Николета работеше тежка работа. Тя трябваше да издържа четирите си деца. Имаше ли почивен ден, за да забрави мъката и теглото си, се напиваше.

Към децата си беше много строга. Когато не изпълняваха задълженията си, не правеха това , което им бе поръчала или вдигаха много шум, тя ги наказваше с един кожен колан. С него си служеше доста умело.

Всичко това я доведе неправилни и грешни решения. Върза се за приятел наркоман. Изолира се от семейството си. Започна да употребява алкохол и наркотици, които в крайна сметка доведоха до нейната смърт,

Синът ѝ Пламен следвайки примера ѝ, вземаше също недобри решения, които го вкараха в капана на срама и вината,

Избра алкохола и наркотиците пред всяко друго развитие. Изолира се и започна да страни от хората. Крадеше безсрамно, за него това бе „отърваване на хората от ненужното им по домовете“.

Бе поробен от страстите, влеченията и пороците си, които го доведоха в затвора. Там той копнееше за свобода.

Някой му бе дал Библия. Първоначално дори не ѝ обърна внимание. Мислеше от страниците да си свива цигари или понякога листовете ѝ да му послужат в тоалетната.

Един ден бе много депресиран. Стигнал бе до такова състояние, че искаше да сложи край на живота си, стига да намереше с какво да го направи.

Разрови леглото и вещите си. Бутна Библията и тя падна за земята разтворена. Пламен бе готов да я срита, но вместо това се зачете в нея.

Прочете за смъртта на Исус на кръста. И изведнъж разбра, че Бог иска да го отърве от грешните му решение.

Последните думи на Спасителят:  „Свърши се“ за него означаваха, че той вече е свободен от греха и неговите последствия – вина, срам, тревоги …..

– Ако истински повярвам в Него, – каза си Пламен, – ще бъда свободен от болката и лошите навици, които не ми позволяват, да бъда такъв, какъвто Бог ме е създал.

В него бе започнала промяна, която нямаше да спре до тук.

Само в Христос сме свободни от срама и вината.

Отново бе неделя. Васко, както винаги караше жена си на църква и обикновено предлагаше на семейство Григорови да ги закара и тях.  Те бяха по-млада двойка. С тях в неделя идваше и деветгодишния им син Мартин.

Когато отиваха до църквата, Васко оставаше вън и там чакаше края на богослужението, след което връщаше всички по домовете.

Днес Мартин се загледа във Васко и го попита:

– Чичо Васко как можеш да седиш тук в колата и да слушаш музика, докато трае богослужението?

Какво можеше да му отговори мъжът? Той не беше християнин, какво да прави в църквата?

– Ако влезеш в църквата, вместо да стоиш от вън, – настоя Мартин, – ще чуеш добра музика и още по-добро слово.

Васко го погледна изненадано, а момчето продължи:

– Какво като влезеш? Никой няма да те накара насила да станеш християнин, ако не искаш.

„Ние възрастните трябва да се поучим от децата, – каза си бащата на Мартин. – Колко много пъти ми се е искало да поканя Васко да влезе на богослужението, но се страхувах, да не се почувства по принуда да направи това. Хубавото е, че деветгодишният ми син не страда от такива скрупули“.

Мартин не само покани Васко на богослужението, но седна до него и започна да му обяснява какво се случва.

Какъв посланик на Христос си ти? Дали поредната възможност, пропиляваме заради страховете си?

В Посланието към галатяните апостол Павел описва плода на Святия Дух, в сърцата на християните.

Всъщност всички прояви на Духа са все любов.

Например, радостта е ликуваща любов, дълготърпението е понасяща любов, милосърдието е деятелна любов, кротостта е мълчалива любов, вярата е воюваща любов, себеобуздание побеждаваща любов.

Просто казано, всички те са израз на любов.

Една жена дълго се опитвала да накара сина си да повярва в Бога, но без особен успех. Споделила болката си с пастира си, а той я посъветвал:

– Преди да говориш на сина си за Бога, говори на Бога за сина си. Той ще ти даде сила и любов.

Всяко нещо направено с любов успява.

Вече втори ден минаваше, а телевизорът ѝ не работеше. Това беше единственото ѝ развлечение. Нина бе възрастна жена, но краката вече не я слушаха. Преди четири години все още можеше да се придвижва с бастунчето си, но сега пазеше само леглото.

Когато бе по-млада се грижеше за много крави със съпруга си в стопанството, но сега вече беше пенсионерка. Скоро навърши 72 години.

Тя плащаше на една жена, която и помагаше за обличането, готвеше ѝ, къпеше я и чистеше дома.

Днес дойде да я навести една от комшийките ѝ Ваня.

– Дадоха ли детските? – попита Нина.

– Преди три ден, – отговори Ваня.

Нина прехапа устни:

– Бях услужила на Живко с пари и той ми обеща, като вземат детските да ми ги върне. Сега с какво ще си платя тока.

– В магазина говореха, че заборчял и не могъл да си плати, – каза Ваня. – Сигурно някъде другаде е дал парите.

– А аз се чудя, защо не идва да ми оправи телевизора вече втори ден, крие се, не смее да дойде, защото не може да ми върне парите, – въздъхна тежко Нина.

– Как си могла да му имаш доверие? – укори я Ваня. – То все борчове има и не може да ги изплати.

След като Ваня усети, че е подпалила силен огън в душата на съседката си, реши да си върви, като се оправда, че трябва да ходи до магазина.

В първия момент Нина едва не се развика. Мислите като искри хвърчаха в главата ѝ: „Само да дойде някой да поиска заем, особено Живко, дори да преливам от пари, на никого вече няма да давам“.

Но нещо я спря, тя се усмихна взе телефона си и набра един номер:

– Галя, разбирам, че синът ти е в парично затруднение….. Сега не може да ми върне парите, няма проблем…. Но аз го викам само да види телевизора ми. Знам, че разбира от такива работи…..Моля те, кажи му да дойде, да се разберем.

Не се мина много време и Живко дойде.

– Извинявай, бабо Нино, …., – смънка младият мъж.

– Няма нищо, ти си ми като син. Разбирам, че си в затруднение, ще почакам за парите, когато имаш възможност, но не трябваше да се криеш. Да беше дошъл, да ми кажеш. Аз съм възрастна жена не мога да ходя никъде…

– Извинявай, – Живко наведе глава. – Търсила си ме за телевизора, сега ще го видя.

След няколко минути, телевизорът работеше като нов. Нина каза радостно:

– Много е хубав образа сега. Отвори шкафа. Там трябва да има една тава с баница и сладки. Вземи тавата и сладките за децата си.

Очите на Живко се насълзиха. В дома си той нямаше с какво да нахрани семейството си, а имаше четири деца, две момчета и две момичета.

– Благодаря…..Знам, че правиш така,…… защото си християнка…..

– Живко, твоят живот може да се оправи, ако допуснеш в него Бога. Ти си работно момче, Господ няма да те оставя и ще благославя трудът ти…..

Нина му говори още няколко минути. Живко седеше с наведена глава и слушаше. Какво стигаше до сърцето на този млад мъж, възрастната жена не знаеше, но когато той си отиде, тя се помоли за него…..

Светът е красив, но същевременно и много опасен. Във времето на новите технологии и социалните медии, сме се лишили от лично пространство.

Вярно е, че сега е много по-лесно да се свържеш с някого, независимо къде е той. Хората са погълнати от телефоните и компютрите си. Те изпращат съобщения, споделят снимки, …. И въпреки това, хората се чувстват самотни и изолирани. Можем да общуваме с много хора, но се доверяваме на единици.

Но Божият Син Исус Христос е винаги с нас, по време на изпитание или радост.

Ние не се нуждаем от телефон или интернет, за да общуваме с Бога. Това не струва пари. Ние винаги можем да отидем при Него, без да се притесняваме.

Той ни очаква, изслушва ни и ни помага. Бог е толкова близо до нас само на една молитва разстояние.