Всички ние сме призовани да бъдем свещенство за нашия Господ. Какво означава това?

Свещеникът Аарон се застъпваше за народа си. Знак за това бе нагръдникът, който бе част от неговото облекло. Аарон, когато влизаше в светилището, носеше имената на синовете на Израел върху нагръдника си. Така той се молеше и принасяше жертви за тях.

Апостол Павел ни призовава един друг да си носим теготите, т.е.да правим същото, което правеха свещениците в Стария Завет. Така ние изпълняваме повика да бъдем свещенство, живи камъни вградени в духовното здание.

Можем да се уподобяваме на Христос, като един на друг си носим теготите. Правейки го ние показваме Божията любов към другите.

Често си мисля за грешките, които съм допуснала в миналото и в последните дни. Защо казах това? Защо участвах в одумването на този човек? Спомням си и за решения, които са ме отвеждали не, където трябва. А всичко това води само до проблеми.

Как Исус се отнесе към жената, хваната в прелюбодейство? Първо Той я спаси от сигурна смърт, като предизвика обвинителите ѝ да се замислят за собствените грехове. А след това не осъди жената, а ѝ даде нова възможност, за да се поучи от грешката си.

Когато правим нещо, което ни наранява или оскърбява другите хора, не бива да забравяме, че Бог желае не да ни осъди, а да ни накара да се поучим от собствените си грешки и да не съгрешаваме повече.

Бог винаги ни дава много шансове, с една единствена цел, да се променим и да станем подобни на Сина Му Исус Христос.

Димитър, синът на Мария и Огнян, страдаше от депресия. Това бе голямо изпитание за цялото семейство. Другите се опитваха да им помогнат, но те потопени в мъката си не осъзнаваха и не виждаха това.

Мария и Огнян бяха християни, посещаваха редовно богослуженията в църквата, но когато се обърнеха към Бога, мракът около тях ги стягаше в още по-жестока хватка.

След една от семейните консултации, терапевта ги посъветва:

– Започнете да записвате всички благословения, които сте получили от Бога. Така по-добре ще оцените хубавото, което се случва във вашия живот.

Макар и малко неохотно Мария и Огнян се съгласиха да последват съвета на терапевта.

– Не виждам голям смисъл в това, – каза Огнян след консултацията.

– Кой знае, ….може и да подейства, – каза със слаба надежда Мария. – Нищо не губим ако опитаме.

И двамата започнаха да си спомнят и старателно да записват всичко, което Бог бе направил за тяхното семейство.

Изведнъж  настъпи промяна в семейната им среда. Те започнаха по-ясно да виждат Божиите дарове и да ги откриват и в най-малките неща. Вече усещаха добротата на хората , които се опитваха да им помагат и бяха неотклонно край тях.

Един ден Огнян каза възторжено:

– Трябва да сме благодарни, че семейството ни е все още цяло, въпреки трудностите през, които преминаваме.

С времето благодарността се върна в живота на това семейство. Те откриха нови начини да общуват един с друг. Напълно осъзнаха, че Бог винаги е бил близо до тях.

И благодарността промени всичко. Синът им се възстанови. Взаимоотношенията им се оправиха и връзките помежду им се заздравиха.

Господ отхвърли Саул като цар на Израел и изпрати пророк Самуил при семейството на Есей, за да избере нов цар.

Есеевите синове бяха повикани един след друг, но нито един не бе избран. Най-малкият от тях пасеше овцете на баща си, а Есей изобщо не пожела да го повика, защото го смяташе за неподходящ.

Но когато Давид се появи пред Самуил, Бог го одобри и той бе помазан за цар.

Божиите решения не зависят от семейно положение, физически данни, социален статус или политическа сила. Давид не притежаваше много от чертите, които хората вероятно очакваха, но именно него избра Бог.

Много хора могат да имат по-добро образование и успешен бизнес, но Бог нарочно избира други , по неговото сърце и им поверява  да водят Божиите овце.

Бог не гледа на лице, а на сърце.

Един човек няколко седмици правеше дървена ограда за градината си. Петгодишният му син му помагаше през цялото време и двамата успяха да свършат добра работа.

Докато гледах как сина подражава на баща си се запитах:

– Действията ми, решенията ми, … отразяват ли волята на моя Небесен Баща? Дали хората, които ме познават виждат Него в живота ми? Живея ли според Евангелието? Вярна ли съм , търпелива ли съм, обичам ли другите всеки ден, а не само, когато обстоятелствата са благоприятни?

Ако съм истинска християнка, ще се стремя да приличам на Христос. Това е предизвикателство и същевременно голяма отговорност.