скала. Пръв го забеляза Владислава и извика:

– Момчета, намерих нещо много интересно! Невероятно красив е! Какво ще кажете?

Останалите бързо се скупчиха около него.

Владислав въртеше камъкът в ръцете си и го оглеждаше от всички страни. Това бе слабо просветляващ призматичен кристал. Той не беше много голям, но яркия блясък отразяващ слънчевата светлина, очароваше и пленяваше.

– Това е берил, – пръв констатира Станко.

– Минералът берил е относително често срещан камък, който не представлява особено голям интерес, – уточни Велин. – Смята се за страничен продукт от добиването на слюда и фелдшпати.

– Когато в състава му има алуминий, берилът става аквамарин и се смята за полускъпоценен камък – намеси се Делян.

– А когато вместо алуминий природата е добавила примеси на хром, берилът се превръща в изумруд, един от най-желаните скъпоценни камъни за човека, – засмя се Станко.

– Вижте цвета! Каква чистотата и дълбочината само! Усещането от пречупването на светлината е невероятно, – възкликна Владислав вперил поглед в минерала.

– Дълбочината на цвета му се определя от количеството хром, – поясни Велин. – Ако е много количеството му, изумрудът е тъмен, мастиленочерен, лишен от жизненост и всякаква активност. А ако е малко съдържанието на хрома, камъкът е светъл и блед.

– Каквото и да си говорим, – намеси се Делян, – идеалният изумруд притежава дълбочина и наситеност на цвета. Същевременно има и блясък.

– Да не забравяме, че цената му е доста висока, – усмихна се Станко.

Бяха доволни. Към общата им колекция щеше да се прибави още един екземпляр и то какъв. Момчетата го предаваха от ръка на ръка и се наслаждаваха на сиянието му.

Камъните вградени в стената на едно здание разказаха следната история:

– Ние идваме от далечни страни, планини и скали. Огънят и водата векове са работили върху нас, но под тяхното въздействие ние станахме здрави и яки.

Хората направиха от нас жилища, в които се родиха и израснаха деца им. Тук те страдаха, радваха се, намериха покой и защита. И тук те научиха урока даден от нашия и техния Творец.

Много неща трябваше да преживеем, преди да станем това, което сме сега.

Барутът разкъсваше сърцата ни, кирките ни смачкваха и пробиваха. Струваше ни се, че те правят това без някаква цел и необходимост, когато се търкаляхме като грозни блокове на кариерата.

Но постепенно ни изглаждаха. По някои от нас мина много тънък резец, който отделяше грубите ръбове.

Сега ние сме в завършеният си вид, намираме се на предназначените  ни места и изпълняваме своето служение.

Така завършиха разказа си камъните.

Ние също се намираме на кариера, но в още незавършен вид. Предназначени сме за много по-съвършено здание.

И ще дойде ден, когато не човешки ръце ще ни вложат в стените, като живи камъни в небесния храм.

Който не е разбрал, че всеки вятър е благоприятен за Небето, той е калфа, а не майстор в своето изкуство.

Мъртвата тишина не е от полза на никого.

Северният, южният, източният или западният вятър, без значение кой от тях, допринасят за достигане на блажения пристан.

Стреми се към едно, да се държиш в открито море, без да се страхуваш от бурните ветрове.

Моли се, както стария рибар:

– Господи, изкарай ни в открито море, при дълбоките води. Тук сме толкова близо до скалите, че малкият бриз с помощта на сатана, ще ни разбие на парчета. Господи изведи ни в морето, където ще има простор, за да извоюваме славна победа.

Не забравяйте, че изпитанията измерват степента на нашата вяра.

Вярата, която не е способна да издържи изпитание, е само плътско доверие.

Вяра, която се изявява само в хубаво време, не е никаква вяра.