Синът на Петрана учеше във втори клас. Тя работеше като консултант в магазин за дрехи и получаваше малко повече от една чистачка.

Естествено Петрана не можеше да си позволи да харчи пари за някаква модна дрънкулка.

Синът ѝ порасна. Той вече учеше в гимназията, където учат децата на най-богатите хора в града.

Петрана  плаща в тази гимназия с последните си пари. Тя искаше нейното дете да получи добро образование.

Веднъж на гимназистите им поръчаха да донесат това, което обичат най-много и да напишат съчинение за него.

Някой донесе костенурка, друг куче, трети водния си екип за гмуркане, едно момиче донесе таблета на Apple, а синът на Петрана майка си.

Тя се разплака, когато синът ѝ прочете своето съчинение.

Цяла седмица се готвеха, но събирането на багажа не спореше. Забавяха ги дребни и малки неща. Предстоеше им поредното преместване. Надяваха се този път мястото да е по-добро, хората да ги приемат по-дружелюбно, така че да не се преместват повече.

Всяко преместване бе едно психическо сътресение за семейството, особено за бащата и майката, да не говорим за децата, които оставаха тук приятелите си.

Наближи очаквания ден.

Натовариха багажа си и се приготвиха да преминат на отсрещната страна на реката, където смятаха да се заселят на ново място.

Валеше силно. Дъждът проникваше до костите. Беше много кално. Трудно се вървеше. На някои места затъваха до колене.

Мъжът често побутваше бивола, които теглеше каруцата:

– Хайде Бобчо! Крачи по-бързо. Реката скоро ще стане пълноводна и тогава няма да можем да преминем.

Трудно преодоляха реката, но се яви ново препятствие. Брегът беше леко стръмен и се пързаляше ужасно.

Изведнъж малкият Петър уплашено извика:

– Татко виж бивола коленичи! Няма да може да ни изтегли!

Мъжът погледна към сина си, целия подгизнал във вода, усмихна му се насърчително и спокойно каза:

– Това животно е по-силно, когато е на колене.

Петър наблюдаваше упоритостта на бивола. Животното напрягаше сили и когато виждаше, че вече не може, заставаше на колене и така издърпваше каруцата с голяма сила и то много бързо.

Петър се се замисли:

„Татко бе прав. Така е и при нас. Когато става труден живота ни, ставаме по-силни, когато коленичим пред Бога в молитва“.

 – Владимире, кога възнамеряваш да се кръстиш? – пита баща 14 годишния си син, който вече е запознат с Исус, Библията и християнството.

Момчето мълчи.

– А ти искаш ли да се кръстиш? – добавя майка му.

След дълга пауза, Владимир не съвсем решително обяснява:

– Все още не съм се научил да се гмуркам ….

Баща буди сина си много рано сутринта:

– Ставай, сине! Отиваме в градината да копаем картофи.

– Татко, – сънено мърмори синът, – но сега е 4 часа сутринта.

– Ставай, синко, – настоява бащата. – трябва да копаем картофите.

– Татко, но ние нямаме градина.

– Това не означава, че не се нуждаем от картофи ….

Има три впечатляващи песни за Божията милост в Библията. Едната  е на Ана, която благодари ан Бога за детето, което Той ѝ дава.

Моисей и Мариам, заедно с целия народ, благодариха с песен на Господа за избавлението си от Египет.

Мария, майката на Исус, същи прослави Бога за избавлението, което идваше на света с Божия Син.

От тези три песни можем да научим много за Бога и Неговата воля.

Ана възпя Божията милост към бедните и сиромасите, които подценяваме. Трябва да ценим всички хора.

Мойсей откри Божията милост чрез любовта, с която Господ води народа си. Победата не бе на страната на силните, а в любовта на Бога. Никое добро не идва от насилието, а само чрез любов.

Мария също прослави Божията милост. Бог се смилява към смирените, които осъзнават нуждата си от Него

Нашата цел не е силата, а любовта, която идва от Господа и е споделена с другите хора.